/Поглед.инфо/ Напоследък се наслушах на опорни точки за Сирия и за руската атака срещу "Ислямска държава". Това е радикален проблем на информационната война. Опорните точки на хибридната война на западните медии срещу истината и нормалната журналистика започнаха да се навдигат като гнойни пъпки, с идеята да опръскат всичко с нечистотия и така да бъдат спасени остатъците от имиджа на Западния свят. Не ме разбирайте превратно - няма да стоварваме тонове обвинения върху безумната външна политика на САЩ и техните съюзници в последните 15 години в Близкия изток. Тази присъда е произнесена отдавна. По-скоро ще говорим за другото - за това как руското решение на този проблем, намесата на Москва в оплетения възел на сирийския конфликт бе атакувана от толкова елементарна пропаганда, че човек стои и се диви - нима нивото наистина падна чак дотам, че да пробутват градски легенди вместо истина? Нима западните коментатори наистина вярват в поредицата от глупости, които изписаха и нима си мислят, че моралистично размаханите криви пръсти могат да бъдат отговор на истинските въпроси. Заради това ще си позволим да разбием няколко основни опорни точки на хибридната война на Запада срещу Русия, защото изчистването на истината, пък било то и със словесен огън, е единствената смислена задача, когато светът потъва в хаос и медийна шаманалогия.
Една голяма част от вдъхновените анализатори веднага седнаха да правят исторически аналогии между СССР и Русия и съответно между операциите в Афганистан и Сирия. Един топ хартиени листа няма да ни стигнат да изброим разликите. Но нека да посочим основната - в момента Москва не се опитва да налага определена политическа линия на Сирия, а брани съюзник.
Русия няма нищо общо със СССР, колкото и това да не се харесва на западните шамани и да обръща надолу с краката техните пропагандни тези. В Сирия Русия брани своите национални интереси, каквито нямаше навремето в Афганистан.
И само да предупредя - мога да приема възмущението от това, че една велика сила защитава свои интереси в чужда държава, но само и единствено от хора, които бърчат гнусливо нос, когато и Щатите правят това - в Ирак и Афганистан, например. Но срещу действията на Русия да ми говорят хора, които подскачаха от кеф, когато американската армия окупира Ирак, просто няма да приема.
Русия тръгна срещу Ислямска държава , защото знае, че ако не се справи с нея днес в Сирия, утре ще се бори с джихадистите на своя собствена територия. Това е техният национален интерес. Това е мотивацията на действията. Нашите грантаджии до утре ще обясняват как руснаците, видите ли, за пореден път се забърквали в авантюра, а пропускат да задават въпроси за генезиса на ИДИЛ, странното неумение на международната коалиция досега да спре и сигналите, че джихадистите могат да се насочат към Крим.
Иракският премиер Хайдер Ал-Абади наскоро в интервю пред "France 24" разказа за своя среща с Путин, на която руският президент го е уверил, че разглежда ИДИЛ като заплаха за националната сигурност на Руската федерация. Точно заради това Ал-Абади обяви, че вярва, че Русия иска да се справи с терористите. Нещо повече - иракчанинът не поддаде на опитите на френския журналист да го накара да изрази поне малко съмнения в тази позиция, а го контрира с аргумента, че в ИДИЛ в момента има над 2500 руски граждани, повечето с чеченски произход, които могат да бъдат използвани като оръжие срещу Русия. Путин не е самоубиец или лидер без визия - той видя, че САЩ не искат да се бият с ИДИЛ и реши, че трябва да я смаже той, защото подозрението, че тази терористична организация рано или късно ще бъде задействана срещу Русия е твърде силно, за да бъде оставено без реакция.
Изобщо кой плосък ум роди опорната точка СССР преди и Русия днес?
Всъщност, ако престанем да мислим в клишета и схеми, ще видим истината, а тя е много по-нестандартна от обичайното.
