Боряна Антимова

Гинка Лазарова - Джия: Не съм суетна и не робувам на марки

Гинка Лазарова – Джия е родена на 21 юни 1985 г. в Благоевград. Откриват я за света на модата на 14, но става модел едва на 18 години, тъй като по настояване на баща си трябва първо да завърши френската гимназия в родния си град. Днес Джия работи с модни агенции в Лондон, Милано и Париж и е сред най-високо ценените модели на Острова. Снимала се е за световни марки като Bodyshop, Gokwan, Remington, Wella, L’Oreal. Живее в Лондон. Като лице на луксозната марка очила Gokwan за Specsavers и ликът й “се разхождаше” по трамваи, автобуси и метрото из цял Лондон. Наскоро беше определена за най-секси българка за 2013-а от сп. “Максим”, корица е на юнския му брой. Завършва Масови комуникации в Нов български университет.

Боряна Антимова 9764 прочитания
Гинка Лазарова - Джия: Не съм суетна и не робувам на марки

Гинка Лазарова – Джия е родена на 21 юни 1985 г. в Благоевград. Откриват я за света на модата на 14, но става модел едва на 18 години, тъй като по настояване на баща си трябва първо да завърши френската гимназия в родния си град. Днес Джия работи с модни агенции в Лондон, Милано и Париж и е сред най-високо ценените модели на Острова. Снимала се е за световни марки като Bodyshop, Gokwan, Remington, Wella, L’Oreal. Живее в Лондон. Като лице на луксозната марка очила Gokwan за Specsavers и ликът й “се разхождаше” по трамваи, автобуси и метрото из цял Лондон. Наскоро беше определена за най-секси българка за 2013-а от сп. “Максим”, корица е на юнския му брой. Завършва Масови комуникации в Нов български университет.

По телевизията кокетна французойка раздава въздушни целувки сред море от цветя в реклама на омекотител. “Французойката” е Джия. Ако пък се разхождате из Лондон, навсякъде по улиците ви “следи” тя – в слънчеви очила… На срещата обаче пристига скромно момиче почти без грим и в стилна розова рокля. Гинка е спокойна, сдържана и като истински професионалист веднага заговаря за обществения имидж на професията модел. “Много наши момичета са супер успешни в чужбина, но за тях тук не се пише и никой не се интересува”, коментира Гинка. “Хората нямат реална представа за професията модел. Пък и няма нищо пикантно, което да извадят от живота ни, не сме някакви скандални личности, нямаме известни гаджета…”

-Джия, на Острова по-различно ли е отношението към моделите, отколкото тук?

-Там също има жълта преса и може да видиш Кейт Мос навсякъде, но в Лондон се пише за нея, а тук – за Николета Лозанова. Големият проблем идва от това, че в Лондон критерий да топ модел е дама, която цял живот работи това, докато тук - момиче, която изобщо не може да се нарече модел. Тук човек остава с впечатлението, че професионални модели са тези, които се снимат за мъжки списания например.

-Но ти също го направи наскоро, корица си на “Максим”, обявена си за най-секси българката на 2013-а?

-Да, но не започнах с това кариерата си, нали? Преди години не бих го направила, но сега вече имам 9 години работа като модел и дори да съм се снимала за някое мъжко списание, никой няма да ме запомни с това. Сега на моето участие гледат различно, защото вече съм Моделката, а не просто момиче, жадно за бърза слава.

-Ценят ли се повече във вашия бизнес момичета като теб – умни, интелигентни?

-Доста често клиенти са ми казвали, че ангажират не най-красивото момиче, а такова, което ги е грабнало с нещо. В нашата работа характерът е много важен, защото започваш в невръстна възраст сред зверска конкуренция, и то чужбина, без родителите и трябва да си много силен, за да успееш. При мен в началото беше трудничко с ръста, висока съм 172 см. Но и това се преодолява, като те харесат веднъж.

-Тук те въртят по 20 пъти на ден в образа на палава французойка в реклама на омекотител (“Семана”)…

-Много си я харесвам. Снимана е тук, с български екип, от Жоро Манев. Замисълът беше да представят една кокетка и трябваше да е много френско, много сладко.

-В Лондон ликът ти “пътува” из целия градски транспорт, не е ли потискащо отвсякъде да те “дебне” една друга Джия?

-Не, защото не ме разпознават. Моделството е доста анонимна професия. Като минава автобус, не се заглеждаш в момичето от рекламата. Ето, и рекламата на омекотителя се върти тук по 20 пъти на ден, но никой досега не го е забелязал, освен теб.

-Почти без грим си?

-Да, сложих си само спирала и малко коректор под очите. Докато човек е млад и хубав, е по-добре да е естествен. Почти винаги ходя така, пък и не умея да се гримирам.

-Гледала ли си разтърсващия филм “Джия”, с Анджелина Джоли в ролята на Джия Каранджи – първия голям топ модел през 80-те?

