/Поглед.инфо/ Защо историческите ветрове са пощадили нашата жалка царска династия
Днес почти не се говори за България в Първата световна война и за поражението ни при Добро поле на 15 септември 1918 г. По това време България е в тесен съюз с Германия, противници на нашата армия са англо-френско-сръбски части. След краха при Добро поле България е принудена да проси примирие и капитулира. Следва 1919 г., когато победена България с Ньойския договор плаща огромни репарации и губи изконни територии - Западна и Егейска Тракия, Вардарска Македония, Южна Добруджа.
Има обаче немалко свидетелства, че българската армия е разгромена при Добро поле неслучайно, а в резултат на предателство от страна на цар Фердинанд и обкръжението му. (Някои твърдят, че престолонаследникът Борис изиграва "старата лисица" и се възкачва на трона му, което Фердинанд дълги години не му прощава.) Никакви мерки за отбрана срещу готвещото се настъпление на Антантата не са взети, армията ни е оставена в окаяно състояние, готова на бунт, назрява Владайското въстание. Командването буквално бездейства. Дали е вярно, че цар Фердинанд предава България, за да съхрани монархията и династията си във време, когато почти всички короновани глави в Европа загубват троновете си?
Григор Чешмеджиев (1879-1945) е политик, общественик и журналист. От ранна възраст се включва в социалистическото младежко движение. Подкрепя обаче деветоюнския преврат, еволюира, министър е в правителството на Кимон Георгиев през 1944 г.
Из политическите спомени на Григор Чешмеджиев, изд. „Отечествен фронт”, 1988 год.
... Изглежда, че наистина на Добро поле е имало предателство. И в такъв смисъл мълвата или всичко що се говори открито и което се споменава с недомлъвки за станалото на Добро поле не е създадено случайно, а само е непълно изяснено и онова, което е станало съзнателно, или неволно, се свързва с други личности и имена. Може би клетото обществено мнение и това, което се нарича български народ, искат да умият лицето на нещастните войници, да оправдаят до известна степен нещастието на Добро поле и да смекчат страшните контури на позорното поражение.
Веднага щом написах тия редове, си спомних една статия на един французки офицер, участвал в редовете на противника на тоя фронт при Добро поле, който с едно чувство на благоговение пишеше за българския войник, за неговата упоритост да устоява на позиция, за неговата смелост да се хвърля и да посреща атака и за неговата беззаветна храброст да мре за отечеството и да презира смъртта.
О, Господи, или истина е това, което е станало на Добро поле, сиреч, че има предателство и нашият войник съзнателно е бил изложен на смърт и на позорно унищожение, или тоя французки офицер иска да увеличи блясъка на тяхната победа, та е така каменно изваял могъщата фигура на българския войник...
Наистина нашите войници са се били храбро и самоотвержено на Добро поле, както са се били като орли и като лъвове по всички позиции, където страшната воля на кървавия бог Марс ги бе поставила. Аз видях това проклето Добро поле макар и малко отдалеч, защото обикалях позициите на съседната ІV Преславска дивизия, видях урвите, скалите, видях дебрите и пустинята, нещо диво и непристъпно лъхтеше от тия места. И може би за това нашите големи военни части не бяха избрали втора позиция за отстъпление, и може би затова противникът бе решил да атакува и да си строши главата в тия непристъпни мрачни и зловещи места, които сами по себе си да завоюваш, без никой да ги брани, е една немалка победа. А ние ги бранехме, макар и с малко артилерия, макар и с малко жива сила, макар и с малко дух в командующия персонал, макар и с малко ентусиазъм в самия войник и бе му вече омръзнало да се бие...
Защо противникът избра да атакува нашия фронт тъкмо при Добро поле? Там ли бе най-слабото място на нашата цялостна линия от Беломорските брегове до Румънските планини? Из тоя ли мрачен и зловещ лабиринт от усойни пропасти и проклети хълмища намери противникът най-удобното място, за да се нахвърли върху нас, да провали фронта ни и да ни прогони като диви пилци.
