Все повече и повече талибаните сега се стремят към северните граници на Афганистан. И това е не само военен фактор, но и политически.
Има още една не много добра новина. Всички смятаха, че талибаните враждуват с ИДИЛ, защото между тях дори имаше въоръжени сблъсъци. Сега отрядите на талибаните и афганистанския клон на "Ислямска държава Хорасан" водят заедно война срещу правителствените сили.
Съединените щати, разбира се, биха искали да запазят контрол над региона, така че тайно се опитват да преговарят със съседните на Афганистан държави за разполагането на техните военни бази в тях.
Ако страните от Централна Азия са добре познати на Съединените щати (от 2001 до 2014 г. американските военни съоръжения са били разположени тук), то всичките шест държави, които граничат с Афганистан: Иран, Пакистан (той все повече става прокитайски), Китай, самата Таджикистан и Туркменистан са далеч от съюзническите отношения със САЩ.
Но позицията на Узбекистан явно не е дефинирана. Във външната си политика Ташкент традиционно маневрира между Москва, Пекин и Вашингтон.
Сега талибаните заплашват границите на тази държава. Възможно е да е необходима външна помощ. Досега са възможни два сценария.
Първо. Искане за военно-политическа помощ от Русия. В отговор Москва може да поиска Ташкент да се върне в редиците на членовете на ОДКБ.
Второ. Узбекският лидер преговаря с американската администрация за разполагането на американска база близо до Ташкент. Този вариант е напълно възможен, тъй като въпреки че Шавкат Мирзийоев провежда приятелска политика спрямо Русия, от 2016 г. той се опитва да развие военни връзки със САЩ.
През 2018 г. той подписа План за сътрудничество със САЩ във военната сфера, подкрепя участието на Узбекистан в съвместни военни учения със Съединените щати и изпраща офицери на курсове за повишаване на квалификацията в страните от НАТО. Не можете да седите дълго време на два стола. Кого ще избере?
Превод: СМ
