Дългогогодишен народен представител. Председател на парламентарната медийна комисия в 40-тото НС. От 2009 г. е секретар на президента по медийната политика.
Вярваме, че историята най-точно ще оцени онова, което правим днес. Това до голяма степен е илюзия, особено ако си представим по какво сега историците съдят за миналото. Хеле пък ако са пришпорени от някой премиер да ръчкат посред зима замръзналата земя, за да не му пречат лете на магистралата.
21.01.2012 03:55
Колко е хубаво премиерът Борисов да го няма за няколко дни! Да отсъства не от страната, а от медиите! Тогава с почти вазовски плам забелязваме, че "езикът свещен на нашите деди" е орисан не само за "груб брътвеж", но и в "руйните му тонове" се крие "разкош, размах и изразитост жива". Лошото е, че това обикновено се случва в тежки моменти, в които министър-председателят се спотайва, защото е пресметнал, че няма как да извлече плюс за себе си.
13.01.2012 23:16
"Нова година - нов век - нов късмет! Нов парламент - нов премиер - нов президент!" С това възклицание завърших последното за миналото столетие изявление от името на червената депутатска група. Искрен и затуй бурен смях заля дясната част на пленарната зала.
06.01.2012 23:26
Не посочвам името на интервюирания не само заради подозрението, че някои ще се забавляват да търсят нещо лично в отношенията, вместо да видят принципа. А и защото по същия начин отговарят на журналистическите въпроси не един и двама от високите етажи на БСП. Особено онези, които се превърнаха в символ на загубата.
29.12.2011 20:06
Най-цитираното име в света е на Моисей, а у нас - на Бойко Борисов. Пътят на двамата към величието е доста сходен. Народът на Моисей е под египетско робство. В страната на пирамидите властва всемогъщият фараон, син на върховния бог Амон Ра. Той знае, че сред евреите ще израсне водач, който ще ги освободи. ...
17.12.2011 23:56
"Няма такава държава!" - възкликва в една песен популярен шоумен. Понякога си мисля, че е по-точно да се каже: "Няма такъв народ!" Разбира се, не обобщавам. Но и нито мога, нито искам да скрия недоумението си, че за футболист на годината бе избран... Бойко Борисов. И то не от журналистите, за да махнем с ръка и да заключим, че сигурно и те като мнозина други са му се подмазали. А от феновете! Всеки от тях е употребил част от времето си, за да се регистрира в сайта на анкетата, та гласът му да се брои. Сторил го е, защото човекът много помагал на футбола.
09.12.2011 22:06
Тази колонка заприлича на латиноамерикански сериал. Но не заради автора си, а заради главния герой, на когото все му хрумва някакъв нов етюд, с който да остане в сценария, па макар и против логиката на сюжета. Миналата събота отбелязах, че премиерът най-сетне удари на мускул. Първоначално зае позата на по-силния и прие канадската борба със синдикатите. С типичния си апломб ги предупреди хич да не си мислят, че ще го уплашат с протести. Сетне прецени, че е по-удачно да се престори на обиден. Ако си позволят тъкмо на него да спретнат стачка, още на следващия ден ще си подаде оставката.
03.12.2011 08:49
Мечтая холандската кралица да пипне мускула на Борисов!, възкликна преди време находчивата и винаги колоритна Татяна Дончева. Тази мечта обаче няма да се осъществи. Не защото премиерът ни би се поколебал, а тъй като кралицата ще се въздържи - и заради етикета, и заради възпитанието си.
26.11.2011 10:16
Положението в политиката не е добро, пее големият Адриано Челентано, и в икономиката не е добро, и в международното положение, и в Космоса, навсякъде не е добро. За илюстрация на ситуацията в клипа на песента е показан подалият през седмицата оставката си като премиер Берлускони. Нужен е голям талант, за да сринеш страна като Италия, но Силвио безспорно го притежава.
19.11.2011 10:53
Още ни боли за великолепния гимнастик Йордан Йовчев, който на Олимпиадата в Атина бе жестоко ощетен в полза на представителя на домакините и вместо със златен медал на халки, трябваше да се прибере в родината със сребро. Това неведнъж ни се е случвало и в художествената гимнастика, където не обективните показатели, а съдийските интерпретации са решаващи. Друго е в спортовете, където всичко е измеримо до грам, сантиметър и дори стотна от секундата. Там жонглиране с цифрите не е възможно.
17.11.2011 19:24
Гледката беше трогателна! Двама стоматологични феномени - президентите Петър Стоянов и Росен Плевнелиев, заедно пред камерите! Единият не може да си затвори устата, а другият не смееше, навярно защото не е имало кой да му каже, че кампанията е свършила и изкуствената усмивка вече не е нужна. На мургавия фон емайлът блестеше до такава степен, че телевизиите можеха да предават без специално осветление. Двамата се взеха толкова бързо, та Плевнелиев не се сдържа да възкликне: "Още от първата минута химията проработи между него и мен!"