Имаше нещо мъчително и срамно, угнетително и зловещо в бягството на тумби, на тумби от войници, напуснали Доброполските позиции и съседните до тях, и поели без организация и без всяка дисциплина всички пътища, които водеха към Прилеп, към Плетвар и към Градско...
...Добро поле стана за мен триж по-трагично и загадъчно и затова, колкото и време да минаваше, колкото и мъчнотии да срещах в издирването истината за него, аз не изпусках нито едно обстоятелство, което можеше да ми го представи по-близо до истината и в повече светлина.
Прочее, аз се добрах до това, че нашите войници са се били, но са били надвити, защото противникът ги е превъзхождал с артилерия, с картечен и пушечен огън и то многократно. Не само това, но един запасен полковник ми поднесе следното крайно интересно обстоятелство за обеснявание на Добро поле. Няколко дни преди пробива на Добро поле неговият брат – щабен артилерийски офицер е бил изпратен да вдигне 72 оръдия – 18 батареи от Доброполския фронт и да ги пренесе на Битолския фронт. Опитах се много пъти да проверя това обстоятелство и да се снабдя при възможност с писмени данни. Не успях. За |Добро поле не само мълчат зловещо, но и не дават да се разпитва. Ако някой се опита да говори, всякога споменава изтърканите фрази, които отдавна мълвата е изцапала в своята кол.
Поради незнайния гроб на моя брат, там някъде из тия пущинаци, моята мисъл не преставаше да се движи из историческите мъглявини на това Добро поле. И аз непрекъснато съм продължавал да мисля за него и често може би съм надхвърлял в своите заключения.
Винаги ме е измъчвало едно положение, което се създаде на Балканите след голямата война. А именно, че българската държава запази своята форма на управление. Цар Фердинанд абдикира, обаче синът му Борис ІІІ продължава да управлява. Сиреч, династията на Фердинанд не изчезна. Големи, с историческо значение династии, които от векове са управлявали големи народи – Романовската в Русия, Хохенцолерите – в Германия, Хабсбургите – в Австро-Унгария, султаните в Турция – всички тия вековни династии изчезнаха и вече са само един тъмен исторически спомен. Дори гръцката династия бе изчезнала и напоследък възстановена от Англия. Само династията на цар Фердинанд, който направи толкова пакост на англичани и французи, само неговата династия остана да управлява в малката България... От къде накъде малката България да бъде „общастливена” с династията Фердинанд? Какви особени достойнства е проявил нейният родоначалник, за да бъде гледана добре и да я оставят да управлява България и живота й да носи „благодат” на българското племе...
Има наистина нещо необяснимо, загадъчно и крайно странно в тоя любопитен факт – от бурята на войната да бъдат сметени и повалени вековни, с дълбоки корени династии, а да остане да управлява една династия ненавиждана отвън и презирана отвътре. Какво чудо е станало и какви щастливи игри на историческите ветрове са пощадили тая жалка династия? Сигурно не ще да са я забравили. Сигурно има нещо, което ние не знаем и което, ако го догадим, веднага ще ни разкрие всичко.
Покойният Андрей Ляпчев сигурно отнесе една тайна в гроба. Той бе начело на делегацията, която сключи примирието в Солун и непременно той можеше да знае, защо при това примирие военните бяха, под заповед, много повече вежливи, учтиви и милостиви към България, отколкото политическите лица – дипломатите в Ньой, дето се изковаха саркофазите, които за дълги години закопаха Македония, Добруджа, Тракия и западните покрайнини...
... Един цар, като Фердинанд, който е в състояние да изрече едни думи, които е изрекъл пред един от своите министри – Михаил Маджаров още в 1896 година, че прави голяма жертва с покръстването на Борис, но ако се случи така, че да изгуби династията си и да бъде принуден да напусне България, той ще откъсне главата на своя православен син, - такъв цар, когато дава нареждания да прибират всичко от дворците му, за да го изнасят със себе си, ако е спокоен, значи е осигурил своята династия и своя наследник. И както събитията потвърдиха това наше заключение, другояче е невъзможно да се заключи.
