Христо Георгиев

Фердинанствувам - глагол, изразяващ всичко долно, позорно, подло и жестоко

/Поглед.инфо/ Защо историческите ветрове са пощадили нашата жалка царска династия

Христо Георгиев 6155 прочитания
Фердинанствувам  - глагол, изразяващ всичко долно, позорно, подло и жестоко

/Поглед.инфо/ Защо историческите ветрове са пощадили нашата жалка царска династия

Днес почти не се говори за България в Първата световна война и за поражението ни при Добро поле на 15 септември 1918 г. По това време България е в тесен съюз с Германия, противници на нашата армия са англо-френско-сръбски части. След краха при Добро поле България е принудена да проси примирие и капитулира. Следва 1919 г., когато победена България с Ньойския договор плаща огромни репарации и губи изконни територии - Западна и Егейска Тракия, Вардарска Македония, Южна Добруджа.   

Свързани новини

Тайнственият влак-беглец с немски дипломати и български фашисти Авторски · 14.11.2017 06:39 Кимон Георгиев: На 9.09. 1944 ентусиазъм и възторг завладяха огромните маси... Авторски · 13.11.2017 11:30 Райко Алексиев и хитлеристката пропаганда в България Авторски · 09.11.2017 06:49 Французин, осъден на смърт заради атентата през 1925 год., е освободен. Проблемът се решава чисто по български Авторски · 08.11.2017 08:04

Има обаче немалко свидетелства, че българската армия е разгромена при Добро поле неслучайно, а в резултат на предателство от страна на цар Фердинанд и обкръжението му. (Някои твърдят, че престолонаследникът Борис изиграва "старата лисица" и се възкачва на трона му, което Фердинанд дълги години не му прощава.) Никакви мерки за отбрана срещу готвещото се настъпление на Антантата не са взети, армията ни е оставена в окаяно състояние, готова на бунт, назрява Владайското въстание. Командването буквално бездейства. Дали е вярно, че цар Фердинанд предава България, за да съхрани монархията и династията си във време, когато почти всички короновани глави в Европа загубват троновете си?

Григор Чешмеджиев (1879-1945) е политик, общественик и журналист. От ранна възраст се включва в социалистическото младежко движение. Подкрепя обаче деветоюнския преврат, еволюира, министър е в правителството на Кимон Георгиев през 1944 г.

Из политическите спомени на Григор Чешмеджиев, изд. „Отечествен фронт”, 1988 год.

... Изглежда, че наистина на Добро поле е имало предателство. И в такъв смисъл мълвата или всичко що се говори открито и което се споменава с недомлъвки за станалото на Добро поле не е създадено случайно, а само е непълно изяснено и онова, което е станало съзнателно, или неволно, се свързва с други личности и имена. Може би клетото обществено мнение и това, което се нарича български народ, искат да умият лицето на нещастните войници, да оправдаят до известна степен нещастието на Добро поле и да смекчат страшните контури на позорното поражение.

Веднага щом написах тия редове, си спомних една статия на един французки офицер, участвал в редовете на противника на тоя фронт при Добро поле, който с едно чувство на благоговение пишеше за българския войник, за неговата упоритост да устоява на позиция, за неговата смелост да се хвърля и да посреща атака и за неговата беззаветна храброст да мре за отечеството и да презира смъртта.

О, Господи, или истина е това, което е станало на Добро поле, сиреч, че има предателство и нашият войник съзнателно е бил изложен на смърт и на позорно унищожение, или тоя французки офицер иска да увеличи блясъка на тяхната победа, та е така каменно изваял могъщата фигура на българския войник...

Наистина нашите войници са се били храбро и самоотвержено на Добро поле, както са се били като орли и като лъвове по всички позиции, където страшната воля на кървавия бог Марс ги бе поставила. Аз видях това проклето Добро поле макар и малко отдалеч, защото обикалях позициите на съседната ІV Преславска дивизия, видях урвите, скалите, видях дебрите и пустинята, нещо диво и непристъпно лъхтеше от тия места. И може би за това нашите големи военни части не бяха избрали втора позиция за отстъпление, и може би затова противникът бе решил да атакува и да си строши главата в тия непристъпни мрачни и зловещи места, които сами по себе си да завоюваш, без никой да ги брани, е една немалка победа. А ние ги бранехме, макар и с малко артилерия, макар и с малко жива сила, макар и с малко дух в командующия персонал, макар и с малко ентусиазъм в самия войник и бе му вече омръзнало да се бие...