11.11.2011 21:36
На пръв поглед загубата на червената двойка в президентските избори е съвсем прилична - само с 5 на сто разлика. Напомня донякъде на неуспеха ни в парламентарния вот през 1991 г. с процент и половина. Тогава един виден отвсякъде демократ произведе крилатата фраза, че сините са спечелили с малко, но завинаги. Първото беше безспорно, но второто се оказа илюзия, защото победи завинаги не може да има.
05.11.2011 01:44
Плевнелиев събра смелост да се яви на кандидат-президентски диспут. И веднага се видя защо досега се е дърпал от челен сблъсък с основния си опонент. Представата му за президентската институция е толкова далеч от реалните правомощия на държавния глава, колкото спането му по паркинги в Германия от луксозната обстановка в комплекса от затворен тип в полите на Витоша, в който се шири сега.
15.10.2011 18:00
"Манастирът тесен за мойта душа е", изповядва Левски в едноименната поема на Вазов. Подобно усещане гнети напоследък и премиера Борисов. България вече е тясна за управленския му размах. Решил проблемите на отечеството, той е петимен да помага на други страни. Също като Дякона, който на въпроса "Какво ще правим, бай Василе, като освободим България?" отговаря: "Ще отидем да се борим за свободата на други народи!"
08.10.2011 10:02
Катуница катурна почти всичко. Най-вече - представата, че ще можем да живеем както досега. Някои внушават, че наглото убийство е само и единствено криминален случай, други виждат в последвалите протести белезите на етнически конфликт. И първите, и вторите казват част от истината, но двата фрагмента не правят едно цяло. Защото трусът е много по-дълбочинен. Той отключва енергия от недрата на натрупваното повече от 20 години усещане за несправедливост.
01.10.2011 01:18
Много обичаме някой да дойде в последния момент и да спаси заветния хълм. От "изведнъж Радецки пристигна със гръм" на Шипка, а може би като се почне от мнозина други пратеници на съдбата векове преди това, когато и където всичко ни е зависело от една-единствена най-важна секунда, та до писмото на Стефан Данаилов до Националния съвет на БСП. А както на някои им се иска - и много след това. С илюзията, че все ще е възможно.
18.09.2011 21:47
Свикнал съм съботните ми колонки в „Дума” да са сред най-четените статии. Много от публикациите са предизвиквали горещи дискусии. Не съм очаквал обаче тезата от последната ми колонка – че милионите на Росен Плевнелиев са дошли не от въздуха, а от незаплатен човешки труд, да породи толкова спорове. Имал съм илюзията, че този въпрос е ясен отдавна. Точно на днешната дата – 14 септември, през 1867 г. излиза „Капиталът” на Карл Маркс, считан и досега за една от най-влиятелните книги в човешката история. В първия том е обяснен по валиден и до днес начин целият механизъм на образуването на принадената стойност и на нейното присвояване от капиталиста.
14.09.2011 20:41
Може да е смешно, но Росен Плевнелиев осъществи една от най-забавните ми детски фантазии. Разбира се, не в моя, а в собствена полза. Когато бях малък, семейството ни живееше в оскъдица и въображението ми, лутайки се в търсене на изход, си представи веднъж как осемте милиона жители на страната ми дават по една стотинка. За всекиго от тях това е нищо, но общата сума е 80 хиляди лева, която при онези цени човек, колкото и охолно да живееше, цял живот не можеше да изхарчи. Когато Плевнелиев бе обявен за кандидат-президент, стана ясно, че състоянието му е около 12 милиона лева. Все едно всеки от намалелите вече жители на България му е дал почти по два лева. А дали е все едно, или до голяма степен е точно така, макар и не в буквалния смисъл?
10.09.2011 02:02
Искам да ударя ритник на целия град! - пееше в годините на младостта ми големият Доменико Модуньо. На фестивалната сцена в Сан Ремо той хвърли вратовръзката си, свали си и сакото. Сега излизат пред публиката почти голи, но ето, в паметта ми се е врязала не тази липса на всякаква мярка, а сдържаният от днешна гледна точка жест на Модуньо. Песента му е протест срещу града, който ни прави лакеи, и призив да го напуснем, за да усетим аромата на вечерта, когато пролетта се връща, и така да постигнем свободата си.
28.08.2011 01:33
Казват: за мъртвите - или добро, или нищо. В основата на тази крилата фраза е правото на всекиго да уважи нечия смърт. Когато обаче се призовава към публично отдаване на почит, трябва да има сериозни аргументи, че е по-разумно да се каже нещо добро, отколкото - нищо. Парламентът отбеляза с едноминутно мълчание кончината на Дими Паница. Пленарната зала неведнъж е ставала сцена на подобни абсурди. Когато един от най-големите злосторници в новата ни история - бившият премиер Ф.Д., се оттегли от политиката, бе изпратен на крака и с ръкопляскания от депутатите както отдясно, така и отляво.
19.08.2011 21:53
Макар и рядко, в пресата се появяват материали, които не само странят и от хвалебствията, и от черния пиар, но и се опитват без пристрастия да анализират процесите в една или друга партия. Такава е статията "Всичко ли е наred в БСП?" Авторката Красина Кръстева вече доста години наблюдава във в. "Труд" възходите и паденията на най-голямата у нас лява формация.
13.08.2011 00:54