/Поглед.инфо/ Началото на руските въздушни удари срещу цели на „Ислямска държава“ в Сирия безспорно е тема номер едно в международните новини тези дни.
Необходимо е да се направи анализ за това какви ще бъдат последващите руски действия и ефектите от тях.
В момента сме свидетели на първия етап от руската военна намеса. Той се състои в бомбардирането на обекти предимно в Западна Сирия – равнините Габ, районите около големите градове Хама и Халеб (Алепо). Целта е да осигурят комуникациите между Дамаск и лоялните на Башар Асад общности в северната част на страната (например алауитите), да се подсигури зоната около руските бази в Латакия и Тартус и да се гарантира, че по море ще може да се осъществяват доставки от страна на съюзници на сирийския президент като Русия, Иран и Китай.
Вторият епизод от първия етап се очаква да бъдат удари срещу Северна Сирия. По земя ще действат лоялните към управляващия режим части, кюрдските военни сили, ако се налага ливанските и ирански бойци в страната. Руската авиация ще осигурява решаващата въздушна огнева поддръжка, разузнаването и координацията на сухопътните части. Разчистването на тази зона от джихадистите ще позволи „закриването“ на турско-сирийската граница и ще затрудни снабдяването на ИД оттам с оръжие, бойци или финансови средства.
Действията на американските и турските летци в Сирия де факто са възпрепятствани от руските им колеги, анализира бившият израелски военен и разузнавач Яков Кедми. Той допълва, че този факт има две важни последици – дава възможност на Асад да се разправи с обучаваните от САЩ въоръжени групи и по-важно – може да означава и край на нальотите на турската авиация срещу цели на кюрдските милиции. Тук е важно да се посочи кой какво разбира под т. нар. отряди на „умерената“ опозиция. Тя е неясна военна сила. Повечето автори имат предвид Свободната сирийска армия (ССА) или пък някои ислямистки организации. Проблемът обаче е, че в момента ССА включва и групи, които координират действията си в северната част на страната с джихадистката „Джейш ал-фатах“ (Армия на завоеванието). Сирийският клон на ал-Каида – фронтът „Нусра“ – е важна част от тази „армия“, а към нея е преминал и част от друг конгромерат от радикални организации -„Ислямският. фронт“. Сиреч, ССА си сътрудничи с две от трите големи ислямистки армии в Сирия – с Ислямския фронт и „Джейш ал-Фатах“.
Вторият етап от руската военна намеса вероятно ще бъде „отсичането“ на ИД от контролираните от нея територии в Ирак, съпроводено от освобождаването на централните райони в Сирия, започващо от Хомс. Основната битка в този пустинен сирийски район ще бъде за контрола върху древния град Палмира. Градът е важен кръстопът в самото сърце на страната. Аналогично с удара на север, преминаването на контрола върху П алмира в ръцете на лоялистите на Асад ще затрудни или направи невъзможни комуникациите на джихадистите с Ирак. Друга ключова точка, за която вероятно ще бъде направен опит за деблокирането й, е градът Дейр аз-Зoр.
Тези направления на ударите са едни от потенциално вероятните, но са възможни и удари срещу други важни градове като Идлиб или пък Ракка - „столицата“ на ИД. Вече беше съобщено за бомбардировки на командни центрове и военни складове на джихадистите там.
Третата и засега най-несигурна фаза е намеса срещу „Ислямска държава“ на териториите на самия Ирак по аналогичен сценарий, въпреки че вече е налице покана от премиера на страната Хайдар ал-Абади.
Руската намеса в региона означава край на плановете на Катар, Турция, Саудитска Арабия и дори на Вашингтон за пренареждане на картите в Близкия изток. Това обяснява и острата медийна и политическа реакция. Заради това можем да считаме модерните руски бойни самолети, летящи над древната страна, за фактор, който променя не само тактическата, но и стратегическата игра в региона.
Авиационните удари ще имат ключова роля за успеха или неуспеха на руската военна стратегия в сирийската гражданска война. Поради това най-същественият въпрос е дали те ще се натъкнат на силна противовъздушна защита, която може да намали ефекта от тяхното използване. Според съществуващите данни американски преносими зенитно-ракетни комплекси „Стингър“ и други системи за ПВО-защита са били пленени при офанзивата на организацията „Ислямска държава“ през лятото на 2014 г. в Ирак. Ако благодарение на тях или на други фактори тя успее да отрази въздушните удари, тогава вероятността за нейни бъдещи успехи в скоро време нараства. Ако обаче международната общност потърси възможности за сътрудничество в борбата срещу тероризма и се обедини срещу общите заплахи, то тогава е възможно да станем свидетели и на тежък срив на мощта и капацитета на терористичните организации в Сирия и Ирак.
Стандарт