Опакованите и натоварени вещи в пломбирани вагони се отправят през западната граница, през Сърбия и Виена, до назначението им...
... Онова, което ме интересува и което читателят трябва да запомни е, че цар Фердинанд предвижда, че катастрофата иде и взема мерки да запази по-ценните си неща, като ги изнесе. Това той е правил било, за да прикрие своето действие, извършено, за да спаси династията си, като пожертва себе си, било, за да заблуди и най-близките си хора, че той – стане каквото стане, но всеки случай ще понесе тежката отговорност за всичко, каквото бе направил дотогава.
По онова време германските военни власти, каквито имаше доста в София, правеха всичко, за да въздържат България от преки отношения с противника. Цар Фердинанд, който даваше вид, че е послушно оръдие абсолютно на германците, необяснимо как се е съгласил да изпрати делегацията в Солун, за да сключи примирие. Напоследък ми стана известен един пресен факт, че един командващ една бойна дивизия, находяща се в съседство с Добро поле е намерил начин да се свърже по телефона лично с цар Фердинанд, за да го помоли да се разпореди и заповяда на всички войскови части, не само да не се оттеглят, но едновременно да отпочнат атака против англофренците. Цар Фердинанд по телефона не само не се е съгласил да се започне атака, но е дал съгласието всички да отстъпят и да се спасяват, кой както може. Както и стана. Не само защото така диктуваха силите на многобройния противник, но и защото такава бе волята на ония тайнствени сили, които в момента разпореждаха със съдбините на страната и ковеха нейното плачевно ново бъдеще.
Когато разбягалите се от някои войскови части войници се струпаха около Деве-баир и оттам се насочиха към гр. Кюстендил, дето бе от началото на войната българската главна квартира, тогава фактически главната квартира не съществуваше. Тя бе изгубила ума и дума от разразилите се бури по фронтовете и от неочакваността на настъпилите резултати. Най-главният човек в главната квартира – главнокомандващият генерал Жеков, бе изпратен де се лекува. Аз не искам да кажа, че той е бил посветен в плана на цар Фердинанд, макар че не би било чудно това. Но тъкмо тука заслужава да отбележа, че и през 1913 година, когато цар Фердинанд, за да разстрои Балканския съюз създаде 16 юни, обяви междусъюзническата война и причини първата наша народна катастрофа, той също така смени тогавашния министър-председател Иван Ев. Гешев, като го прати във Виена да си лекува ушите. Също и сега бе сменен главнокомандващият, за да се по-лесно и по-удобно оперира... Може би, ако генерал Жеков не е бил посветен и бе останал в главната квартира, най-малко с учудване е щял да посрещне сменяването на началник щаба на ХІ Тракийска дивизия, както и някои други промени, които за едно умно и наблюдателно око биха били от значение да допуснат едно или друго да стане. А може би и генерал Жеков да е съзнавал неизбежността на катастрофата и в плана на цар Фердинанд да е виждал последния шанс да се спаси нещо...
... Вътре в страната той държеше най-добре връзки с Мърфи – представителя на Съединените щати и може би този представител да е извършил най-голямата работа в изпълнение плана на Фердинанд. Някои и други американски евангелисти са отнесли не малко тайни в гроба си. На всеки случай в това направление едно тършуване в събитията в онези времена няма да бъде без полза...
... И двете тия катастрофи са неразривно свързани с черното име на цар Фердинанд и никога, колкото и усилия и да правят знайни и незнайни царедворци, талантливи и бездарни писущи братя, никога няма да умият това черно име... Дори аз мисля, че ще трябва нашия речник да се попълни с една нова дума – фердинанствувам - и тоя глагол да изразява всичко най-изменно и долно, позорно и подло, жестоко и предателско и всичко въобще, което може да унижи и опозори човека. И тая дума да се предава от век на век, за да буди гняв на всички поколения, които идат след нас...
Дума
