Камелия Тодорова е точно такава, каквато човек очаква - изискана, елегантна, самоуверена, премерено любезна и премерено дистанцирана. Класа. “Вярвам най-вече в това, че ако не съм силна достатъчно, Господ няма да ми помогне. Затова най-важна е вярата в себе си”, изповядва кредото си дамата. Образът й от първите клипове през 80-те е още жив в паметта на почитателите й - с камелия в косата, изящен и фин като акварел.
Родена е на 21 януари в София. Завършва техникум по вътрешна архитектура. През 1975 г.учи в естрадния отдел на Националната музикална академия при Ирина Чмиховаи е повлияна отджаз, соул и фънк стила.В началото на 80-те се обръща към поп музикатаи песните й„Не ме гледай така, момче“,„Прошепнати мечти“и “Летят последните таксита” са вече евъргрийни. С изключителния си глас от две октави тя печели много награди на джаз и поп фестивали, между които„Златният Орфей“ (1980, Гран-при), „Шлагерфестивал“ (Дрезден (1982, Гран-при).Прави успешни роли в киното в „Бон шанс, инспекторе“, „Търновската царица“ и др. През 1983 г. се омъжва и емигрира, а през 1990 г. се връща обратно и издава 7албума.На президентските избори през 2011 г. се кандидатира като вицепрезидент в двойка с бизнесмена Димитър Куцаров. От 2005г. преподава Поп и джаз пеене в Нов български университет.
-Камелия, някъде беше споменато, че сте студентка отново?
-Не е съвсем точно, по-скоро е квалификация. През 1976-а, когато започнах да уча в Консерваторията, имаше естраден отдел, който беше полувисше образование. Тъй като съм преподавател вече 8 години в Нов български университет, се наложи да приравня някои изпити, за да променя статута си. Това са много години между 70-те и сега 2013-та. С развитието на живота, технологии, икономика аз не мога да си позволя да живея с миналото. Аз винаги сам се стремила да бъда в крак с времето и на това се подчинява и работата ми.
-Технологиите дразнят ли ви, приемате ли ги като необходимото зло?
-Не съм пристрастена.Ненавиждам контакта по електронен път. По-скоро използвам интернет за неща, които са ми нужни в работата. Но иначе не съм на “ти” с технологиите, не ме привличат. Свикнала съм на директния контакт. Не отричам , че е много по-бързо и удобно, но не е моята страст. Когато говоря с някого, важно е да усетя погледа, очите, изражението, да разговарям ви за ви.
-Не всички утвърдени певци се ангажират с преподаване, кое ви привлече в тази работа?
-Аз започнах да работя за техника на вокала още през 1994-та и допреди 6 години вземах постоянно уроци и поддържах формата си с професор – Милка Драгнева, която почина тази година. Тя ме насочи към преподавателската дейност, тъй като считаше, че мога много добре да обяснявам, че имам много добро ухо и правя доста правилни преценки. Това ме амбицира и аз отделих много години, за да се подготвя за тази професия. От 2005-та сам преподавател в НБУ. Аз съм много търпелива, стига студентите да имат данни, талант, желание, амбиции и упоритост да работят с гласа си. Това е много тежка професия, а и не се усвоява бързо. Понастоящем сам член на експертния съвет по проект на тема: “Кризата за образованието. Стратегия за интелигентния растеж чрез нов комуникативен подход за мултидисциплинарно обучение“. Предстои и конференция с международно участие на 27-ми този месец. Повече информация може да се получи на адресadighuseleva@nbu.bg.
-Как поддържате великолепния си глас от две октави?
-Продължавам да го тренирам минимум четири пъти седмично. Смятам, че трябва винаги да съм в добра кондиция за работа. Това ми дава възможност да показвам практически упражненията на студентите, задължително трябва да го изпея, и се налага винаги да съм във форма. Гласът е свързан както с физиката, така и със съзнанието. Занимаването с музика е вид спорт, като при певците е по-трудно, защото инструментът е в тялото ти и ако не го владееш и познаваш, трудно можеш да овладееш и техниката.
-Звездният имидж осигурява ли на преподавателя по-голям респект?
-Никой у нас не би могъл да се нарече звезда, тъй като условията, при които творим, са невъзможни. Можех да кажа, че съм звезда, ако имах през година или две големи турнета и мениджмънт. Кой в България е наясно как се прави маркетинг на артист или как се продава? Ненавиждам хората, които се “озвездяват” и забравят откъде са тръгнали и колко още им предстои да учат. Много е лесно да изгрееш, най-трудно е да се задържиш, като запазиш стила си и името за поколения.
