/Поглед.инфо/ "Хайде лапация с мен за Ристос воскресе!"
В последно време се развихриха едни политически алъш-вериши около смъртта на Райко Алексиев - пишат се и се говорят какви ли не измислици за това кои са неговите убийци, макар засега да не са открити подобни документи. Той е арестуван през септември 1944 г. за антисъветска и профашистка пропаганда, загива в ареста при неизяснени докрай обстоятелства.
Райко Алексиев (1893-1944) е талантлив български художник и хуморист. Известен е на широката публика със своите карикатури и фейлетони, публикувани в 50 хиляден тираж в списвания от него вестник "Щурец", който е можел да се намери по вестникарските будки в продължение на 12 години - от 1932 г. до края на лятото на 1944 г. От днешна гледна точка е абсурдно, че "Щурецът" е арестуван и го чака Шестия състав на "комунистическия" Народен съд, (осъден е посмъртно) пред който са изправени и писатели, журналисти, учени, пропагандирали фашистка идеология. Днешните демократи, които пренаписват историята с политическа умисъл, "забравят", че тези хора са съдени не за талантливото им творчество в науката и културата, а заради участието им в пропагандата на хитлерофашизма у нас. А това е нещо, към което победителите във Втората световна война - САЩ, Великобритания и СССР, проявяват изключителна нетърпимост. Съгласно Примирието, което България сключва с тях през октомври 1944 г., страната ни е задължена да разгроми "фашистката реакция", включително в областта на духовната култура.
Читателите сами могат да се ориентират дали "щурецът - цанковист" Райко Алексиев е пял в хора на Гьобелсовата пропаганда у нас. Достатъчни са толкова смешната карикатура с отрязаните от Сталин глави и набучени по лъчите на червената петолъчка, или пък описаната от него голяма любов, която тресе нашия народ към германците по Великден, за да можем да се догадим какви са причините за трагичната му съдба.
ИЗ СПОМЕНИТЕ НА Пе Ке ЧИНКОВ
"Сега ще чуете нашия коментатор", 2001 г.
Но нека се върна към самото начало на моите коментари. Първата, съвсем неочаквана, изненадваща реакция на моите коментари се яви още пет-шест дена, след като бях почнал да говоря. Тя дойде от една страна, откъдето поне аз най-малко можех да очаквам. Още в третия или четвъртия си коментар бях говорил против проф. Ал. Цанков по повод някакво негово изказване в Народното събрание. Бях говорил искрено, по убеждение, но без злоба.
По това време почти всеки ден в българските вестници се пишеше какво бил казал американският радиокоментатор Хърбърт. И ето, по повод на моите нападки срещу проф. Ал. Цанков, още в следващия брой на своя хумористичен вестник "Щурец" Райко Алексиев беше написал една бележка, която гласеше приблизително така: "Според вестниците американският коментатор Хърбърт бил казал това и това. Българският радиокоментатор мистър Дърддър казва пък, че... и пр." Бележката звучеше остроумно и аз се смях от сърце на нея. Лесно можех да разбера Райко Алексиев, с когото бяхме в добри отношения, но който като върл цанковист, не беше могъл да се сдържи да не ме чукне заради коментара ми, насочен срещу Александър Цанков. Не бях изненадан особено много, защото Райко си беше изобщо малко злобен.
Много изненадан бях обаче, когато една седмица по-късно той дойде при мене в дружество "Стрела", дето работех тогава, и силно възмутен и нервиран почна да ми се сърди задето съм бил накарал министър Габровски да даде нареждане на цензурата в бъдеще да не допуща никакви нападки срещу коментатора на Радио София. Той бил поискал, именно, в следния брой на "Щурец" да напише нещо срещу мене и едва тогава узнал за инструкцията на министър Габровски, за която аз нямах никакъв хабер. Едва успях да успокоя Райко Алексиев и да го убедя, че това е станало без мое знание, че аз съм против такъв начин на препречване на пътя на критиката и веднага ще настоя пред Габровски да отмени инструкцията си...
Но да се върна отново във фоайето на банкетната зала на хотел "България". Група журналисти бяха заобиколили министър Габровски. Между тях беше и Райко Алексиев. Разговаряли, както ми обясниха по-късно, също върху негоденшния ми коментар. Когато ме видя, Райко Алексиев се отдели от групата, дойде при мене, прегърна ме през рамо и преди да разбера какво става, отмъкна ме пред министър Габровски, на когото каза:
- Господин министре, вижте сега радиокоментатора и "Щурец" прегърнати!
Алюзията беше ясна. Сега не говорех вече по вътрешната политика, не нападах проф. Ал. Цанков, в. "Щурец" нямаше защо да се задиря с мене. Министърът се усмихна и каза:
- Така е добре!
ИЗ НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ст.н.с. АНИ ЗЛАТЕВА
"За обединена България" ("Втората световна война, България и следвоенния свят" - Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на научна конференция в София, 20 април 2005 г.)
Министерството за обществено осведомяване и пропаганда, създадено от Хитлер през 1933 г., начело на което е назначен Гьобелс, изработва и оформя матрицата за съществуващите и бъдещите културни институции на Германия, държавите на Оста и техните сателити. Става дума за създаване на културните камари и международни федерации, базирайки се на немския опит в областта на пропагандата от Първата световна война. В техния състав като подразделения (секции) влизат творческите съюзи, между които и тези на професионалните журналисти...
