/Поглед.инфо/ Ако някой има склонност да изпада в меланхолия по празниците и да се чуди какво да прави със свободното си време, препоръчвам едно екстремно и забранено за хора със слаби нерви удоволствие. И това е четенето на анализи за Реформаторския блок от избиратели на Реформаторския блок. Ще се нуждаете от колан на стола и успокоителни. В тези анализи има повече цинизъм от роман на Чарлс Буковски, по-сълзливи са от произведение на Барбара Картланд, нивото на патоса задминава с няколко обиколки Паолу Куелю и има повече садо-мазо, отколкото в произволен текст на маркиз дьо Сад. Това е любимият номер на избирателите на десницата у нас. След като захвърлят като употребен презерватив някое от изхабените си вече политически тела, те се отдават на любимия си спорт - тропане с крака, псувни и заклеймяващо сочене с пръст. Защото десният човек у нас обича да съществува в състояние на невинност. Той никога не е виновен за нищо. Когато партията, за която е гласувал, се издъни, градският сноб никога няма да признае вина или да преоцени своите идеи, о не, тогава ще са виновни всички - комунистите, руснаците, ретроградния Меркурий, кофти десните, но само не и той. Той (десният сноб) винаги живее със самодоволното усещане на гола девойка, която е цъфнала на корицата на "Плейбой" и смята, че оттук-нататък всички милионери ще са в краката й.
Заради това си струва да се види с каква страст апологетите на РБ днес ритат реформаторите, все едно са гумена кукла. Видният политолог Даниел Смилов, който преди две години беше десен бард и лееше романтични песни за коалицията между РБ и ГЕРБ, днес вече е взел завоя и пръска със светена вода, все едно са вампири тези, които до вчера славословеше. Евгений Дайнов, който в слънчевите дни на 2013 година пак бе религиозно осветен от вярата си в РБ, днес вече е заредил картечницита и разстрелва наред. Кадрите на Протестна мрежа, корпоративното образувание, създадено, за да слага гражданско смокиново листо на реформаторите, вече пускат иронични статуси на серии, за да ритат Реформаторския блок и да го изкарват призрак, демон, нечестива сила, куневистки караконджул и лукарски бяс. Всички фейсбук-шамани, които до един едно време бяха сложили на кориците си символите на Реформаторския блок, днес се държат като непорочни девици, които досега са били държани в манастир. Всички са невинни и гневни на партията, която изпратиха в парламента именно с цел да бъде коалиционен партньор на Борисов. И този климат не е нещо ново. Той винаги се възцарява, когато на хоризонта започна да се мержелее "нов десен проект", фраза, която предизвиква ледени тръпки в 78 на сто от българите, защото това е ясен знак, че в някоя лаборатория се е родило ново чудовище, което ще бъде представяно като партията на спасениието, на модерните, на светлите и на тези, които вечерят в луксозните софийски ресторанти.
Този път на политическата сцена ни бе сервиран ГМО-продукта "Да, България", който събра край себе си всички стари десни шантонерки, които май наистина живеят с усещането, че нямат никаква вина за безчестията, които старите десници причиниха на страната. "Да, България", както отбеляза Валери Найденов, е странна фраза за българския език и няма как да е иначе, тъй като тя е буквален превод от американски английски. Много по-логично е словосъчетанието "Дай, България" и новият "проект" много бързо се сдоби именно с този прякор. Понеже десницата днес е в остра криза на лидери, а Радан Кънев направи и невъзможното да се превърне в черен виц, за нов водач на проекта бе ръкоположен бившият правосъден министър Христо Иванов.
Едва ли някой може да обвини Иванов в липсата на почтеност или пък да го посочи обвинително като корупционер. И все пак в биографията на този протестър има достатъчно политическа гъвкавост, за да може новия проект да тръгва на куц крак. Иванов бе един от най-яростните изобличители на Борисов. На 2 септември 2013 година той дори бе написал, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов са две мутри и са част от мафията. Само година по-късно обаче Иванов прие да бъде министър в кабинета на една от двете "мутри". Което е знак или за влудяваща липса на памет или за тотална липса на принципи. Защото, ако приемем, че невинният протестър се е заблуждавал, че може да направи съдебна реформа през човек, който лично той обвинява, че е част от мафията, тогава трябва да му предпишем силни хапчета и редовни прегледи при психолог.
Десният проект бе обявен точно ден преди трагедията в Хитрино. Но няма да се опитваме да разчетем това като знак от съдбата или небесен ориентир. Просто ще се опитаме да прегледаме набързо основните постановки на това, с което Иванов реши да обяви началото на партията, а пък това начало бе предадено в либералните медии у нас с предълги репортажи, обилно напоени с любовни стонове.