-Около вас винаги са витаели митове. Единият е, че по нареждане лично на Тодор Живков всички ваши записи са били унищожени от БНТ след емигрирането?
-Повечето клипове се пазят някъде в архивите. Тогава те се заснемаха по линия на определени програми – новогодишни, пролетни. Работех с режисьорите Хачо Бояджиев, Ласка Минчева и Васа Ганчева. Нямам лични копия от тези програми и не зная как бих могла да получа. Просто ми казват, че е трудно.Така че някой ден и това ще се случи. В радиото открих всичко, което съм записала, и го издадох през 1994-та на диск в албума „Настроение“.
-Още се помни ролята ви във филма “Търновската царица”. Сега бихте ли се снимали във филм, пък и сериалите вече не са сапунени опери?
-Ами това е, че моят образ не е сапунен (Смее се). В повечето случаи не ме намират за подходяща за сериали, пък и новите режисьори не ме познават. Искам и мечтая да се снимам, чакам предложения.
-Записвате ли песни?
-Да, но всичко върви много бавно. След завръщането си през 1990 г. продуцирах 7 албума, но проблемът е, че песните ми не се пускат по радиото и много от новите неща не се знаят, макар да съм записвала не само елитарна музика.
-Друг мит: че сте избягали от България в багажника на колата на Майкъл Кунстман, след като той ви обещава да ви снима във филм за Марлене Дитрих?
-Митовете за мен са много – че съм избягала в САЩ, че съм била скрита в багажник… Майкъл Кунстман наистина ми предлагаше роля, но не на Марлене Дитрих, а на друг персонаж във филм за нея, който беше решил да снима в България. Това се случи през 1982-ра, но Майкъл не успя да заснеме филма. През 1983 г. заминах с него и се хвърлих в едно предизвикателство… Последвах го, като една влюбена жена.
-От тази любов се родиха две близначки - Рахел Лилия и Мириам Ребека… Какво правят те сега?
-Те са родени през 1984-та. Кръстих ги на библейски имена, защото и аз самата не съм кръстена на роднина, а на цветето. Мириам Ребека не е в България от 10 години, преди живееше в Англия, сега е в Берлин. Работи индиректно с музика, към менажерски агенции, които се занимават с класическа музика и организират концерти с големи симфонични оркестри. Рахел, която е с артистичен псевдоним Рейчъл Роу, се занимава с композиране, прави и електронна музика, предстоят й концерти и турне. Вече има два сингъла на пазара и сега е ангажирана с мюзикъла “Чикаго”, поставен в Музикалния театър. Подготвих Рейчъл технически и тя все още работи с мен. Направихме и един дует с нея, в албума, който издадохме с бигбенда на Националното радио, кавърверсия на песентаThis Will Be. Предстои ни нов дует.
-Определят ви като най-изисканата дама в поп музиката. Това резултат от възпитанието ли е?
-Да, това, което ме е оформило и ми е дало вкуса, е начинът, по който съм възпитана. Семейството ми нямаше типичното комунистическо възпитание, никой от роднините ми не е бил партиец. Баща ми беше преводач и боравеше с три езика, най-вече с френски, защото е френски възпитаник, роден в чужбина. Майка ми беше певица в хора на Светослав Обретенов, с доста красив контра алт, който тя загубва в края на 50-те и затова се насочва към друга професия.
-Още един развенчан мит - че сте от буржоазно семейство…
-Израснала съм по-скоро в артистична среда. Не мога да кажа, че някога в комунистическия строй артистите са били буржоазия. Да, някои се водеха дисиденти, в този списък влизаше и моето семейство, но това не значи, че са били буржоата на България. Имаше си интелектуална среда, различна от тази в момента, и може би благодарение на нея интелектуалците оцеляваха. Израснала съм между художници, писатели, преводачи, архитекти, филмови и театрални дейци. Преди години хората, които се интересуваха от всички тези неща – кино, театър, музика, балет, опера живееха в друг свят и имаха доста по-широк мироглед. Бяха много по-сплотени и единни. Подкрепяха се и живееха като едно голямо семейство. Сега всеки е вълк единак.
-Детството ви вероятно е минало с уроци по пиано, балет?
