Икономиката на КНР и “Глобалната криза“ – за търсените отговори и намираните решения

/Поглед.инфо/ Срещата на Китай с „Глобалната криза“ - реални последствия и вероятни опасности

За „Глобалната криза“ и „Глобализацията“

Вижданията за причините за „Глобалната криза“

Във връзка с „Глобалната криза“ сред експертната общност в световен план съществува единство в мненията, че става дума за изключително сложно-структурирано явление. Що се отнася до комплекса от причини и условия, довели до тази т.нар. „Глобална криза“, се формира виждането, че става дума за системно явление, имащо йерархично-мрежови характер. Последното означава, че що се отнася до причините за кризата, една част от тях са в йерархични взаимодействия помежду си, докато другата част са в една „хоризонтална“ взаимозависимост.

Така например може да бъде посочена следната верига от преки причини, намиращи се в йерархична зависимост:

• Ипотечната криза в САЩ, която е резултат от прегряване на кредитния пазар. Казано по друг начин непосредственият предшественик на общата финансова и банкова криза, която дава началото на „Глобалната криза“, е кризата на високорисковите ипотечни кредити в САЩ през 2007 г. Последната означава ипотечно кредитиране на хора с ниски доходи и лоша кредитна история. В резултат на 20% спад в цените на имотите, американските собственици на жилища обедняват с почти 5 трилиона щатски долара. Американският финансист Джордж Сорос определя ролята на "ипотечния балон" като „пусков механизъм, който задейства спукването на още по-голям балон"/Вж. в Die Welt, 14 октомври 2008 г./;

• Самата криза на високорисковите ипотечни кредити е следствие от широкото използване от началото на 90-те години на ХХ век на финансови инструменти като т.нар. „деривати“(от английски език – “derivatives») и съответно от желанието да се увеличи печалбата чрез увеличаване на риска;

• В крайна сметка първичното звено от тази йерархична причинна верига е провалът на действащите механизми за регулация на банковите и финансови операции да осигурят защита от извънредните рискове и от появата на финансови балони.В този план може също да бъде посочен такъв важен фактор като злоупотребата с монополното положение на парични единици, най-вече щатският долар, играещ ролята на световна резервна валута. Той е емитиран в размери далеч надхвърлящи активите, които го покриват. Това съдейства за нарастване на диспропорциите, което пък въздейства деструктивно върху глобалната финансова система.

«Глобализацията» и «Глобалната криза»

Действието на горните фактор става възможно в резултат на т.нар. «глобализация», т.е. опит за създаване на моноформатен, т.е. монополизиран свят в ключови измерения на международното развитие:

• В геополитически план – еднополярен свят ръководен от единствената останала след разпада на СССР свръхсила – САЩ, при което само последната има правото и „задължението” на използване на военна сила, както и други форми на натиск и намеса – дипломатически, информационни и т.н. Безспорно САЩ се опират и на определени многонационални механизми като блока НАТО в зоната на Атлантическия океан или Договорът за сигурност с Япония в зоната на Тихия океан, чрез които диверсифицират тежестта на носените финансови, човешки и прочее разходи за поддръжката на еднополярния свят;

• В геоикономически план – като специфична структура, на върха на която са глобалните финансови институции най-вече със североамерикански, но отчасти и западноевропейски, и японски произход, доминиращи производствените мощности, разположени по целия свят, а най-вече в страни с благоприятен климат и ниска цена на работната ръка, каквито несъмнено са страните от Източна и Югоизточна Азия. Като ключов оператор на финансови потоци се разглеждат глобалистичните структури като МВФ и Световната банка, контролирани от САЩ, по-точно от глобализирания американски финансов капитал, а основна световна резервна валута е доларът на САЩ. Значим елемент в геоикономически план е създаването на ЕС(Европейския съюз) като съюзна и доминирана от САЩ структура, която, обаче, в никакъв случай не следва да се допуска да придобива позицията на самостоятелен фактор;

• В икономически план – въздействие върху страните в света в посока на формиране на т.нар. „неолиберални модели на стопанска динамика”.Последните се опират на „три слона” – пълна или почти пълна приватизация на цялото стопанско пространство и даже социалната сфера, квазипазарна конкуренция (тъй като е трудно да се говори за „честна пазарна игра” в условията на свръхмонополизираното световно стопанство, като се изключат ниските етажи на същото) и чуждите инвестиции като базов източник на развитие.

