/Поглед.инфо/ Те са едни такива зализани, кариеристични, лицемерни, папионести и вечно ни говорят за ценностен избор с евроатлантическа нежност.
Те са едни такива префърцунени, клиширани, скудоумни, имат по два бастуна в гръбнака и пръскат моралистични слюнки, когато им дадат знак.
Те са едни такива подли, бардове на статуквото, хейтъри на свободна практика, които най-много мразят някой да мисли различно от тях.
Тогава, ах, тогава като си отворят устите и като си заблъскат по клавиатурите, леле тогава пух и прах не остава от червените боклуци, путинофилските изроди, от гнусните левичари и мракобесните комуняги.
Ама то са едни сравнения, едни клетви в любов към ЕС, НАТО, САЩ (всъщност точно в обратния ред).
Речта им е скучна като зъбобол, банална като конско изпражнение и лигава като гимназистка, гледала за първи път "Титаник".
Те са най-големите защитници на свободата на словото, умират си от множествен оргазъм, когато трябва да говорят за "медийна ситуация" и да громят медиите-бухалки на олигарха, който мрази техния олигарх.
Но недай си боже да не се вписваш в канона, да имаш различно мнение от тях или просто да искаш да казваш своята собствена негрантова истина. Тогава тия свободните, високоморалните, обезкосмените, възвишените започват да праскат едни мнения като маркиз дьо Сад, прекалил с коняка.
Уволнен неудобен журналист?
То са едни радости, едно маразматично треперене от кеф, едни ми ти там виртуални ритници и сатанински хора..
Свалили са "Деконструкция"? О, тогава евроатлантиците извъднъж си свалят маските, лъскват потните им муцуни и започват едни псувни, едни налудничави възторзи.
Това не са какви да е хора. Тези си имат папионки вместо мозък.
Същите възклицаваха оргазмично, когато полицаи нахлуха в ТВ7 и искаха, о, да, искаха журналистите там да бъдат смазани, пребити, изгонени. И човек с ужас може да разбере, че това са тези същите, които ни проглушиха ушите, че са je suis Charlie.
Оказа се, че те са на страната на чуждото свободно слово. В нашенските ширини същите тези се държат като предрусали медийни нацисти и се кефят, когато властта тероризира свободните журналисти и предавания.
Почнахме с този дълъг увод, за да отбележим един от най-мрачните дни за свободата на медиите в България. Управителният съвет на БНР спря предаването "Деконструкция". Спецоперацията бе планирана внимателно в няколко стъпки. Първоначално група експерти на СЕМ, под личното диригенство на Георги Лозанов, изпращат акт за глоба в БНР. Коментарите в "Деконструкция" били иронични и едностранчиви.
О, представяте ли си какъв ужас!?
Журналистите иронизирали властта, и още по-гнусно - НАТО.
А коментарите им не изобилствали с гледни точки.
Аз винаги съм мислел, че право на повече от една гледна точка имат единствено шизофрениците и то специалната група от тях, които живеят с множество личности в главата си. Нормалните хора имат по една позиция. Очевидно обаче СЕМ приветства само журналистика, която е конструирана на стария лаф на Граучо Маркс: "Това са моите принципи. Ако не ти харесват, имам и други".
Атаката срещу "Деконструкция" не се води от вчера. На десетки заседания на СЕМ дуото, състоящо се от Георги Лозанов и от госпожа президентската цензорша Мария Стоянова, се опитваха да търсят сметка на Волгин за свободния му дух и за неговото нежелание да приеме правилата на статуквото и да стане негов възторжен бард. Мислите ли, че някой щеше да се опита да го сваля от ефир, ако лее радостни сълзи при споменаването на евроатлантически ценности, системно възхваляваше НАТО и разсъждаваше за Русия в категориите на градския снобски дебил? Тогава Лозанов щеше да се прави на разсеяно сляп и да пише книгата "Мое дясно 2". Но сега папионката се възправя на политическата сцена. А всички знаем, че той просто е изпълнител на поръчки. Нафукана марионетка на властта. Получил е поръчката да спре различното мислене във власта и той е намислил схемата. Няколко дни след акта, ръководството на БНР излиза с позиция защо спира "Деконструкция".