И понеже патетиката около новия проект е твърде концентрирана, тук ще се опитаме да отсеем основните послания, които отправи новата партия, защото те са многозначителни. В края на 2016 година Иванов се обърна към залата, препълнена с десни, ама психодесни, и обяви: "Няма да влизаме в клишетата ляво и дясно, а ще образуваме фронт срещу корупцията". Това е любимата дъвка на българското дясно от поне три години насам. Защото в посланието няма нищо оригинално. В този си вид то се появи още през 2013 година, когато горе-долу същите хора, които се бяха събрали на учредяването на "Да, България", създадоха един документ, наречен "Харта 2013". В него като тънка червена линия се прокрадваше същото послание - дайте да забравим политическите различия и да се обединим в битка срещу олигархията. След това Радан Кънев, който беше говорител на Реформаторския блок, отново и отново, когато видеше микрофон, повтаряше същото до втръсване. После тази формулировка си я хареса и Татяна Дончева, станала междувременно лидер на бутикова партия, което ни навява на мисълта, че май няма да е далече деня, в който Дончева и Христо Иванов ще се гушнат пред камерите, за да обявят, че лявото и дясното наистина нямат значение и като повторение на скулптурата "Работник и колхозничка" ще вдигнат ръце нагоре за възхвала на грантовото бъдеще на страната.
Това, което цялото колективно психодясно пропуска обаче, е, че формулата "няма ляво, няма дясно" на българска почва е продукт на Георги Първанов. Именно той през 2011 година първи обяви, че "няма ляв и десен изход от кризата". Което ни навежда на мисълта, че всички кривулици на новото дясно го доведоха дотам, че да следва стратегиите на Първанов. Дали пък "Дай, България" (Ох, видях, че съм го написал по грешния начин) не е всъщност опит за имитация на АБВ?
Дясното АБВ?
В крайна сметка АБВ възникна по абсолютно същия начин - като опит за бягство от отговорност, за ребрандиране на кариеристичното ляво като нещо модерно и различно, макар и с Румен Петков и Ивайло Калфин в ръководството.
Иванов обаче каза и нещо еретично, но съмишлениците му не го разбраха, защото бяха опиянени от любов. А той се обяви за "възстановяване многообразието от протеста срещу назначаването на Делян Пеевски от първите дни – когато той бе многолик". Три години по-късно това е признание, което е лишено от смисъл. Защото именно опитът летните протести да се превърнат в територия на партийно строителство отблъснаха много хора от софийските улици. На четвъртия-петия ден от шествията те се превърнаха в една диктатура на истеричните пиарки и кастрираха всеки смисъл в името на пърформанса. Тоест сега вече от най-високо ниво имаме признание за грешка. Но това е грешка във фундамента, тя вече е непоправима, което подсказва, че признаването й е просто палав популизъм, а не реално осъзнаване на проблема.
Днес голяма част от електората на Реформаторския блок вече се е прелял към "Дай, България" (ох, пак го написах грешно), но това всъщност е симптоматично. В дясното пространство започва процес на политическа хиперинфлация. С всеки нов опит десните проекти траят все по-кратко и кратко.
Първото СДС се задържа на политическата сцена близо 13 години като голяма политическа сила, макар и с хищен привитизационен апетит. Същите кадри, които днес потрепват от любовно вълнение по "Да, България", разкостиха СДС и България толкова бързо, че партията им се превърна в политически атом, трудно различима дори и с микроскоп. След това се родиха две писти в дясно - старото СДС и ДСБ, които обаче образуваха новия "проект" - "Синята коалиция", която угасна от страст в прегръдките на ГЕРБ през 2013 година. После се появи Реформаторския блок, но неговото гориво стигна само за три години и така днес ни представят Христо Иванов като радикалното ново, а бандата от стари муцуни и зомбита като модернизационния елит на България. А всъщност двете по-нови лица са самият Иванов и юридическият сноб Кристиан Таков, който прилича на кисел даскал от 60-те години на миналия век или поне говори точно така назидателно. Очевидно Таков трябваше да е лошото ченга на сбирката на "Дай, България", защото той говори за руски партии в парламента и за евроатлантическите ценности, любимите сексуални стимуланти в политичеки смисъл на дясното.
Изобщо на хоризонта не се очертава нищо ново, освен повторение на буламачите, с които ни захранваха с години. Междувременно ГЕРБ дояждат остатъците от Реформаторския блок, но ако от "Дай, България" си мислят, че са защитени от този апетит, дълбоко се лъжат. Българската десница обича да съществува в самозаблуда за самата себе си и това я прави лесна жертва всеки път, когато големите битки дойдат. Защото там, където трябва да има бойци, тогава се оказва, че е налична само една банда от луди, която предпочита да живее чрез фейсбук-статуси, отколкото да се пържи в реалната политика и наистина да поеме отговорност. Георги Първанов трябва да бъде доволен.
Неговите интелектуални ученици в десницата наистина го повтарят успешно.