В резултат на горепосочените процеси се стига до екстремни нива на освобождаване от промишлено производство в развития свят на капитализма, особено в неговата цитадела – САЩ, изключвайки, разбира се, военното производство. Но обществото не може да остане бездейно и на мястото на работническата класа в тези страни идват учените, което е нещо чудесно. Но също така се появяват голямо количество банкери, застрахователни агенти, брокери, т.е. такива, които основно работят във финансовия сектор. И в САЩ започват парични игри.

Така например, ако преди форматирането на икономиката на Щатите в рамките на неолибералния модел работи класическата капиталистическа формула „пари - стока – пари-прим". Капиталистът, ръководейки се от основния принцип на капитализма – „Максимизация на печалбата“, за да получи по-голяма печалба трябва да произвежда повече стоки. Но в епохата на неолиберализма влиза в действие друга формула - "пари - ценни книжа – пари-прим". Съединените Американски щати спряха да произвеждат продукти и преминаха към производството на пари.

Ако след Втората световна война САЩ работят за укрепване на доверието в долара като най-сигурна валута в света, след премахването на златния стандарт през 1971 г., но особено от 90-те години насам, Америка решава, че е възможно да живее дълго и успешно, купувайки чрез долара продукти в световен мащаб. Така лесно се стига до загуба на чувството за баланс, в резултат на което 2008 година е само началото.

Така или иначе, ако при предишните десетилетия цикличният стопански процес се „заглажда“ от държавното регулиране, в края на ХХ и началото на ХХI век нео-либералните политики на дерегулация водят до влошаване на цикличното подновяване на основния капитал във връзка с вълните на технологичното развитие.

От друга страна, капиталът се откъсва от своята материална база, която се превръща във виртуална. Тази трансформация е наречена от редица западни изследователи „financialization“, т.е. „финансиализация“. Вследствие на тази виртуалност на финансовия капитал за него стават присъщи постоянната промяна на субекта на собствеността и замъгляване на правата на собственост. Той започва да губи такива характерни особености на капитала, като планомерност на процеса на вътрешен живот на капитал и съответно управляемост на същия. Управлението на фирмата при виртуалния капитал се заменя с игра на борсите, които не са доминирани от собствениците на акции, а от борсовите брокери. Налице е относително "изключване" на този капитал от пазарното саморегулиране на процеса на производство. Неговата ефективност не зависи вече от качеството и цената на продукцията, а от случайни фактори, т.е. от постоянно променящата се пазарна ситуация на пазара на фиктивни ценни книжа. Този капитал вече не е локализиран в пространството и времето. Той се „де-територияризира“, т.е. няма страна, с която да е свързан. Той лесно избягва всякаква регулация – държавна или международна. И в същото време се оказва, че е виртуален по два начина – от една страна технологически той живее в компютърните мрежи, а от друга по отношение на вероятността. Виртуалният финансов капитал може да е пари, а може да бъде „фикция“ - чиста измислица. Паричните агрегати особено на равнище М3(1) се превръщат в производно на виртуалния финансов капитал, престават да бъдат всеобщ еквивалент и стават специален "рисков капитал".

Виртуалният финансов капитал, достигайки невероятните преди двадесет години мащаби, се превърна в един вид "черна кутия", живееща относително независимо от системата на социално възпроизводство. Това е "черна кутия" - промените в структурата и размера се движат толкова бързо, че познаването на нейната вътрешна структура, система за взаимодействие и т.н., е фундаментално невъзможна задача. Като "черна кутия" той е в състояние да продължи да функционира относително стабилно, но може да създаде и финансова криза. Системата е непознаваема и нерегулируема и в този смисъл става несъвместима с развитието на човечеството. С други думи това се нарича „системна криза“(Вж. David M. Kotz. Marxist Crisis Theory and the Severity of the Current Economic Crisis в http://people.umass.edu/dmkotz/Marxist Cr_Th_09_12.pdf], последно влизане 12.12.2021).

(1)M3 е мярка за паричното предлагане, което включва M2/M2 е мярка за паричните наличности в САЩ, която включва M1 (валута и монети, държани от небанкови граждани, чекови депозити и пътнически чекове) плюс спестовни депозити (включително депозитни сметки на паричния пазар), малки срочни депозити под $100 000 и дялове във взаимни фондове на паричния пазар на дребно./, както и големи срочни депозити, институционални фондове на паричния пазар, краткосрочни споразумения за обратно изкупуване (репо) и по-големи ликвидни активи.Измерването на М3 включва активи, които са по-малко ликвидни от другите компоненти на паричното предлагане и се наричат „близо до пари“, които са по-тясно свързани с финансите на по-големите финансови институции и корпорации, отколкото с тези на малките предприятия и физически лица/ вж. в https://www.investopedia.com/terms/m/m3.asp, последно влизане 12.12.2021/.