Защо противникът избра да атакува нашия фронт тъкмо при Добро поле? Там ли бе най-слабото място на нашата цялостна линия от Беломорските брегове до Румънските планини? Из тоя ли мрачен и зловещ лабиринт от усойни пропасти и проклети хълмища намери противникът най-удобното място, за да се нахвърли върху нас, да провали фронта ни и да ни прогони като диви пилци.

Имаше нещо мъчително и срамно, угнетително и зловещо в бягството на тумби, на тумби от войници, напуснали Доброполските позиции и съседните до тях, и поели без организация и без всяка дисциплина всички пътища, които водеха към Прилеп, към Плетвар и към Градско...

...Добро поле стана за мен триж по-трагично и загадъчно и затова, колкото и време да минаваше, колкото и мъчнотии да срещах в издирването истината за него, аз не изпусках нито едно обстоятелство, което можеше да ми го представи по-близо до истината и в повече светлина.

Прочее, аз се добрах до това, че нашите войници са се били, но са били надвити, защото противникът ги е превъзхождал с артилерия, с картечен и пушечен огън и то многократно. Не само това, но един запасен полковник ми поднесе следното крайно интересно обстоятелство за обеснявание на Добро поле. Няколко дни преди пробива на Добро поле неговият брат – щабен артилерийски офицер е бил изпратен да вдигне 72 оръдия – 18 батареи от Доброполския фронт и да ги пренесе на Битолския фронт. Опитах се много пъти да проверя това обстоятелство и да се снабдя при възможност с писмени данни. Не успях. За |Добро поле не само мълчат зловещо, но и не дават да се разпитва. Ако някой се опита да говори, всякога споменава изтърканите фрази, които отдавна мълвата е изцапала в своята кол.

Поради незнайния гроб на моя брат, там някъде из тия пущинаци, моята мисъл не преставаше да се движи из историческите мъглявини на това Добро поле. И аз непрекъснато съм продължавал да мисля за него и често може би съм надхвърлял в своите заключения.

Винаги ме е измъчвало едно положение, което се създаде на Балканите след голямата война. А именно, че българската държава запази своята форма на управление. Цар Фердинанд абдикира, обаче синът му Борис ІІІ продължава да управлява. Сиреч, династията на Фердинанд не изчезна. Големи, с историческо значение династии, които от векове са управлявали големи народи – Романовската в Русия, Хохенцолерите – в Германия, Хабсбургите – в Австро-Унгария, султаните в Турция – всички тия вековни династии изчезнаха и вече са само един тъмен исторически спомен. Дори гръцката династия бе изчезнала и напоследък възстановена от Англия. Само династията на цар Фердинанд, който направи толкова пакост на англичани и французи, само неговата династия остана да управлява в малката България... От къде накъде малката България да бъде „общастливена” с династията Фердинанд? Какви особени достойнства е проявил нейният родоначалник, за да бъде гледана добре и да я оставят да управлява България и живота й да носи „благодат” на българското племе...

Има наистина нещо необяснимо, загадъчно и крайно странно в тоя любопитен факт – от бурята на войната да бъдат сметени и повалени вековни, с дълбоки корени династии, а да остане да управлява една династия ненавиждана отвън и презирана отвътре. Какво чудо е станало и какви щастливи игри на историческите ветрове са пощадили тая жалка династия? Сигурно не ще да са я забравили. Сигурно има нещо, което ние не знаем и което, ако го догадим, веднага ще ни разкрие всичко.

Покойният Андрей Ляпчев сигурно отнесе една тайна в гроба. Той бе начело на делегацията, която сключи примирието в Солун и непременно той можеше да знае, защо при това примирие военните бяха, под заповед, много повече вежливи, учтиви и милостиви към България, отколкото политическите лица – дипломатите в Ньой, дето се изковаха саркофазите, които за дълги години закопаха Македония, Добруджа, Тракия и западните покрайнини...

... Един цар, като Фердинанд, който е в състояние да изрече едни думи, които е изрекъл пред един от своите министри – Михаил Маджаров още в 1896 година, че прави голяма жертва с покръстването на Борис, но ако се случи така, че да изгуби династията си и да бъде принуден да напусне България, той ще откъсне главата на своя православен син, - такъв цар, когато дава нареждания да прибират всичко от дворците му, за да го изнасят със себе си, ако е спокоен, значи е осигурил своята династия и своя наследник. И както събитията потвърдиха това наше заключение, другояче е невъзможно да се заключи.

Опакованите и натоварени вещи в пломбирани вагони се отправят през западната граница, през Сърбия и Виена, до назначението им...

