Изказване пред Градския съвет на БСП в София
След като през деня научих от сайтове, че г-н Сергей Станишев ще присъства на нашето заседание тази вечер, реших да не импровизирам, а да подготвя изказването си писмено… За да не се излагаме пред чужденците.
И тъй като все още той не присъства в залата, позволете ми да се обърна задочно към него като прочета написаното*
Г-н Станишев, най-тежкото и непростимото в ситуацията, в която ни вкарахте, е че БСП и България се върнаха 16 години назад. В 1997-а. Това изглеждаше абсурдно и немислимо и още не мога да повярвам, че стигнахме до тук. Не знам къде сте бил вие през зимата на 1996-97 г., не съм ви виждал тогава, но имам ясен спомен за събитията. Помня колко кошмарен беше животът на левите българи, които колективно бяха окичени с клеймото «Червен боклук».
Станах член на партията през 1998 г. когато нямаше опашка за прием. Помня колко трудно се възстановяваше доверието не само в БСП, а въобще в понятието левица.
Не мога да се примиря, че сега – 16 години по-късно, се връщам на изходно положение.
Между другото, спомних си и нещо друго – ден след 4-и февруари 1997 г. един олигарх и кредитен милионер ме уволни от частното си радио, защото си позволих да предположа в ефир, че в метежа срещу социалистическото правителство бяха забъркани и кредитни милионери, които с девалвирането на валутата си изчистиха финансовите задължения.
5 години по-късно бях уволнен и от в. «Дума» от друг червен олигарх, заради категоричната позиция на редакционния екип срещу войната в Ирак и нежеланието на собственика нещата да се казват със собствените им имена. И не само аз – ще припомня и друго много по-голямо име като Велислава Дърева. Между другото, доколкото имам спомен, това стана и с вашето мълчаливо съгласие...
Казвам всичко това не за да ви занимавам със себе си или да изтъквам собствената си значимост, а защото тези дни си правя своята житейска и обществена равносметка на изминалите 16 години, както може би и много други в тази зала. Къде другаде да го кажа – ако не тук?
Не мога да проумея, че е възможно председателят на БСП да изнудва депутатите от своята партия да гласуват едно абсурдно решение. Г-н Станишев, доколкото знам вие не сте ходил в казармата, но ние които сме служили, помним, че дори и в най-консервативния устав – военния, който е еманация на единоначалието, има клауза, която позволява да не се изпълняват откровено безумни заповеди. Унижението, на което подложихте парламентарната група е непростимо.
Знам, че утре ще получите доверието на Националния съвет, което не е никак трудно, тъй като съставът му е добре аранжиран под вашите грижи. Впрочем, доколкото имам спомен, Жан Виденов също печелеше всички вътрешнопартийни гласувания, но имаше разума да проумее, че това е задънена улица. Че мачът не се печели вътре в съблекалнята, а отвън на терена. И затова – от дистанцията на времето, оценката за Виденов търпи развитие и все повече хора са склонни да признаят и положителното за него.
Вие също имате и своите реални постижения, които никой не може да ви отнеме. Но надявам се - давате си сметка, че вече започвате да тежите на БСП като воденичен камък. Надявам се, разбирате, че човек който разделя хората в партията, не може да е вечно лидер. Е, може още известно време да е председател.
Затова настоявам, въпреки вота на доверие, който вероятно ще получите утре, да посочите ясен и не прекалено дълъг времеви хоризонт за вашето оттегляне от поста председател на БСП. Сдайте капитанската лента на друг! Не ви пожелавам да застанете в положението на титаните от фирма «Титан», които изгониха ярките и силните личности от клуба, а после и публиката от стадиона. Накрая сами избягаха под обидни скандирания.
Ако не го направите, животът ще ви изпревари. Вярвам, че след като преминат през безброй изпитания и унижения, левите българи рано или късно ще намерят кой да ги представлява политически, без да се срамуват от него.
В заключение, за да не се взимаме прекалено насериозно, ви предлагам откъс от едно художествено произведение - «Новите дрехи на царя»:
— Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! — извика изведнъж едно дете.
— Господи, чувате ли какво казва невинното дете! — рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето.
— Да, да, царят е съвсем гол! — извика най-сетне целият народ.
Царят беше поразен. Нему също се струваше, че народът е прав, ала си мислеше: „Все пак шествието трябва да се изкара докрай!“.
И прислужниците продължаваха да вървят все тъй тържествено след него и да носят краищата на въображаемата мантия.
.......................
*Изказването е произнесено преди Сергей Станишев да се появи на заседанието на Градския съвет на БСП-София вечерта на 19 юни
