/Поглед.инфо/ Не е лошо да се знае, че между двата най-остри конфликта в света – Украйна и Сирия (респ. изобретението„Ислямска държава”) – има много тясна връзка. И тя е следната. Стратегическата цел на конфликта в Украйна, както и на този в Сирия, е контрол над енергийните маршрути към злополучния Европейски съюз. И в двата случая прицелът е Русия, която трябва да бъде изтласкана от енергийния пазар на Европа.
Първият конфликт, този с Украйна, е съвсем ясен: става дума за това газотранспортната система на Украйна да не попадне в ръцете на руснаците. Затова след Майдана Порошенко веднага разписва и закон за реформиране на системата за управление на т.нар. Единна газотранспортна система на Украйна. Съгласно закона газотранспортната система на Украйна си остава държавна собственост, но управлението й може да бъде отдавано на специални компании, с цел подобряване на работата на магистралните газопроводи. Оправданието е, че украинската газотранспортна система е в окаяно състояние и се нуждае от поддръжка, каквато държавата няма пари да осигури. Затова компаниите-оператори ще са с американско и европейско участие. Сами разбирате, че украинската газотранспортна система е маршрут, по който може да минава и газ от Туркменистан, например, за което няколко пъти бяха правени опити за преговори. Говори се и за транскаспийски газопровод, в който Украйна би си партнирала с Туркменистан, Азербайджан, Турция и Грузия. Този газопровод Западния свят смята за неразделна част от Южния газов коридор, който ще заобикаля Русия и ще доставя газ в Европа. Според разчетите на „Бритиш Петролиум” Туркменистан заема четвърто място в света след Русия, Иран и Катар по запаси на природен газ. Така че газотранспортната система на Украйна би могла да се ползва срещу интересите на Русия. И точно това е бъдещата задача на майдановската политическа стратегия.
Вторият конфликт, в Сирия, е свързан с подписването през юни 2011 г. на договора за газопровод между трите държави Иран-Ирак-Сирия. Проектната мощност е 40 милиарда куб. метра годишно. Източник за трафика на този газопровод трябва да бъде находището „Южен Парс” в Иран, както и находищата в Сирия. Башар Асад е планирал главният оператор на новите находища в Сирия да бъде руския гигант „Газпром”. До Европейския съюз този газ ще достига през Средиземно море. Европейският пазар да бъде овладян от ирански газ със съдействието на „Газпром”?! Това звучи като абсолютен кошмар за интересите на Атлантическия полюс. С газопровода Иран-Ирак-Сирия Турция също се заобикаля като център на разпределението на близкоизточния газ за Европа, което обяснява и включването й по странен начин във войната в Сирия. Турция получава от Иран около 10 милиарда куб. метра газ, които ползва за своите икономически нужди, но Турция непрекъснато обявява, че би искала да получава повече, ако й се даде такава възможност. Трябва да се отбележи, че Турция е изключително амбициозна и тя вече придоби доминираща роля за транспорта на каспийския газ от Азербайджан в Европа. Естествено, че се бори да бъде транзитен център и за близкоизточния газ.
Всички тези причини, свързани с газопровода Иран-Ирак-Сирия, налагат да се разрази истинска война с огромен брой жертви. Която се обозначава в медиите като война за демокрация срещу диктатора Башар Асад. Онзи ден в Белия дом оповестяват решението си отново да унищожат Башар Асад като преценяват, че да се нанасят удари по „Ислямска държава”, без да се сваля от власт Башар Асад, е много голяма грешка. Така съобщава CNN. САЩ решават да отрежат „Ислямска държава” от нейните ресурси, като, забележете, нанесат удари по сирийските нефтопроводи, по които текат в източната част на Сирия съществена част от доходите на радикалите от „Ислямска държава”. А защо и как се появи „Ислямска държава” от Белия дом не споменават. Тя израсна и се замогна от сбирщината, наречена „сирийска опозиция”, която беше довлечена от всички краища на света за да громи армията на Башар Асад с цел смяна на режима в Сирия, а от там и на енергийната колаборация на страната. Обаче сбирщината взе, че се еманципира. Може да се каже дори, че специално я еманципираха. Подозрителен парадокс е това, че „Ислямска държава” успява да продава на черно огромни количества нефт, сякаш такива обеми могат да се трафикират без да се забележат в един свят на пълен контрол.. Изобщо всичко е толкова съшито с бели конци, че е обидно за световната аудитория, която се облъчва от телевизионните новини с евтини пропагандни клишета.