-Да, разбира се. Името Джия ми измисли моят букер от “Ivet Fashion” – Стоян Динев - Дидо, за клиентите в чужбина. Предполагам, че има връзка с филма, защото Дидо харесва Анджелина Джоли.

-Джия Каранджи е първата, за която официално е обявено, че е починала от СПИН… Приличаш ли по нещо на нея?

-Не. Тя е страхотна жена, но има доста фатален край, надявам се никога да не ме спохождат такива неща. Но аз съм и много по-различна от онази Джия, при мен няма алкохол, цигари, наркотици...

-Вечният въпрос: гладуваш ли?

-Аз специално изобщо не внимавам какво ям, даже ми се карат напоследък. Гледам да се вкарвам в някакви рамки, но като цяло не спазвам никакви диети. В момента съм 50 кг, при ръст 172 е много добре.

-За какво мечтаеше “македонското девойче” като малка, носеше ли дрехите на майка си?

-Минавах през различни фази в мечтите си. Много обичах да обличам дрехите на майка ми. Тя носеше много шармантни шапки. Имаше трикрило огледало на тоалетката си и на него закачаше шапки и перли. Тогава имаше химически червила, зелени, а като ги сложиш на устните, стават червени. Веднъж си бях нарисувала цялото лице. Ей такива дивотии правех (Смее се). Майка ми и сега е много красива… Но не мога да кажа, че тя е повлияла в избора ми на професия. Да, обличах роклите й, но не съм била чак толкова суетна.

-Някои модели споделят как като деца са били аутсайдери – пълни, пъпчиви… Ти имаше ли комплекс?

-Не, бях висока 170 см и по-слаба от другите, и децата ми се смееха за това, като нямаше за какво друго да се хванат… Но като цяло в училище съм била лидер, а не от тия, мълчаливите, които ги мачкаха.

-С какво се занимават родителите ти?

-Имат частен бизнес… Избягвам да говоря за тях, така сме решили.

-А как започна всичко?

-Когато бях на 14-15, се запознах с букера ми Дидо, но трябваше да завърша училище – френската гимназия в Благоевград и чак тогава започнах да се занимавам с моделство. Но през цялото време с него поддържахме връзка, бяхме много добри приятели.

-Какво точно работят моделите?

-(Смях) Най-често ходят на кастинги, които приличат на прослушванията при актьорите. Показваш си бука, те ти разглеждат снимките, говорим си някакви общи неща. И тук е много важно да умееш да ги закачиш да си говорите за нещо интересно, за да те запомнят…

-Някои хора си мислят, че спите до обяд…

- Не, разбира се (Смее се). Понякога кастингите са след 11, друг път започват от 8 ч. По принцип ставам към 7, а работният ми ден продължава до 6-7 вечерта. Голямо тичане е понякога. Пътувам с метро, абтобуси, трамваи, каквото има. Обличаш си удобни дрехи и тръгваш.

-Запазила си твоята агенция-майка “Ивет фешън”. Не е ли по-добре да е западна?

-Не, няма смисъл, защото “Ivet Fashion” е много професионална, а контактите, които имат навън, дори някои агенции в чужбина нямат. Разбира се, имам агенция в Лондон и на други места, но всички договори минават през агенцията-майка. От нея се грижат за моята сигурност и всичко около мен да бъде наред, и мога за всичко да разчитам на тях.

-Друг дежурен въпрос: наистина ли не познаваш модели, които извършват и секс услуги?

-Това са някакви слухове, които както ти, така и аз съм чувала. Нямам приятели, които да се интересуват от такива услуги, нито пък приятелки, които да ги извършват, като не съм видяла подобно нещо, какво да кажа? Между другото, виж колко много модни агенции са регистрирани у нас, а колко малко от тях са известни с дейността си тук и в чужбина. Аз знам за 2-3, максимум 4, които наистина нещо снимат и правят. А другите?… Разбира се, всеки може да прави каквото си иска, но така се заклеймява целият моделски бизнес…

-Доставя ли ти удоволствие да носиш някои дрехи?

-Някои мои колеги повече се кефят на дрехите, докато аз никога не съм се вълнувала като луда от мода, не съм следвала тенденции. Имам си някакъв собствен стил, но съм виждала хора, които сякаш живеят с това – да се докоснат до дреха на любим дизайнер…

-Като във филма “Дяволът носи Прада”…

-Не, определено не съм от тях (Смее се) Имам в гардероба си маркови неща, но повечето съм ги купила просто защото са ми харесали. В Лондон големите магазини имат много по-добри селекции, затова съм свикнала оттам да пазарувам.

-Някой консултира ли те за личния гардероб? Важно ли е какво носи един модел във всекидневието си?

-Не, но на кастинга трябва да си малко по-обран, да не си с дълга пола, за да видят краката ти. Ходим по прилепнали дънки и тениска, за да добият представа за силуета ти.

