Проф. д-р Боян Дуранкев в интервю на Мария КАЛОЯНОВА за Агенция „Фокус” за въвеждането на данък върху банковите влогове в Кипър.
Въпрос: Проф. Дуранкев, как ще коментирате въвеждането на данък върху банковите влогове в Кипър?
Боян Дуранкев: Изумително е най-точната дума може би, тъй като това означава, че се нарушава световно и европейско законодателство. Не коментирам вътрешното законодателство. Изумително, тъй като една малка страна, която очевидно е изпаднала във финансова криза, ще трябва да потърси „вътрешни” ресурси, за да се справи със ситуацията, докато могъщият и непобедим Европейски съюз ще поставя все по-тежки условия. И е изумително като решение, тъй като това е първата стъпка към подобни мерки, може би, в други страни, които ще изпаднат във фискални кризи. Така че това е един много лош пример от действието на Кипър и Европейския съюз, който надявам се да не бъде направен юридически факт.
Въпрос: За какво свидетелства въвеждането на този данък?
Боян Дуранкев: Свидетелството е, че държавата е банкрутирала в известна степен и че Европейският съюз не може да намери адекватни решения. Просто няма какво друго да се каже, защото това е тежък шамар против добрите европейски традиции и практики за финансовата система. Не става дума колко процента ще е – дали 10%, както се твърди, или 1%. Проблемът е, че се получава много страшен и опасен прецедент, който може да бъда подхванат като черен опит в други потъващи икономики и с това да се сложи кръст на европейската финансова система като цяло.
Въпрос: В България също беше въведен подобен данък, но вложителите бяха компенсирани. Сега се говори, че гръцкият президент е предложил компенсация за вложителите от добива на природен газ. Защо е различен подходът?
Боян Дуранкев: В България се облагат само лихвите върху депозитите, но не се ощетяват самите депозити. Докато там се отива към директно орязване на депозитите. Разликата е огромна. Облагане на лихвите върху депозитите има и в други европейски страни. Това се води като нетрудов доход. Докато орязването на депозитите е директно посягане върху спестяванията не само на вътрешни кипърски вложители, но и чужди. Както се вижда, голяма част от тях са от Русия. Оттук нататък недоверието към Европейския съюз, към Кипър в частност и способността да се решават финансовите проблеми на самия Европейски съюз със сигурност ще бъде на точката на нулата.
Въпрос: Проблемите в банковата система на Кипър ще се отразят ли на гръцките банки? А оттам на българските?
Боян Дуранкев: Няма начин срутеното доверие, ако се стигне до гласуване на подобни закони, винаги се отразява и на съседите, които са заедно в един валутен финансов съюз. Но очевидно най-много ще пострада еврото и способността на Европейската централна банка да управлява кризисните си ситуации като тази в Кипър. Най-лошото и неприятното е, че със сигурност имаше и други решения, защото проблемът в Кипър е доста по-скромен от проблемите в Гърция и в Испания, но там се отиде към други мерки. Докато в Кипър се отива към една крайна и доста враждебна към вносителите мярка.
Въпрос: Защо сътресенията в банковата система на Кипър предизвикаха толкова силен отзвук в Европа?
Боян Дуранкев: Защото изумително е точната дума. Оттук нататък ще се очаква, може би, този законопроект да не влезе в сила. Второ – със сигурност ще се потърси някакво общоевропейско решение за изпадащите в криза. И трето – със сигурност ще се въведат мерки за предварителна превенция на подобни кризисни ситуации, за да не се стига до такива неевропейски и недобри мерки. Темата е много скромна и със сигурност ще я разрешат по друг начин, но е много лош сигналът към другите контрагенти.