Трябва да кажем, че кризата има и друг изключително важен параметър, който доказва глобалния ѝ характер. Става дума за прекратяване на възможностите за растеж на доминиращата индустриална технологическа парадигма. Едновременно с това все още не са се формирали напълно условията за формирането на нова технологическа парадигма, сред причините за което са недостатъкът на инвестиции за широко внедряване на базисните технологии на тази нова технологическа парадигма.

Кризата отразява също така промени от фундаментален характер, които се обуславят от назрялата смяна на техника и технология, породена от научно-техническото развитие, особено в тези случаи, когато то придобива такова ускорение, че се определя като научно-техническа революция. Икономистите наричат обикновено такива промени кондратиевски цикли, тъй като са базирани на идеите на руския учен Николай Кондратиев. Като изхожда от всичко това руският учен Сергей Глазьев формулира концепцията за технологическите вълни, според която днес човечеството се намира на низходящата страна на кривата на петата технологическа вълна.

Кризата ще бъде преодоляна, когато се премине към възходящата страна на кривата на шестата технологическа вълна. Именно тя по мнението на мнозина изследователи ще даде началото на нов тип технологическа парадигма на развитие, заменяща Индустриалната цивилизация с това, което сега се нарича, навярно не много точно „Пост-индустриална епоха“, „Информационна епоха” или „Информационна цивилизация”. Като ядро на същата са такива направления като нанотехнологиите - наноелектроника, нанофотоника, наноматериали, наносистемна техника и нанооборудване, новата енергетика и енергийни източници, новите агро и биотехнологии, хуманитарните технологии, информационните технологии, интелектуалните технологии, социалните и организационните технологии. Т.е. преодоляването на кризата се свързва със създаването на иновационна платформа на развитие( Вж.Глазьев С.Ю., Львов Д. С., Фетисов Г.Г. Эволюция технико-экономических систем: возможности и границы централизованного регулирования. - М.: Наука, 1992).

Естествено подобна картина на причинната система на „Глобалната криза“ не премахва възможността и за една друга ситуация, за която говорят някои изследователи. Става дума за т.нар. „ръкотворна причина за кризата”, т.е. че кризата съзнателно и умишлено е предизвикана – характерна в това отношение е хипотезата на руския автор Н.Стариков, който пише следното „Всички говорят, че кризата е предизвикана от свръхпроизводство на долара. Тоест, че кризата е някаква досадна случайност, получила се в резултат на паразитирането на Щатите над цялото останало човечество. Това абсолютно не е вярно. В действителност кризата е предизвикана не от свръхпроизводство на долари, а от тяхната стерилизация. Не печатане на нови пари, а свръхускорен процес на унищожаване на вече напечатаните в предходните години... Това означава, че кризата е ръкотворна, неслучайна и задължителна! Това е последен опит да се запази съществуващата система, тя да се презареди. Да се изгорят парите, да се създаде тяхния огромен дефицит и отново да се пусне печатната машинка”( Вж. Стариков Н. С. Кризис: Как это делается? М., 2008).

Така или иначе „Глобалната криза“ става преломен момент в световен план, който силно променя мястото и ролята на Китай в световната икономика. На практика именно в рамките на тази криза КНР се превръща във втората икономическа сила в света.

Ударът на „Глобалната криза“ и последствията

В условията на „Глобалната криза“ политиката на Китай, който за двадесетилетието от 1990 до 2008 год. се превръща в най-динамичната глобална сила и втора икономика в света, играе все по-значима роля за устойчивостта на стопанската система на човечеството като цяло.

Неолибералният модел като система на небалансиран, свръх разходен тип функциониране, явил се източник на „Глобалната криза“

Ще припомним, че производството в рамките на системата на глобалното разделение на труда, станала източник на „Глобалната криза“, се прехвърля от страните на т.нар. „златен милиард”/т.е. ядрото на съвременния капитализъм/ там където има благоприятни условия: определено равнище на образование, благоприятен климат и ниска цена на работна ръка. Редица страни от Източна, Юго-Източна и Южна Азия, но най-вече Китай, определено отговарят в най-висока степен на тези изисквания.

