/Поглед.инфо/ Започна голямото броене и на студентската стачка. Не на окупаторите - те са пренебрежимо малко, а на дните, през които Алма матер е във вериги (по-грозен символ трудно може да се измисли!). Числото вече е двуцифрено, нищо чудно да стане и трицифрено, като на стартиралия през юни протест, а резултатът да е все същият, т.е. да е близък до нулата. Нормално е мислещият човек, независимо на чия страна е и дали въобще е на нечия, да се запита защо е така?
Отговорите могат да бъдат много. Най-напред, времената са други. БСП вече не е в онази тотална изолация от края на миналия век, принудила я на два пъти под натиска на улицата да сдаде демократично спечелената власт. Тя е не само желан партньор вътре в страната, но и е с възможно най-голямо международно признание - лидерът й е шеф на европейската социалдемокрация. Освен това, макар и с много забележки, у нас все пак е налице медиен плурализъм. Далеч назад са онези години, в които единственото радио и телевизия и повечето вестници толерираха силите, нарекли себе си демократични. Сега подобно еднопосочно облъчване на аудиторията не е възможно. Който има желание, може да сравни различните гледни точки и да си направи изводите. А пък в епохата на интернет и особено на фейсбук може да се превърне не само във фактор при формирането на общественото мнение, но и да организира практически действия.
По-нататък, силно е възпиращото влияние на спомена за предишните протести. Не заради безредиците, пред които днешните блокади и окупации бледнеят, а заради онова, което се случи след шумно празнуваните победи "с малко, но завинаги". Енергията на протестиращите овласти формации и фигури, които буквално разгромиха земеделието и индустрията, нанесоха тежки удари на здравеопазването и образованието, оставиха милиони без поминък и ги принудиха да си търсят хляба в чужбина. Кредитните милионери изплатиха задълженията си с жълти стотинки, а близките до управляващите изкупиха за смешни пари многомилиардните материални активи на България. Справедливо е да се отбележи, че в някаква степен подобни процеси вървяха и в мандатите на социалистите, но мащабът на разграбването беше несравнимо по-голям тъкмо при правителствата, дошли на власт върху гърба на протестите.
Накрая, но не по значение, е въпросът "Кой?" Кой идва на власт, ако шествията и окупациите успеят? Тук протестърите въобще и в частност - студентите, отказват да дебатират. Не било важно. Напротив, това е най-важното. Мечтаният морал в политиката няма да бъде внедрен от извънземни. Тогава от кого? Някои наистина не знаят, което означава, че ентусиазмът им ще бъде изкористен от хитреците, каквато беше съдбата на пълните улици от първите години на демокрацията. Други са в час, но мълчат, защото отговорът няма да бъде посрещнат с възторг. Защото джакпотът на протеста ще отиде при Бойко Борисов.
Това е причината онази част от окупаторите, която е наясно с развоя на събитията след евентуалния успех, да демонстрира привидна необвързаност с политически партии и да набляга върху моралните послания. Несъмнено моралната кауза може да бъде добре приета и подкрепена от всекиго, особено от тези, които през годините си в политиката сме се опитвали повече или по-малко да я защитаваме. Но тъкмо тук е и ахилесовата пета на стачкуващите студенти. Защото веднага възниква въпросът: къде беше моралната им нетърпимост вчера? Тогава, когато Борисов нарече все още неемигриралата част от народа ни "кофти материал". Когато сравни българите с кучета, които трябва да се държат здраво, а от студентите поиска да станат овчари. Когато се оказа по-загрижен дали ще има телешки пържолки за кучето, отколкото за мъката на родителите, чиято дъщеря беше убита и заровена.
Примерите са многобройни. В името на истината сме длъжни да признаем, че непростими от морална гледна точка действия е имало и при други правителства, налице са и при сегашното. Защо обаче моралните сензори запищяха тревожно едва това лято? Според омбудсмана Константин Пенчев кабинетът на Орешарски просто е изтеглил късата клечка. Но нима моралът зависи от това каква е дължината на клечката? Ако си наистина морален, дължината ли ще те вълнува, или същността? При всяко укоримо действие ли ще реагиращ, или само по заявка? Ако ще е по заявка, не си ли даваш сметка, че колкото и да са чисти намеренията ти, влизаш в нечия мръсна схема?
Когато моралът е избирателен, се превръща в своята противоположност. Тогава е редно поне да отговориш на въпроса "Кой?" Да кажеш ясно на обществото, че усилията ти волю или неволю ще дадат властта отново на Борисов. И ако получиш масова подкрепа, да продължиш. В противен случай да признаеш не само пред себе си, че няма да успееш, защото, колкото и сгради да си окупирал, мнозинството е останало на друго мнение.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info
Дума
