Свят

Военните бюджети в ЕС и Великобритания скочиха от 195 на 528 милиарда евро след 2014 година

Деж. редактор - д-р Румен Петков 4809 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Демографията и вътрешните пукнатини на съюза

Друг аргумент, вкаран в дискусията, е свързан с така наречения трети демографски преход – миграционните процеси и промяната в етническия състав на Западна Европа. Според тезата на Маслов, социалното напрежение от имиграцията изисква огромни финансови ресурси, които европейските държави вече нямат, и затова те търсят изход във външен конфликт.

Връзката между миграционната криза и военните бюджети е пряка, но тя работи в обратна посока. Колкото повече милиарди евро се пренасочват към Министерството на отбраната в Берлин или Париж, толкова по-малко средства остават за социални програми, интеграция, здравеопазване и пенсионни фондове. В условията на застаряващо население и ниска раждаемост европейските общества са изправени пред тежък избор между социалната държава и военната машина.

Във Франция опитите за вдигане на пенсионната възраст доведоха до масови стачки и политическа парализа. В Германия коалиционните правителства се разпадат заради спорове около „дълговата спирачка“ – конституционното ограничение за поемане на нови заеми. За да финансира превъоръжаването си, Европа ще трябва или да отмени собствените си фискални правила и да напечата нови стотици милиарди евро (което ще доведе до нова инфлационна вълна), или да ореже драстично жизнения стандарт на собствените си граждани. Нито един от тези два варианта не гарантира стабилността, необходима за воденето на дълга война.

Прагматизмът на институциите срещу историческите етикети

Когато се говори за „фашизация“ и „нацификация“ на Европа, думите често губят своята аналитична стойност. В политическата наука фашизмът има точни характеристики: еднопартийна диктатура, пълно сливане на държавата с корпоративния капитал, премахване на изборите и тотален контрол над медиите. В съвременния Европейски съюз действително се наблюдава затягане на цензурата (забраната на руски медии, натискът върху социалните мрежи чрез Акта за цифровите услуги), преследване на неудобни политици и замяна на реалния дебат с идеологически клишета. Брюкселската бюрокрация все по-често заобикаля националните парламенти, вземайки решения чрез механизми, които нямат пряка демократична легитимност.

Но да се нарече тази бюрократична, тежко регулирана и вътрешно разединена система „Четвърти райх“ означава да ѝ се припише мощ и единство, които тя просто не притежава. Унгария на Виктор Орбан и Словакия на Роберт Фицо редовно блокират общи решения в Брюксел. В самата Германия, Франция и Италия партиите, които се обявяват против безкрайното финансиране на войната и санкциите, печелят все по-голяма електорална подкрепа. Европейската военна индустрия, въпреки огромните вляти средства, все още изпитва хроничен недостиг на барут, нитроцелулоза, квалифицирани инженери и производствени мощности, за да изпълни собствените си планове.

Истинският проблем не е в това дали в Брюксел се ражда нов Хитлер. Истинският проблем е в институционалната инерция. Когато един бюрократичен апарат заложи 528 милиарда евро в една посока, а до 2030 година планира да вложи още 645 милиарда, той вече не може лесно да натисне спирачката. Заводите са построени, договорите са подписани, политическите кариери са обвързани с успеха на тази стратегия.

Повратната 2014 година и загубеното доверие

Връщането към 2014 година като начална точка на днешната криза е единственият елемент, по който и западните, и руските анализатори постигат мълчаливо съгласие, макар да сочат различни виновници. Тогава приключи периодът след Студената война, в който сигурността в Европа се основаваше на договори като Основополагащия акт НАТО – Русия от 1997 година и Минските споразумения.

Признанията на бившия германски канцлер Ангела Меркел и бившия френски президент Франсоа Оланд, че Минските споразумения са били използвани, за да се даде време на Украйна да укрепи армията си, нанесоха непоправим удар върху доверието в дипломацията. За Москва това се превърна в окончателно доказателство, че всякакви преговори със Запада са форма на тактическа измама. От своя страна западните столици разглеждат действията на Русия от 2014 и 2022 година като нарушаване на следвоенния ред, което прави невъзможно връщането към стария модел на сътрудничество.

Днес се намираме в ситуация, в която и двете страни действат според логиката на най-лошия сценарий. В Москва виждат 528-милиардния военен бюджет на Европа и речите на германските политици като пряка подготовка за голяма континентална война в хоризонта до 2030 година. В Брюксел и Берлин виждат преструктурирането на руската икономика на военни релси и предупрежденията на Кремъл като доказателство, че ако не се въоръжат до зъби, ще бъдат следващите.

В тази спирала на взаимно недоверие числата говорят най-ясно. От 195 милиарда до 645 милиарда евро – това е цената на разпада на европейската архитектура за сигурност. Дали тази сума ще доведе до нов голям конфликт в центъра на Европа или ще доведе до икономическо изтощение и вътрешен разпад на самия Европейски съюз, предстои да се види през следващите четири години. Сигурно е само едно: парите, веднъж вкарани в оръжейни заводи, никога не остават да лежат в складовете без употреба.