Препоръчвам на всички да се запознаят с този текст. Той все едно е писан на някаква нова дрога. Според позицията на БНР, свалянето на Волгин било "борба с цензурата". Той (Волгин) спирал различните мнения в предаването си. Казвам ви - БНР официално обяви, че обича безгръбначната журналистика. Тази, която е като памук. Уж я слушаш, а нищо не ти остава в главата.
Десницата обаче не знае как да се учи от собствените си големи провали. Днес едва ли някой щеше да се сеща за Слави Трифонов, ако Костов, като пиян стражар, не беше тръгнал да му спира и забранява предаването. Атаката срещу Волгин няма да го унищожи като журналист, както си въобразява психодясното. Защото това е истинската битка за свободни медии у нас, а не фризираните въздишки на снобите.
Именно в способността на гражданското общество да отстои "Деконструкция" е отпечатана нашата възможност да имаме алтернатива на това некадърно, крадливо, алчно статукво.
Петър Волгин е прекрасен журналист, но вече става нещо много повече от това. Той е символ на съпротивата срещу грантовата журналистика, срещу агентурата на "Америка за България", срещу натиска на разни чужди сили, срещу правото на България да има собствена позиция.
Много хора във фейсбук отчетоха едно странно съвпадение по време и място. Само преди няколко седмици новият посланик на САЩ у нас Сет Рубин обяви, че щял да се бори срещу "руската пропаганда" на място.
Къде точно този пич е видял руска пропаганда остава неясно? Очевидно тази опорка му е създадена тук от някоя идеологическа централа, за която обективната журналистика, която отразява фактите,не е пропагандна, защото на тях фактите не им изнасят.
Но сега, като гледате какво се случва, се попитайте нещо важно. Как така нито един питомец на "Америка за България" или някой скучен грантаджия не стана жертва на репресия? Как виниги, когато десните захапят кокала на властта, започват алчно да разчистват терена, цензурират предавания и преследват неудобни журналисти? Напротив - платените с американски пари се чувстват като у дома си в тази медийна среда. Тях ги канят по сутрешни блокове, дава им се думата, защото знаят какво се очаква от тях - огромна скука и тъпанарски клишета.
Това е задачата. В името на душевния комфорт на яростните маниаци от "Протестна мрежа" и остатъците от псдиходясното, Георги Лозанов се прояви като Берия. Този интелектуален сталинизъм вече става норма за управлението на десниците. И какво ще остане накрая - шепа правоверни телевизии, където смешни водещи ще ни говорят скучно и престарели журналисти-костовисти, които отново и отново в предаванията си ще въздишат колко е било добро управлението на Филип Димитров.
Това е стъпка към пълния авторитаризъм.
Към журналистиката с намордник.
Към псевдосвободата на грантаджиите.
Но днес хората вече са научили номерата на властта. Научили са се да разпознават похотливите цензори, наясно са, че тази власт иска да си осигури максимален медиен комфорт. И съпротивата трябва да започне отнякъде.
Това е битка на нормалните срещу психарите.
И залогът е възможността в България да има наистина качествена журналистика на несъгласните.
Тоест битката за "Деконструкция" не е просто битка за свободата на словото, това е съпротива срещу всички, които са си въобразили, че могат да манипулират един народ.
Съпротива срещу нискочелите.
Протест срещу папионките.
Срещу тези с папионки в мозъка.
Така че няма друг миг, в който си струва да се излезе на улицата освен този.
Време е професионалните граждани да видят какво могат да направят истинските граждани, когато поискат свободата си.!
Je suis Деконструкция - Сега му е времето!!!!!
Нека подкрепим предаването „Деконструкция“ и свободата на словото в България!
Скъпи приятели, Нека подкрепим предаването „Деконструкция“ и свободата на словото в България!
Елате да заявим волята си „Деконструкция“ да се върне в ефира на БНР - вторник, 22 декември от 12.00 часа пред сградата на БНР.
Бъдете смели и елате!
Споделете в групите и на стените си!?
Поканете приятелите си!?
