/Поглед.инфо/ Патриотизъм се учи на бабино коляно. За днешните млади герои са готиният детектив с патлака и обирджията. Вече никой не се занимава с доброто и злото в човека.
Визитка:
Роден е през 1939 г. в с. Раковица, Видинско
Работил е в Института по история при БАН
Преподавал е в Софийския университет „Св. Климент Охридски”
Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал
Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в.
Проф. Пантев беше депутат от Коалиция за България три мандата
- Проф. Пантев, как гледате на разразилия се дебат за паметниците? Преди известно време светещите очи на Самуил в столицата породиха недоволство в обществото, а сега и видинчани бяха разделени заради монумента на Иван Срацимир?
- Винаги има разделение по този въпрос. Знаете, че Айфеловата кула е била приета на нож във френското общество. Прочути артисти са протестирали срещу грозната според тях постройка. И досега паметникът на Балзак пък е едно от най-противоречивите творения на най-великия скулптор Роден, не е естетичен. Важното е друго - че отдаваме почит към нещо, което е част от нас. В същото време обаче прави впечатление, че в повечето случаи става дума за паметници на владетели, които са предшественици на завладяването на страната ни от Турция. Самият факт, че толкова се спори по темата, за понятия като робство, присъствие, владичество и др., издава нашата комплексарщина. Няма значение как ще етикетизираме един период от нашата история, важно е какви сме били тогава, до каква степен сме могли да запазим своята идентичност и най вече дивния български език, което е най-голямото чудо на оцеляване.
- Смятате ли, че такива паметници трябва да се издигат след дискусия в обществото?
- Няма стопроцентово одобрение на нито един паметник. Не случайно ви дадох пример с Айфеловата кула. Има и един ужасен паметник на Христо Смирненски. Спомням си дори един стих: „В живота си нивга не бих се надявал на толкова лош монумент“. Според мен вече наистина леко прекаляваме. Не е възможно на всеки велик човек да се издига паметник, така се обезсмисля неговото собствено величие. Например сър Лорънс Оливие няма монумент в Лондон.
- Между другото бе изказано и такова мнение, че вече започваме да приличаме на македонците, които издигат паметници на кой ли не.
- Споделям това мнение. Едно от най-големите доказателства за това, че македонците са българи, това е тяхната мания по грандиозни, почти оперетъчни изяви на историческо величие.
- Може ли това да предизвика обаче интереса на младите към историята все пак?
- Обезценяването на паметниците се дължи на това, че се издигат вече монументи на кой ли не. Нека да има учебници, поеми, но нека не забравяме, че ангелите не са материални същества. Затова тази мания трябва да бъде спряна или ограничена.
- Като учен кажете, как трябва да се учи история, как да докосне тя сърцето на младите?
- Историята трябва да се учи паралелно. Тя не е математика и счетоводна книга. Какво имам предвид - да се отдава вечна памет на мъченици - от Левски до последния местен войвода. Знаете, че вече не преподавам, но винаги съм казвал на студентите си, че и по онова време е имало луди глави. Днес ние честваме не предприемачите, а онези, които са положили глави. В момента обаче има една тенденция, която цели да докаже, че едва ли не спонсорите са почти толкова важни. Едно е да пролееш кръв, друго е да дадеш пари.
- Кажете, как гледате на дебата за промените в учебните програми - местенето на едни произведения в по-горни класове, отпадането на други. Доколко това е полезно това за подрастващите?
- Учебникът трябва да бъде баланс между избягване на ненавист и в същото време избягване на пренебрежение към тези, които са положили глави. Ще ви дам един исторически пример. Когато се осъществява съединението между Княжество България и Източна Румелия, никой не задава въпроса защо турците не се вдигат на бунт по силата на всички международни изисквания. Ами отговорът е, защото Източна Румелия е била по-привлекателна и модерна. Това е важно да се знае.
- Ощетени ли са днешните деца, когато се правят такива промени, или днешното време ги налага?
- Може да има някакви промени. В какво обаче са ощетени децата? Мога да ви дам прост пример - погледнете какво има по телевизиите вечер след 18 часа. Главният герой е готиният детектив с патлака, банковият обирджия. Никой не се занимава с доброто и злото в човека. Самата политика на оглупяване не е преднамерена, но повече или по-малко цели да опрости човешките чувства. Тук не става дума само за училището. Патриотизмът започва с бабино коляно, от там започва любовта. Затова, що се отнася до дебата по промените в учебните програми, мога да кажа, че съм против термина „съжителство“. Може да са съжителствали гърци, евреи. Русе е образец на едно цивилизовано съжителство. Но Русе не е България.
- Какво поколение расте според вас?
- Расте модерно, цинично, безкрайно умно поколение. Днешните подрастващи са много по-умни от своите преподаватели. Ние обаче много се хвалим, че печелим математически олимпиади, че получаваме медали. И това е прекрасно наистина. Но запитайте се какъв процент двойки има на зрелостните изпити по математика.
- Как си обяснявате този парадокс?
- Ако мога да се изразя малко метафорично, обяснявам си го с витрината, която непрекъснато се изтъква на преден план, а не със склада, където са стоките.
- Каква е ролята на социалните мрежи, има ли тя влияние върху формирането на личността?
- Оказват огромно влияние. Въпреки че аз не съм много компетентен по въпроса. Неведнъж съм се шегувал, че съм човек на 20-и, а не на 21-ви век. Забелязали ли ли сте вече колко са гнусни дори коментарите по повод на смъртта на някого. Не ми се иска да мисля какво може да последва, ако се отприщят низки страсти в българското общество.
- Като наблюдавате агресията наоколо - между ученици, майки посягат на учители, свидетели сме на саморазправа с лекари, питате ли се къде изчезна нашата толерантност?
- Никога вече учителите няма да възстановят своето възрожденско обаяние. Това е ясно. Аз съм трето поколение даскал. Агресията, включително и в спорта, се култивира. Стигнахме дотам, че ако един ученик има двойка, не е виновен той или родителят му, а учителят. Но това е част от една идея, за която споменах. Евлоги Георгиев е благодетел на българите, дал е много пари. Но ако трябва да избирам кой има по-голямо значение за обществото ни, винаги бих поставил на първо място Ботев и Левски и бедните сиромаси.
Монитор, Яна Йорданова