-Говори се и за големи крайности в правилата за поведение – вечерен час, забрана за алкохол?

-Имало е такива неща. Преди години от една агенция в Милано ни определиха вечерен час до 10 и идваха да ни проверяват дали сме по леглата в 10.30. Обикновено от агенцията осигуряват апартамент за моделите си, като наемът не е нисък, а напротив. Това е другият бизнес на агенциите и винаги слагат висок наем, който веднага удържат от хонорарите на моделите (Смее се). Пък и като отидеш за 3-4 седмици, няма да тръгнеш да си търсиш квартира.

-Ти си за постоянно в Лондон, къде живееш там?

-В къщичка с двор в Северен Лондон, осигурена от агенцията ми там. Транспортът е супер, което е много важно за там.

-Сама?

-Не, с гаджето ми, българин, който също работи в Лондон. Живеем си заедно от няколко месеца, така че не съм самичка в големия град. Куче си нямаме, защото е трудно, като пътуваш, ще се измъчи, милото.

-А тук как поделяш времето си между София и Благоевград?

-Имам апартамент под наем на Петте кюшета, ходя си и при родителите в Благоевград, миналия уикенд бях там. Сега бях за по-дълго тук – за месец и половина, защото завършвам следването си по масови комуникации в Нов български университет.

-Би ли работила като журналист, когато приключиш с моделството?

-Аз съм с профил пиар, но никога не бих се занимавала с това. Уча го, защото ми е полезно за работата. Пък и не мисля, че бих могла да го правя така добре.

-А каква е тази романтична идея за собствена пекарна?

-Това си ми е мечта. Идеята е да не е просто една фурна, а местенце и за много други неща, и работилница, и какво ли не още… Имам много идейки, но си ги пазя в тайна, да не ми ги откраднат (Смее се). Хубаво е да има такива малки места и хората да си изпълняват мечтички някакви…

-В София или в Лондон?

-Искам да е в София, но не знам дали ще е възможно. Не знам дали тази пекарна ще се случи някога, защото в България е трудно да се прави такъв малък бизнес. Като гледам моите приятели как изнемогват и колко ядове имат постоянно, и как се опитват да правят нещо… Един приятел в момента прави сладкарница… Ами сблъска се с хиляда изисквания и навсякъде искат рушвети. Докато в Лондон решиш ли да правиш бизнес, държавата ти помага, а не ти пречи. Не знам тук колко биха ми издържали нервите. Но пък един ден като имам дете, е добре да си го гледам тук…

-Следиш ли протестите? Едно от основните искания е именно за държава, която да те подкрепя, а не да ти пречи?

-Интересувам се дотолкова, доколкото да знам какво се случва, вълнувам се, но не можах да изляза на протестите, защото не бях в София. Но усещането ми е, че това са протести на хората, а не на някакви партии или организации.

-Много от моделите ги ангажират във филми, сериали. Ти би ли пробвала?

-Никога не съм имала амбиции да ставам актриса, не съм си го мечтала, нито го планирам. Не става ей така – от модел - актриса. Много уважавам актьорската професия и смятам, че трябва да се практикува от професионалисти. Един актьор, който те вдъхновява, може да те накара да изпиташ хиляди емоции. Не бих допуснала да бъда посредствена актриса. Ал Пачино за мен е най-великият актьор, а от българските - Камен Донев.

-Сега си на 27 години, до колко смяташ да работиш като модел?

-Докато изглеждам добре, вероятно още 2-3 години. По-добре е да се откажеш сам, а не професията да те откаже.

Преса

Още от Боряна Антимова

Касиел Ноа Ашер стана кастинг режисьор
Боряна Антимова

Касиел Ноа Ашер стана кастинг режисьор

/Поглед.инфо/ След като се снима в няколко филма, създаде проект “TOXIC”, режисира спектакъл, писа сценарий за филм и култови текстове, креативната дама получи шанса да “прогледне“ какво се случва зад камерата

27.04.2014 00:54
Димитър Рачков: Всяко излизане пред публика ми е като на живот и смърт
Боряна Антимова

Димитър Рачков: Всяко излизане пред публика ми е като на живот и смърт

/Поглед.инфо/ ДимитърМинковРачков е роденна 18 септември 1972 г. в Бургас. През 1995 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. От 1996 г. до 1998 г. работи във Варненския театър, играл е и в МГТ „Зад канала“. През 1998-ма постъпва в Народния театър, а от 2006 г. е част от театрална формация “Мелпомена”. Има над 20 сериозни роли на сцената, като Подкальосин от “Женитба”, Вертер от “Страданията на младия Вертер”, Чушкаров от “Двубой” и др. Носител на „Аскеер“ 2000 г. за изгряваща звезда за Мъжът в „Самолетът беглец“.

24.03.2014 00:26

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07