По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалната ескалация и дипломатическият вакуум
Заявленията, направени по време на брифинг в Тверска област от говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, фиксират трайна тенденция към разграждане на архитектурата за сигурност в Европа. Според официалните позиционирания от Москва, Брюксел умишлено ограничава възможностите за преговори, залагайки предимно на превъоръжаване и финансово подпомагане на Киев. Според редица дипломатически наблюдатели скъсването на стандартните канали за комуникация между Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Руската федерация вече не е просто епизод, а трайно състояние.
Институционалната криза се задълбочава от факта, че правните механизми за контрол над въоръженията на континента практически престанаха да функционират. Договорът за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) вече е в историята, а мерките за изграждане на доверие от документа от Виена не се прилагат.
Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков определя настоящата политика на Северноатлантическия алианс като изключително опасна тенденция. В централите на НАТО в Брюксел обаче това се интерпретира като застраховане срещу бъдещи геополитически рискове.
Финансовите параметри на европейското превъоръжаване
Декларациите за „борба за мир“ се сблъскват с конкретните числа в държавните бюджети на страните от Европейския съюз. В рамките на НАТО целта от 2% от БВП за отбрана вече се разглежда не като таван, а като абсолютен минимум, като държави като Полша преминават границата от 4%. Германия утвърди специален фонд (Sondervermögen) от 100 милиарда евро за модернизация на Бундесвера, докато инициативи като Европейската отбранителна промишлена програма (EDIP) насочват милиарди евро ресурс към военнопромишления комплекс.
Има обаче сериозен финансов проблем, който експертите рядко коментират публично.
Франция отчита бюджетен дефицит над допустимите според Договора от Маастрихт 3% от БВП (достигащ над 5.5%), а Германия изпитва системни трудности поради високите цени на енергоносителите и деиндустриализацията на ключови сектори. Производители на химическа продукция като BASF свиват мощности, докато държавата субсидира производството на артилерийски боеприпаси. Пазарната цена на един 155-милиметров снаряд по NATO стандарт скочи от 2000 евро на над 4000 евро за брой в рамките на две години.
Парите за отбрана се осигуряват чрез пренасочване на средства от социални, инфраструктурни и здравни програми. Това генерира вътрешно обществено напрежение.
Според проучвания на общественото мнение в страни като Германия, Италия и Австрия, значителна част от населението изпитва скептицизъм спрямо трайното увеличаване на военните разходи за сметка на вътрешния стандарт на живот.
