/Поглед.инфо/ Завайкаха се български интелектуалци, че сме почнали да мразим Ангела Меркел. И омразата ни не била под сурдинка или под килима, нито пък кротка и едва-едва мъждукаща. Пламенно сме я били мразили, защото тя се превърнала в емблема на съвременния хуманизъм, а ние сме едни егоисти. Поради това въставаме срещу Доброто, което някой друг прави.
Представянето на българите като меркеломразци не е плод на интелектуално прозрение. Нито пък е извлечено от някое представително социологическо проучване. То навярно е фобия, произтичаща от прекаленото меркелофилство, което сега се чувства притеснено. Особено след като и в Германия палачинката се обърна и дори коалиционните партньори от Християн-социалния съюз повишиха децибелите срещу бежанската политика на канцлера.
Това е съображението въпросните интелектуалци да изтласкват дискусията в плоскост, на която някак си могат да защитят фрау Меркел, а чрез нея - и себе си. Цялостният поглед върху процесите вече е рисков за тях, поради което фокусират дебатите върху определен сегмент от събитията или започват коментарите си от даден момент насам. Да речем, Унгария и Гърция били пред колапс, защото бежанците били струпани на техните територии. И ако Меркел не била отворила границите, в тези страни щял да настъпи пълен хаос. И нито дума затова защо бежанците са стигнали дотам. Сякаш те идват като природно явление, а не в резултат на политика, която се реализира ако не с прякото участие на канцлерката, то поне с подкрепата й. В най-невинния случай - с бездействието й.
Същото е и с хуманизма. Както той, така и неговата емблема се коментират от удобно избран отрязък от време насам. От момента, в който се надигна бежанската вълна. Но преди това нямаше ли нужда от хуманизъм? Когато Северна Африка и Близкият изток се разбунваха, и то по начин, който не реши нито един важен въпрос на тамошните народи? И който лиши над милион от живот, а много повече - от дом? Очакванията към германския канцлер, който и да е той, са да предотвратява подобни събития, а не да преодолява последствията, и то в някаква мъничка степен, колкото да бъде титулуван за хуманист.
Така стоят нещата и с Доброто. Ако се съгласим, че Меркел е негов рицар, трябва и да приемем, че всички, които нахлуват в Европа както, когато и където могат, са бежанци. И че хуманността на трафикантите е съизмерима с тази на канцлерката. Само че не е нужен кой знае колко здрав разум, за да се разбере, че съвсем не е така. Защото наред с прогонените от родните си огнища, в ЕС нахълтват и икономически мигранти, и многобройни винтчета на новите завоевателни механизми, както и чиста проба терористи. Ето как тази толкова възхвалявана досега политика произвежда не само Добро, но и Зло. Двата продукта сигурно не са съпоставими, най-вероятно Доброто е значително повече. Но в съвременните условия и при сегашните средства за терористични действия дори най-малкото зло камъче може да обърне колата и на най-голямото Добро.
Моралните категории и емоционалните доводи, към които ни тикат интелектуалците-меркелофили, не са достатъчно продуктивни, когато се оценяват държавници. Можем да приемем, че канцлерката се е водила от християнско милосърдие, когато преди година покани бежанците в Европа. Тези, които не се страхуват, че ще бъдат упрекнати в сексизъм, ще кажат, че тя чисто по женски е решила да действа така. А онези, които не се притесняват, че ще бъдат квалифицирани като комунисти, ще заключат, че тя е хуманистка, защото е гедеерка и е възпитавана в общество, в което човек за човека е другар, приятел и брат. Обясненията могат да бъдат най-различни. Когато обаче си начело на държава като Германия и си лидер, макар и неформален, на половин континент, обединен в ЕС, трябва задължително да си над емоциите и извън неподплатеното с политическо съдържание милосърдие. В противен случай можеш да разтуриш къща, за да построиш колиба.
Политиката на отворени врати предизвика разединение в ЕС. И не защото лидерите и народите на възпротивилите се страни страдат от егоизъм или безсърдечност. А тъй като липсва управление на процесите. "Ние ще се справим!" е лозунг, но не и концепция. Неслучайно даже ХСС, партията-посестрима на Меркеловата ХДС, скочи срещу тази политика. И настоя да се води борба с причините за бежанските потоци, а не само с последствията. Стори го не от любов или омраза, а като оценява трезво събитията. Подход, който ни е нужен и на нас.
Нашите апологети на все по-отричаната бежанска политика обаче предпочитат да ни делят на меркелофоби и меркелофили. С надеждата във въртопа на полярните чувства да удавят факта, че вместо с анализи, са се опитвали да ни пълнят главите с пропаганда. И с очакването, че ще могат да го правят и занапред.
Дума
