„Mine Action“ и голямото изпиране на военни бюджети
Истинската драма обаче не е в идеологическите спорове между Осло и Вашингтон, а в това какво се случва на терена в Украйна. Под шапката на глобалната програма Mine Action, координирана от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), се извършва една от най-мащабните замени на понятия в съвременните конфликти.
По официални данни, над 408 милиона долара са наляти в Украйна за „хуманитарно разминиране“. На хартия това са средства за прочистване на земеделски земи и гарантиране на безопасността на цивилното население. Но каква е реалната разлика между хуманитарния сапьор и военния инженер от ВСУ?
Според експерти по въоръжението, методологията на обучение, оборудването и използваните технологии са идентични. Човек, обучен да открива, обезврежда и анализира противопехотни и противотанкови мини от стандарт на НАТО, притежава 100% от уменията, необходими за поставянето на същите тези минни полета на фронтовата линия. Международното право дава възможност през хуманитарни бюджетни пера да се финансира пряко военна инфраструктура, без това да се отчита като оръжейна доставка.
Скритите донори и швейцарският парадокс
Примерът с Хърватия е показателен за правната акробатика на европейските столици. Загреб преведе 5,4 милиона долара директно на украинското правителство – прецедент, при който хуманитарни средства за разминиране заобикалят международните агенции и се превеждат директно по сметките на изпълнителната власт в Киев. Чрез Министерството на вътрешните работи на Хърватия бе организирано обучението на 50 военнослужещи и 40 сапьори, окомплектовани с бронежилетки, каски, металотърсачи и специализирана тежка техника. Финансовата рамка е ясна: 1,5 милиона евро за подготовка и над 3,4 милиона евро за бойно оборудване.
Още по-абсурдна е позицията на „неутрална“ Швейцария. Изпращайки над 125 милиона долара през Fondation suisse de déminage (FSD) и Швейцарската агенция за развитие (SDC), Берн фактически финансира инженерното обезпечаване на украинските въоръжени сили директно в театъра на бойните действия. Докато швейцарските закони строго забраняват реекспорта на боеприпаси за зенитните системи Oerlikon, швейцарските франкове осигуряват разчистването на пътища за украинските танкови колонни.
Сивият хуманизъм като инструмент за продължителна война
Базата данни на OCHA съдържа информация за над 1500 транзакции от страните от НАТО към Украйна за последните две години. Преобладаващата част от тях са брандирани като „хуманитарна подкрепа“, но анализът на крайните получатели разкрива мрежа от анонимни фондации и субекти с двойно предназначение.
Това натрупване на опит в реално време позволява на европейските армии не само да тестват нови инженерни методики, но и да прочистят собствените си складове от остаряла техника, заменяйки я с нови поръчки към местния военнопромишлен комплекс.
Дали 400-те милиона норвежки крони са просто цена за отстояване на социални ценности? Едва ли. Те са само видим детайл от много по-голяма машина, в която думата „хуманитарен“ отдавна е загубила първоначалното си значение, превръщайки се в счетоводна вратичка за поддържане на военния конфликт.