Страната, която най-много прилича на маразматичния Съветски съюз от брежневското безвремие, е САЩ и то не поради имагинерната слабост на Обама, а защото САЩ са в плен на съветската илюзия, че техните ценности и подходи са приложими във всяка една точка на света. Когато се опитваш да напъхаш толкова много отделни и различни страни в твоята матрица, няма как да не получаваш чудовища като резултат. Аналогията е повече от стряскаща. Защото точно както навремето в загниващия СССР Политбюро се опита да извади най-свежия от редиците си, за да поправя общите недъзи на държавата и света, а той прецака всичко, сега САЩ са се втренчили в животинската жизненост и поведение на Доналд Тръмп като начин Америка да върне своя блясък. Дали американската перестройка обаче няма да им заседне в гърлото. Вземете си пуканки и гледайте...
По темата за Русия няма как у нас да не се изкаже и самозваният експерт Илиян Василев, който след едноседмично мислене измъдри новата опорка за психодясното - всъщност Русия в Сирия спасявала ИДИЛ, а не се борела с него. Момент, наясно съм, че е трудно да се осмисли налудността, но се опитайте да преглътнете това разсъждение. И долу фактите! Няма никакво значение, че само за няколко дни Русия нанесе на ИДИЛ повече щети, отколкото международната коалиция за година. А по какво съдите за щетите ли - ами саудитски духовници веднага се навдигнаха и призоваха за джихад срещу Русия, Иран и Асад. Схващате ли - ислямистите най-накрая загряха, че срещу тях е насочен истински огън, а бомбите, които падат, ги целят наистина. Това не е геполитически театър, а реална битка. Някой най-накрая иска да реши проблема с пълзящата отрова на ислямизма и съответно да предложи глътка въздух на Европа, която все още се гърчи от бежанската вълна.
Но според Василев това било спасяване на ИДИЛ. Защо? Защото всичко вече щяло да тече по оста - всички срещу Асад и Русия. Тъпо е, когато човек обърква вътрешните си желания с реалностите. И кои са тези всички, които ще са срещу Русия и Асад? САЩ и те ли ще бъдат в тази ъндърграунд коалиция? Нали уж са срещу ислямистите.
Това, което описвам, е една подменена реалност. Изводите са злостни и парадоксални, защото грантаджиите нямаха време да ги напасват логически. Според тяхната схема Русия вече трябваше да е смазана, кървяща и да протяга просеща паничка към Европа. А тя стана основен фактор в решаването на близкоизточната криза. Което направи на пух и прави всички изписани думи в последните две години колко слаба била Русия.
Трета опорна точка - Русия започвала авантюра. Не, не е авантюра. Това е премислена линия на поведение. Русия поставя под въпрос американската хегемония и политиката на контролиран хаос, която ражда чудовища със скоростта на светлината с които след това справяне няма. И като виждаме действията на Китай, който е склонен да подкрепи руското решение за стабилизация на региона - картите се подреждат по съвсем различен начин. Американците със сигурност няма да приемат лесно, че някой ги освобождава от ролята на световен полицай и заради това са се вкопчили цинично във фигурата на Асад и превръщането му в основен виновник за всичко, което се случи. Това е цинично. Докато ги има главорезите на терен, Асад ще бъде приемливата алтернатива. С него може да се говори, докато те не признават никакъв диалог. И ако Асад ти пречи, а Ислямска държава не, трябва да се поинтересуваш дали пък не са наистина част от подозренията за възхода на това терористично образувание. Никой не е казал, че изборът е лесен. Но в сирийската драма повече никога няма да има лесни решения.
Разбирам, че големите губещи в този геополитически пасианс са обикновените сирийци, тези нещастни хора, които виждат как страната им става шахматно поле, където се решава бъдещето на Близкия изток, но това не отменя факта, че виновникът за сегашното състояние не е Путин. Ееех, колко щеше да е готино да е той, така добре щяха да се напаснат толкова много прекрасни и моралистично разтърсващи статии. Виновник за този хаос са Щатите, които се държаха в последните 15 години в Близкия изток като масов убиец в мол и сега се чудят откъде им се стовариха руснаците. Ами трябваше да го предвидят.
Ролята на Русия през всички тъмни години на историята е била да се появява като оръжие на съдбата.
