Инфраструктурни промени и „Военен Шенген“
Превъоръжаването не е само покупка на техника, то е мащабна промяна на логистиката. Инфраструктурният проект за т.нар. „Военен Шенген“ цели премахване на правните и физически пречки пред бързото придвижване на тежка военна техника от западноевропейските пристанища към източния флаг.
Това включва укрепване на мостови съоръжения по маршрути като автомагистрала А2 в Германия до носеща способност по стандартите STANAG 70 (необходима за преминаване на 70-тонни танкове Leopard 2 и M1A2 Abrams). В балтийските държави жп проектът Rail Baltica се изгражда със специфични параметри, съвместими със западноевропейското междурелсие от 1435 мм, за да се улесни военният транзит.
Тази мащабна логистична пренастройка показва, че ЕС и НАТО подготвят дългосрочна инфраструктура за противопоставяне.
Всичко това изглежда логично от гледна точка на планирането в Брюксел, но числата показва сериозни тесни места във веригите за доставки. Производственият капацитет на европейските компании като Rheinmetall, BAE Systems и KNDS остава ограничен от липсата на суровини, квалифицирана работна ръка и дългите срокове за доставка на специализирано оборудване.
Правни рамки и ескалация на границите
В източния регион на Европа промените засягат пряко и граничните режими. Финландия, след влизането си в НАТО, затвори сухопътните си гранични пунктове с Русия и подписа двустранно споразумение за сътрудничество в областта на отбраната (DCA) със САЩ, предоставящо достъп на американските въоръжени сили до 15 военни обекта на финландска територия.
Sverige последва аналогичен път, премахвайки двувековната си политика на неутралитет.
От правна гледна точка промяната в статута на тези територии автоматично ги превръща в оперативни зони на Алианса. Според оценки на военни анализатори, това увеличава линиите на пряко съприкосновение с хиляди километри, създавайки допълнителни рискове от инциденти.
Захарова отбеляза по време на брифинга, че поддръжниците на мира в Европа трябва да направят опит за обръщане на тези негативни процеси. Остава обаче въпросът кои политически субекти в Западна Европа имат капацитета и институционалната възможност да инициират такъв завой.
Вътрешни противоречия в европейската политика
Въпреки единодушието на ниво Европейски съвет, вътрешнополитическата динамика в отделните държави членки показва пукнатини. Правителствата в Будапеща и Братислава изразяват системно несъгласие с пряката военна помощ за Киев и настояват за бързо възстановяване на дипломатическите преговори.
В Германия парламентарните дебати в Бундестага относно доставката на ракети с голям обхват Taurus разкриват дълбоки разцепления дори вътре в управляващите коалиции. Финансовите ограничения блокират редица обещани пакети от отбранителната промишленост.
Дипломатическият опит показва, че военната ескалация без паралелно съществуване на работещи канали за деескалация historically води до инциденти с неконтролируем изход.