... Онова, което ме интересува и което читателят трябва да запомни е, че цар Фердинанд предвижда, че катастрофата иде и взема мерки да запази по-ценните си неща, като ги изнесе. Това той е правил било, за да прикрие своето действие, извършено, за да спаси династията си, като пожертва себе си, било, за да заблуди и най-близките си хора, че той – стане каквото стане, но всеки случай ще понесе тежката отговорност за всичко, каквото бе направил дотогава.

По онова време германските военни власти, каквито имаше доста в София, правеха всичко, за да въздържат България от преки отношения с противника. Цар Фердинанд, който даваше вид, че е послушно оръдие абсолютно на германците, необяснимо как се е съгласил да изпрати делегацията в Солун, за да сключи примирие. Напоследък ми стана известен един пресен факт, че един командващ една бойна дивизия, находяща се в съседство с Добро поле е намерил начин да се свърже по телефона лично с цар Фердинанд, за да го помоли да се разпореди и заповяда на всички войскови части, не само да не се оттеглят, но едновременно да отпочнат атака против англофренците. Цар Фердинанд по телефона не само не се е съгласил да се започне атака, но е дал съгласието всички да отстъпят и да се спасяват, кой както може. Както и стана. Не само защото така диктуваха силите на многобройния противник, но и защото такава бе волята на ония тайнствени сили, които в момента разпореждаха със съдбините на страната и ковеха нейното плачевно ново бъдеще.

Когато разбягалите се от някои войскови части войници се струпаха около Деве-баир и оттам се насочиха към гр. Кюстендил, дето бе от началото на войната българската главна квартира, тогава фактически главната квартира не съществуваше. Тя бе изгубила ума и дума от разразилите се бури по фронтовете и от неочакваността на настъпилите резултати. Най-главният човек в главната квартира – главнокомандващият генерал Жеков, бе изпратен де се лекува. Аз не искам да кажа, че той е бил посветен в плана на цар Фердинанд, макар че не би било чудно това. Но тъкмо тука заслужава да отбележа, че и през 1913 година, когато цар Фердинанд, за да разстрои Балканския съюз създаде 16 юни, обяви междусъюзническата война и причини първата наша народна катастрофа, той също така смени тогавашния министър-председател Иван Ев. Гешев, като го прати във Виена да си лекува ушите. Също и сега бе сменен главнокомандващият, за да се по-лесно и по-удобно оперира... Може би, ако генерал Жеков не е бил посветен и бе останал в главната квартира, най-малко с учудване е щял да посрещне сменяването на началник щаба на ХІ Тракийска дивизия, както и някои други промени, които за едно умно и наблюдателно око биха били от значение да допуснат едно или друго да стане. А може би и генерал Жеков да е съзнавал неизбежността на катастрофата и в плана на цар Фердинанд да е виждал последния шанс да се спаси нещо...

... Вътре в страната той държеше най-добре връзки с Мърфи – представителя на Съединените щати и може би този представител да е извършил най-голямата работа в изпълнение плана на Фердинанд. Някои и други американски евангелисти са отнесли не малко тайни в гроба си. На всеки случай в това направление едно тършуване в събитията в онези времена няма да бъде без полза...

... И двете тия катастрофи са неразривно свързани с черното име на цар Фердинанд и никога, колкото и усилия и да правят знайни и незнайни царедворци, талантливи и бездарни писущи братя, никога няма да умият това черно име... Дори аз мисля, че ще трябва нашия речник да се попълни с една нова дума – фердинанствувам - и тоя глагол да изразява всичко най-изменно и долно, позорно и подло, жестоко и предателско и всичко въобще, което може да унижи и опозори човека. И тая дума да се предава от век на век, за да буди гняв на всички поколения, които идат след нас...

Дума

Още от Христо Георгиев

Откровено до болка - българите мохамедани за себе си преди 80 години
Христо Георгиев