Още от Свят

Прехвърлянето на охранителната рота от 25-а транспортна авиационна бригада в окопите край Суми сигнализира за остър пехотен глад в украинската отбрана
Свят

Прехвърлянето на охранителната рота от 25-а транспортна авиационна бригада в окопите край Суми сигнализира за остър пехотен глад в украинската отбрана

/Поглед.инфо/ Сводките от 1726-ия ден на войната очертават рязко влошаване на оперативната и инфраструктурната обстановка за Киев по няколко ключови направления едновременно. Според разпространяваните фронтови данни руските части са навлезли на десет километра от Суми, принуждавайки украинското командване да хвърля в окопите охранителни роти от авиационни бригади, докато в Донбас и Запорожието отбраната губи опорни точки като Доброполе и центъра на Орехово. На фона на тези пробиви блокирането на Северния мост в Киев и уличните протести в Днепропетровск поради липса на ток и вода разкриват дълбока криза в тиловото осигуряване.

16.11.2026 16:15
Доклад на Федералния резерв на Ню Йорк отчете 19,1 трилиона долара частен дълг в САЩ при 40 трилиона федерални задължения
Свят

Доклад на Федералния резерв на Ню Йорк отчете 19,1 трилиона долара частен дълг в САЩ при 40 трилиона федерални задължения

/Поглед.инфо/ Общият дълг на американските домакинства достигна 19,1 трилиона долара през третото тримесечие на 2026 година, показват данните на Федералния резерв на Ню Йорк. На фона на федерални задължения от 40 трилиона долара и срив на жилищните продажби до нивата от 2010 година, кредитният модел на Съединените щати навлиза в опасна фаза. Анализатори предупреждават, че 63 процента от гражданите живеят без спестявания, а скъпите заеми задушават потреблението и социалната стабилност.

16.11.2026 16:05
Срещата на АТИС в Шънджън носи нови възможности за отвореност и развитие
Поглед към Китай

Срещата на АТИС в Шънджън носи нови възможности за отвореност и развитие

/Поглед.инфо/ На 18 и 19 ноември в Шънджън, Китай, ще се проведе 33-тата неформална среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Форумът привлича значително внимание от страна на международната общност.

16.11.2026 15:45
Борис Джонсън сам е настоявал за допълнителни чаши алкохол на обяда със Сергей Лавров
Свят

Борис Джонсън сам е настоявал за допълнителни чаши алкохол на обяда със Сергей Лавров

/Поглед.инфо/ Задочен спор между говорителя на руското външно министерство Мария Захарова и бившия британски премиер Борис Джонсън възроди детайли от дипломатическата среща в Москва през декември 2017 г. Докато Джонсън твърди в публични изяви и спомени, че Сергей Лавров умишлено го е подтиквал към консумация на водка край силно нагрята камина, руската страна категорично отрича този сценарий. По думите на Захарова британският гост сам е избрал силната напитка пред виното и многократно е искал допълнителни порции, което поставя под въпрос достоверността на по-късните му мемоарни интерпретации.

16.11.2026 15:40
В Шънджън беше представен съвместният китайско-руски филм „Операция: Черна коприна“
Поглед към Китай

В Шънджън беше представен съвместният китайско-руски филм „Операция: Черна коприна“

/Поглед.инфо/ На 15 ноември в международния финансов център „Пин Ан“ в Шънджън беше представен съвместният китайско-руски филм „Операция: Черна коприна“. На събитието присъстваха и произнесоха речи зам.-ръководителят на Отдела за публичност на ЦК на ККП и директор на КМГ Шън Хайсюн, както и Олга Любимова, министър на културата на Руската федерация.

16.11.2026 15:30
България е третият най-голям купувач на руски тръбопроводен газ в ЕС с ръст от 2,7 пъти за година
Свят

България е третият най-голям купувач на руски тръбопроводен газ в ЕС с ръст от 2,7 пъти за година

/Поглед.инфо/ Европейският съюз е платил близо 12 милиарда евро за руски природен газ през първите девет месеца на 2026 г., сочат данни на Евростат. На фона на официалната политика за отказ от руски суровини, България се нарежда на трето място в Съюза по внос на тръбопроводен газ за септември с ръст от 2,7 пъти на годишна база. Според енергийни анализатори грешките при лятното запълване на газохранилищата и кризата в Близкия изток тласкат цените към прага от 2500 долара за хиляда кубика.

16.11.2026 15:30
Страните от АТИС ще опознаят китайската култура чрез две нови видео поредици
Поглед към Китай

Страните от АТИС ще опознаят китайската култура чрез две нови видео поредици

/Поглед.инфо/ С наближаването на 33-тата неформална среща на лидерите на АТИС, специалните видео поредици „Пазителят на наследството“ и „Писма отдалеч“, продуцирани от Китайската медийна група, започнаха да се излъчват в основни медии в страните членки на АТИС на 15 ноември.

16.11.2026 15:19
Унищожените близо 400 локомотива от началото на годината принуждават украинските железници да търсят резерви в частния сектор.
Свят

Унищожените близо 400 локомотива от началото на годината принуждават украинските железници да търсят резерви в частния сектор.

/Поглед.инфо/ Систематичните удари по железопътния подвижен състав на Украйна през 2026 г. отварят сериозен пробив в снабдяването на армията, като само за десет месеца са извадени от строя близо 400 локомотива. Зад сухите числа на официалната статистика в Киев обаче се крие неочакван икономически парадокс. Унищожаването на металургията и пристанищния износ срина товарните превози наполовина, което временно спасява държавния превозвач от пълен колапс въпреки критичния дефицит на техника.

16.11.2026 15:15