Естествено е потокът от Райха към България да бъде много по-мощен и активен. У нас се разпространяват безплатно немските списания "Нова Европа", "Сигнал" (за войската), "Европейска литература" (на новия писателски съюз) и в. Устрем" за българския корпус в Белград. Увеличават се значително предаванията за българските слушатели, посветени на Хитлеровия райх. За целта германският пропаганден институт инвестира построяването на нова модерна сграда на Радио София, като в замяна страната ни се задължава да увеличава часовия поток на немски спецпредавания...
През пролетта на 1941 г. по немски модел у нас е организирана Дирекция на националната пропаганда... Дирекцията започва планирана настъпателна акция за отразяване на събитията, свързани с "възкресението на българския дух" в т.нар. нови земи и утвърждаване на НАЦИОНАЛНИЯ ДИАГОНАЛ с двата исторически върха ПРЕСЛАВ - ОХРИД, изграждан в контекста на основните теми - "Обединена България" и "Българската армия освободителка", в които се вплита и задължителният мотив за "братството й с Германия по оръжие и съдба". Темите са подкрепени и разработени и от влиятелните водещи всекидневници "Зора", "Утро", "Дневник", "Слово", "Днес", "Земеделска задруга", информационните "Последна поща"..., вестниците от страната"Юг" - Пловдив, "Северно ехо" - Плевен, "Стремление"- Ловеч, "Светлина" - Дупница, или многохилядния "Щурец" на Райко Алексиев и подгласникът му "Щука", "Папагал", "Весел Българан"…
ГУНЬО ГЪСКОВ ГОСТОПРИЕМЕН НА ГЕРМАНСКИЯ ВЕЛИКДЕН
Райко Алексиев
Та като дойде германският Великден, и хоп радиото рече, че разни граждани плюс семейства са поканили разни германци на гости с цел за яйца и тоест ядене и почерпушка и аз се рекох да се снабдя с германец в знак на душевност и симпатия към пакта Берлин Рим Токио плюс София и си тръгнах да си търся германец ама нема, че всичката германска наличност капут свършиха се, че я взели разни граждани и мен ми стана жалко но факт, че си нямам германец и таман щях да бия една телеграма до Оста Берлин Рим Токио плюс София да пратят още количество, та да има за всички, ето ти го едно германче си марширува по улицата наверно с цел за югоизточна Европа и аз хоп дръж за ръкава и му рекох: - "Германски, хайде манджа и лапация с мен за Ристос воскресе и той таман щеше да ме разбере, ето ти го един келешин и той го хвана за другата ръка и иска да ми го вземе в плен и му рече: - Дойчо, комен зи мир. И аз му рекох, мола мола назад, че германчето си е мое, че аз пръв си го намерих и оня рече, че той е пръв и аз му рекох марш бе, аз съм пръв и си разменихме разни пцувни и други изражения и задърпахме германчето, та насмалко щехме да го разкъсаме на две и германчето гледаше на четири и щеше насмалко да се хване за ножа, че сигур си помисли че искаме да го пленяваме из засада и мен ми хрумна в мозъка един пункт и рекох на германчето че азъ гут булгарски, а оня никс гут булгарски, а юда скарайотска и германчето опули очи и рече: - Юден? Никс арийски? И аз рекох, никс арийски, а юден израилски и германчето го изгледа кръвнишки и му рече афидерзейн и си дойде с мен.
Их, какъв пунт му погодих на оня, та да ме познае кой съм и после си заведох германчето до фурната, че нали кака 6еше казала, че и тя ще си вземе у дома един германец, ама сигур нема да си вземе, че се яви изчерпване и беше купила едно ягне плюс главичката и го беше пратила на фурната и аз рекох на фурнаджията бай Климе пече ли се нашето агне и той рече опече се и го извади от фурната и аз го взех и си го изкофтих и не го занесох в къщи ами в една кръчма "Дебър" с цел за частна консумация и си седнахме с германчето и си го изядохме за Ристос възкресе и аз нали имах пет лева та таман влезох в преговори с кръчмара да ни даде за пет лева лимонада да се почерпим и той рече:
- Шо? Со лимонада ли ке тровиш ослободителот на Македонията наша бре келеш? И аз му рекох че толкоз ми са парите и той ми рече пари не сакам, пиенето отъ мен и взе да ни налива вино във водни чаши, той налива, ние шмъркаме, ние шмъркаме, той налива и вика Ристос воскресе и Македония воскресе и също си шмърка самостоятелно и изпихме цела кана вино и си изядохме ягнето плюс главичката и се надухме като балони вследствие на ядене и почерпушка.
И после се целувахме с кръчмара и той все черпеше и ние все пиехме и най-после на дойчо му се спука колана от зор, а на мен ми се завърте глава и после си пехме Дойчлан юбербералез и тирани чудо ще направим и кръчмара рева в знак на умиление и викаше на германчето:
- Да си ми жив златен, кога се вратим во Битола па ми дойдешъ там да те гостим со охридска пастърва, та да помниш кой е Иован Битолчанинот.
После се прегръщахме и се целувахме и ревахме и пехме и си изпратихме германчето и бай Иован му даде една луканка плюс цигари и аз му подарих тавата, дето беше печено агнето, та да му е за спомен.
Така си прекарах германския великден. Браво. Само че още ми е тежко от половината агне, та за нашия великден немам апетит. Жалко, но факт. Ама може да ми мине, само че дома ми избиха два зъба за ягнето, та не мога да дъвча добре.
Хайде Ристос воскресе и по германски и по български.
Твой Гуньо Гъсков
(От сборника "Гуньо Гъсков", фейлетони от в. "Щурец")
Дума
