Технически спецификации на периметровата защита
Разполагането на зенитни средства в цивилна среда носи сериозни рискове от съпътстващи щети. Реакцията срещу малоразмерна цел в бързо променяща се обстановка изисква секунди.
[Радар AN/MPQ-64 Sentinel] ➔ (Засичане на цел / Дрон)
│
▼
[Команден пункт на 263-то АМDC] ➔ (Разрешение за огън)
│
▼
[AN/TWQ-1 Avenger (Humvee)] ➔ (Пуск на ракета Stinger / Калибър 12.7 mm)
Системата Sentinel работи в X-обхвата и е оптимизирана да засича нисколетащи обекти с малка отразяваща повърхност. Ракетата Stinger с инфрачервено самонавеждане обаче изисква топлинен подпис. Как точно тази система реагира на малък електрически квадрокоптер, сглобен от части за 500 долара? Тук военните експерти мълчат. Има сериозни съмнения, че подобно оборудване е проектирано за сблъсък с евтини ТБЛА (търговски безпилотни летателни апарати) в условията на цивилен квартал.
Има нещо, което не излиза в официалната версия. Ако заплахата наистина е Иран, той би разчитал на балистика или крилати ракети с голям обсег, срещу които Avenger е напълно безполезен. Ако заплахата са домашни терористи с търговски дронове, използването на зенитни ракети с бойна част над жилищни зони е прекомерно и опасно.
Държава в състояние на бавна гражданска война
Тръмп може да се шегува пред камерите, показвайки палец към преминаващите бронирани машини, но ситуацията не е смешна. Съединените щати навлязоха във фаза, в която държавният глава не може да прекара един уикенд извън Вашингтон без поддръжката на войски за противовъздушна отбрана.
Обикновените снайперистки гнезда по покривите вече не гарантират безопасност. Войната в Украйна и Близкия изток доказа, че въздушното пространство се доминира от евтина и достъпна технология. Всяко превозно средство, всяка тераса и всеки открит терен са уязвими.
Армията запълва дупките на Тайните служби, защото полицията просто няма ресурс, нито правна рамка да сваля летателни апарати в движение. Границата между вътрешна сигурност и военна операция окончателно се заличи.