/Поглед.инфо/ Самият факт, че човек като Петър Москов може да е начело на Министерството на здравеопазването издава съществен недостатък на това, което всички, дявол знае защо, наричат "реформа" вместо да употребят истинското име "тотален разпад". В друга държава човек с политическата и управленска емоционалност на реформатора щеше да бъде насочен към активно лечение с антидепресанти, в спокойна болница с решетки на прозорците и с модна линия, чийто ризи, се връзват отзад на гърба. И това не е обида към министъра, а просто диагноза на едно поведение, което е в състояние да ражда толкова налудничави идеи, че дори Йоло Денев да почне да хълца от яд и да позеленее от завист.
Москов, прочул се с това, че посъветва ученици, сред които и първокласници, да не пушат, за да нямат проблеми със секса, успя за пореден път да събере очите на публиката, като публично анонсира идеята пациентите да постъпват в болниците с пръстови отпечатъци. Пак с отпечатъци болните щели да си купуват и лекарства от аптеките. А цялата тази технологична простотия эщяла да се въведе, за да можело да има контрол над системата.
Двама руски историци Михаил Гелер и Александър Некрич бяха написали епохалния труд "Утопията на власт", книга, която детайлно разглеждаше управленските решения на социалистическата епоха. Очевидно Петър Москов също трябва да бъде увековечен в научен труд, но като вземем предвид технологичния му авангардизъм, книгата ще бъде озаглавена "Антиутопията на власт". И наистина от новата идея на Москов лъха нещо от кибер-пънка, онзи жанр във фантастиката, който описва мрачните общества на разпада в бъдещето, където държавите са коренно променени, а хората са пленници на мрачна техномрежа, която е поставила под контрол повечето аспекти на живота им. Москов очевидно има холивудска визия за здравеопазването.
Представете си болницата на бъдещето, ако неговата война срещу обществото успее. На входа на здравното заведение ти взимат отпечатъци, а след това минаваш през детектор на лъжата, за да установи Здравното министерство дали конкретният пациент не е някой русофил, комунист или друга паплач. Веднага след това се прави скенер на мозъка, за да разбере министърът, дали опитващият се да се лекува не е псувал правителството и е изпадал в опозиционни настроения. И чак тогава, ако пациентът е минал през ситото на техноразследването, евентуално може да получи лечение, ако докаже, че има един милион евро депозит в банка.
Вън от шегата е ясно, че има нещо сбъркано във философията "пръстови отпечатъци в болниците". От филмите знаем, че отпечатъци се взимат основно на заподозрените в престъпление. Това е полицейска техника, в нея се крие обвинение, а не нормално мислене. Май Москов е първият министър на здравеопазването, който откровено разглежда пациентите като престъпници и взима мерки за активна борба с тях. Той очевидно разбра, че разделянето на здравните пакети на две няма да е достатъчно ефективен подход в изтреблението на половин България и заради това прибегна и до други оръжия от арсенала на своето необуздано въображение.
Най-големият цинизъм, разбира се, е в това, че вероятно Москов прибягва до тази идея заради някакъв скрит и подмолен бизнес интерес. Защото взимането на отпечатъци в болниците не е лесен и евтин процес. Трябва да се купят устройства, трябва да се направи една база с данни, да се вземат отпечатъците на всички потенциални пациенти. Няма да е чудно, ако вече в някои среди съвсем сериозно се знае името на фирмата, която ще се облагодетелства от това решение на доктор Москов. Бившият здравен министър Илко Семерджиев, най-смисленият критик на московщината по принцип, заподозря, че болниците по този начин ще натрупат досиета, които дори и Държавна сигурност навремето не е имала. Иронията е, че основен идеолог на това безумие е човек, който сигурно денем и нощем се кълне, че е демократ, а на практика действията му са психопатични.
Още един проблем. Идеята за взимането на отпечатъци по същество представлява брутално признание за управленски провал. Защото основното задължение на Министерството на здравеопазването е да осъществява контрол и постоянно да одитира болниците. И вместо да обвинява докторите, че са мошеници, а пациентите потенциални престъпници, Москов можеше да си върши добре работата или да хвърли оставка, ако се чувства безсилен да контролира процесите по друг начин, освен чрез фантасмагорични изхвърляния и хаос. И хвърлянето на медийни бомби вече става вид тероризъм, който се упражнява върху хората. Все пак говорим за министъра, който започна мандата си , свиквайки пресконференция, за да обяви, че в България може да се е промъкнал вируса на ебола. Това се оказа пълна лъжа, но пък ни демонстрира ефектен политически подход - взривявай димки и се прави на велик лекар.
Още в началото на мандата си, когато се опита да печели евтина популярност, заигравайки се с елементарния национализъм като обяви, че няма да праща линейки в циганските махали, Москов си спечели прякора доктор Менгеле. Вероятно за допълване на този образ играеше роля и втренченият му поглед, както и неадекватните жестове, но сега наистина разбираме, че прякорите все пак определят поведение. Чрез идеята за отпечатъците, Менгеле, пардон Москов, разкри накъде върви здравната реформа. Пациенти-престъпници, болници-концлагери и реформатори - надзиратели. Това ни чака в красивия свят на бъдещето, където идеите на министъра са осъществени, а киберпънка е станал реалност.
А не е минала още година от мандата му...