-Да, бях в музикална школа, учех пиано, балет. Освен това спортувах всичко, с което можеше да се занимавам – художествена и спортна гимнастика, бях състезател по бягане на дълги разстояния, плувкиня, волейболистка, баскетболистка, хандбалистка. Много съм доволна, че съм спортувала, и не преставам да го правя и сега. Занимавам се с йога и фитнес, тъй като изключително държа на физическа си кондиция, защото, както вече споменах, за пеенето е задължително да владееш тялото си.
-Подвластна ли сте като повечето артисти на чести депресии и как ги преодолявате?
-Като всеки артистичен и чувствителен човек съм минала през всичките възходи и падения и понякога е било много трудно да преодолея някои неща. Но благодарение на инстинкта ми за съхранение в повечето случаи успявам да се овладея и да продължа
нататък.
-Алкохолната зависимост поредният мит ли е?
-Повече е мит, защото никога не съм била алкохолик. Може и да съм употребявала алкохол, но никой никога не ме е виждал пияна и не съм излизала пияна на работа. Това излезе като клюка през 90-те години, когато минах наистина през едни депресивни състояния от чисто личен характер. Наркоманията пък не я познавам въобще.
-Споменахте, че вече сте суеверна, вярвате в прераждането, но и в Бог?
-Аз си имам свое определение за вярата. Човек за да може да контролира работата си, действията си, разума си, трябва да има една вяра и дали това е Господ или е той самият, си е негова работа. Аз преди всичко вярвам в себе си и зная, че ако искам Господ да е с мен, то трябва да съм достатъчно силна и борбена, за да получа закрилата му.
-Преодолели сте комплексите си?
-Мога да кажа, че съм човек без комплекси. Няма от какво да се срамувам. Природата е благосклонна към мен. Харесвам се каквато съм. Моят недостатък е, че не съм лоша, че съм прекалено добър човек и много доверчива.
-През 2011 г. се кандидатирахте като вицепрезидент в двойка с бизнесмена Димитър Куцаров. Днес определяте ли това като авантюра?
-Не, напротив, много сериозно гледах на тези неща. Но това стана причината да реша никога повече да не се занимавам с политика. Всичките позитиви, които човек има в себе си и иска да ги остави на поколенията, не се възприемат от политиците. Те не желаят да ги развиват. Не ги интересува. Затова смятам, че в България е много трудно да се говори за възпитание, етика, морал, образование и бъдеще. В нашата мила държава има псевдо политическа класа. Все още не може да се овладее социалната политика, поддържането на една развиваща се икономика, културна политика. Правенето на бизнес тук е непочтено. Как може да очакваме, че моралът и възпитанието на хората ще са по-добри?
-Опитахте от емигрантския живот, имате ли желание отново да го направите?
-Никога не съм се чувствала емигрант. Винаги съм била с гордо вдигната глава и никъде не ме е било срам да кажа, че съм българка. Но всичкоопира до твоето собствено поведение – ако вярваш в себе си, ще те уважават. Освен това, когато бях в чужбина, България нямаше толкова лош имидж. Сега всички българи навсякъде по света срещат трудности заради изключително лошия ни имидж. А и никой не е решил, че България се нуждае от една сериознаPRстратегия.
-Споменахте, че нямате комплекси, може би затова толкова са ви уважавали навсякъде?
-В нашата професия е много важно да владееш публиката. А за да я овладееш, трябва да си искрен в образа, който представяш. Превземеш ли публиката, то е, защото си дал. Даваш и се отдаваш с цялата си душа. И когато се слееш с обичта и аплаузите на публиката, се понасяш в един устрем и политаш от щастие. Така че сцената и камерата са моето щастие.
-След един толкова интересно изживян живот, какво ви доставя радост днес?
-Обичам да чета, но книги, а не на компютър, гледам много филми. Обичам много да готвя, защото в такива моменти премислям живота. Всъщност тогава уча най-добре, ако трябва нещо да уча, особено текстове. Обичам да поддържам много добра хигиена в дома си. Обичам чистия въздух и разходките сред природата
-Белезите на времето потискат ли ви?
-Аз не откривам някакви неприятни белези, приемам всичко за даденост. Както вече споменах, харесвам промените от възрастта и се надявам да изживея този обидно кратък живот пълноценно.
-Писане, мемоари?
-Още не съм се заела с това. Като спра да пея, ще пиша мемоари. На моменти имам желание, но музата ми убягва.
Преса