Откровено до болка - българите мохамедани за себе си преди 80 години

/Поглед.инфо/ Отдавна съдбата на българите мохамедани в нашата родина не е тая открита рана, каквато е била преди 80 години и десетилетия след това. Макар до ден днешен да бъркат в нея и чужди, а и свои. Какви ли не говорители и познавачи се навъдиха. Стигна се дотам, че говорът на родопчани, който според някои учени се родее с този от кирилометодиевото време, да не бъде определян като български, а като „помашки“ и дори в Гърция издадоха в средата на 90-те години на 20 век „Граматика на помашкия език”, „Помашко-гръцки” и „Гръцко-помашки речник. Защо ли – действителната причина е простичка – тъй като, както добре се знае, основният определящ елемент на една нация е езикът, та ако той е друг някакъв, а не български като в Родопите, значи в тази област не живеят българи и това означава, че и земята им не е българска и всеки може да ламти за нея. Само че сметките им са доста криви, защото те, отродителите, не вземат предвид едно нещо – самото мнение на родопчани по въпроса. А то е изявено категорично аргументирано, и както се казва отвсякъде - ние сме българи! Българи мюсюлмани! Тези четири сборника „Родина“, събрани и отпечатани преди малко повече от 80 години, които днес събрахме и издадох току що в едно книжно тяло, са един блестящ пример за това.още – тези опърпани и пожълтели от времето 4 сборничета изиграват решаваща политическа роля на Парижката мирна конференция след Втората световна война и в крайна сметка те се оказват решаващ научен аргумент в определянето на това какъв народ живее там. (Виж по-долу).

22.07.2026 21:19
Анкета: Какво мислим за Русия
Христо Георгиев

Анкета: Какво мислим за Русия

/Поглед.инфо/ Едва ли ще учуди някого темата, която поставям днес. Всички виждат, чуват и четат, че буквално всеки ден в общественото пространство се натрапва темата за Русия - не само заради войната в Украйна, но и поради тясната историческа свързаност на България с най-голямата славянска и православна държава. Авторите повдигат темата с различна цел, в зависимост от моментната си политическа ориентация. Едни яростно хулят Русия в угода на свои западни ментори и финансирани от тях със стотици милиони, което е безспорно доказано дори с официално огласени данни от структурите на Сорос или от “Америка за България”. Да не изреждам сега десетките глупости и измислици, с които ни занимават - граф Игнатиев бил поискал обесването на Левски; Русия не ни е освободила, а ни е окупирала и ограбила; партизаните били терористи под руски диктат; Владимир Заимов бил предател на България и пр. Други реагират на инсинуациите и защитават връзките България-Русия с факти и данни от архивите, което се опитвам да правя и аз с рубриката Черно на бяло в “Поглед инфо”. Защото само с конкретни факти и данни може да се защитава убедително, която и да било теза. Е, не за всичко днес се плаща с пари! Но и с доста ядове. Затова мисля, че е актуално обобщението на мненията в обществото, представени преди време с анкета, то, както винаги, е обективно направено от проф. Искра Баева и има огромно значение не само, за да си изясним какво и как мислят повечето българи, но и за да се поосъзнаем, колкото и да е невъзможно това днес. Исторически преглед, 2020, № 3, 162-179

16.07.2026 05:56
Югославия срещу Съветския съюз и България
Христо Георгиев

Югославия срещу Съветския съюз и България

/Поглед.инфо/ Сталин към Тито: „Аз разбирам трудността на вашето положение след освобождението на Белград. Но вие трябва да знаете, че съветското правителство въпреки колосалните жертви и загуби, прави всичко възможно и дори невъзможното, за да ви помогне. Но ме поразява фактът, че отделни инциденти и грешки на отделни офицери от Червената армия у вас се обобщават и простират върху цялата Червена армия. Не може да се обижда така армията, която ви помогна да изгоните немците и която се облива в кръв в борбите против немските завоеватели.“

07.07.2026 09:20

Още от други автори

В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"
Панко Анчев

Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"

/Поглед.инфо/ За достойнствата на една литературна награда, колкото и авторитетна и престижна да е с големите писатели, на които е била присъждана, следва да се съди и преценява по провалите, които е допускала. Защото именно провалите доказват, че човешката награда никога не може да бъде истинска и безспорна оценка и отличие, защото е човешка, а човек винаги допуска грешки. Погрешно е едно такова дело да бъде абсолютизирано и приемано единодушно като безспорно и безгрешно. Колкото по-малко са провалите, толкова по-значима е наградата. Макар че провалите трябва да се оглеждат внимателно и да се анализират причините, поради които са допускани, заедно аргументите и похвалите, с които са съпровождани решенията.

12.10.2026 07:25
Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война
Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

/Поглед.инфо/ Западът може да доставя оръжие, но кой ще осигури електричеството за заводите, транспорта до фронта и ремонта на бойната техника? Разширяването на руските удари поставя Украйна пред изпитание, което военната помощ сама не решава. Москва вероятно търси едновременно изтощаване на икономическия тил, натиск преди зимата и предимство при бъдещи преговори. Киев трябва да възстановява под огън, а неговите съюзници — да покриват растящата цена. Анализ на д-р Румен Петков за стратегическия разчет зад ударите и опасната разлика между разрушаването на инфраструктурата и сломяването на политическата воля.

10.10.2026 21:45