Така постепенно една значителна част от производствените мощности е прехвърлена именно в Китай, РКорея, Малайзия, Тайланд, Индия, СРВиетнам и други страни от региона на Източна и Югоизточна Азия, така че този регион се превърна в „световната работилница”. На практика Западът - САЩ, значителна част от Западна Европа и даже Япония се деиндустриализират. И след като максимизацията на печалбите започва да се търси не чрез производителна дейност, а най-вече чрез спекулации на фондовите пазари, това поражда социално-икономическо функциониране от свръх разходен тип, при което дълговата маса расте в ускорено темпо и прогресивни пропорции. В резултат тя започва значително да надвишава приходната част. Така се изпада в дългова криза и даже още по-точно в дългов колапс, т.е. невъзможност в някаква перспектива проблемът с кризата да бъде решен по един позитивен начин.

В смисъла на горенаписаното „Глобалната криза“ може да се характеризира като комплексен феномен, който има своите политически и геополитически, икономически и геоикономически, технологически, социални и прочее корени. Но несъмнена за възникването на кризата е ролята на неолибералния модел, създаден на Запад през 80-те години на ХХ век и налаган по света, особено след края на „Студената война“ във формата на „глобализация по американски“(американски глобализъм). Т.е. в своето ядро „Глобалната криза“ представлява криза на неолибералния модел.

Погледнато от такава гледна точка в рамките на „Глобалната криза“ се създава обстановка на конкуренция с далеко отиващи глобални последствия между западния неолиберален модел от една страна и съответно формираният през последните двадесет години „китайски модел“ на развитие.

Едновременно с това не може да не се отбележи и наличието на взаимозависимост, която трудно може да бъде докрай преценена. От една страна САЩ така или иначе продължават да са пазар за китайските стоки. От друга страна Китай в момента на кризата е най-големият „държател“ на външен дълг на САЩ.

Ударът на „Глобалната криза“ върху Китай

В момента на настъпването на „Глобалната криза“ китайската икономика е дълбоко интегрирана в глобалното стопанство. Тя преживява невероятен разцвет благодарение на:

• Огромния износ към САЩ, Европа и Азиатско-тихоокеанския регион;

• Изключително високото ниво на собствени и чуждестранни инвестиции в китайското стопанство.

Тъй като в резултат на „Глобалната криза“ чуждите пазари започват да се свиват и затварят, рязко намаляват чуждестранните капиталовложения. Китай изпитва мощен шок от загубите на външните пазари, от спада на фондовите борси, от девалвацията на валутата на съседните страни(става дума преди всичко за Виетнам и Лаос), които в един момент стават по-привлекателни в привличането на чужди инвестиции предвид ниските разходи за труд.

Основният удар на „Глобалната криза“ пада върху най-бедните слоеве от китайското население. Вътрешното потребление в Китай до момента на кризата е относително неразвито, а равнищата на спестяванията на обикновените китайски граждани са много високи. Китайците по традиция масово слагат настрана „бели пари за черни дни". Тази пестеливост се дължи в най-голяма степен на факта, че до дадения момент социалната защитна мрежа и здравното осигуряване в Китай са много слабо развити.

По съобщения на Централната служба по заетостта в селата, поради икономическия спад през 2009 г. загубват работата си около 20 милиона мигриращи работници от селските райони. Според проучване на Министерството на земеделието на Китай, в 15 провинции около 15.3% от всички трудещи се в градовете, които са мигрирали от село хора, съобщават, че са се върнали вкъщи без заработените пари.

Официалното ниво на безработицата в градовете на Китай, през декември 2008 достига 8.86 милиона души (4.2% от трудоспособните граждани). В селата, където живеят 750 милиона души, такава статистика не съществува. Селото страда от скрита безработица: според различни оценки, от 130 милиона до 200 милиона селяни работят в други провинции и градове. Пак според споменатата по-горе служба по заетостта като се има предвид появата на още 6-7 милиона души на селскостопанския пазар на труда през 2009 година, общото ниво на безработицата надхвърля 20 милиона души.

През четвъртото тримесечие на 2008 г. ръстът на БВП на Китай спада до 6.8%, и на базата на цялата тази година това е - 9% спад спрямо предходната година. През 2009 г., правителството очаква ръст на БВП от 8%, докато западни и независими китайски експерти говорят за 6.5-7% . Фактически растежът на БВП на КНР е 9.1%.

Въпреки запазването на високи темпове на стопанска динамика, не може да не се отбележи и увеличение на безработицата сред дошлите от селата в градовете. Това е пряк резултат от рецесията в световната икономика, което води до относителен спад в обема на китайския износ и освобождаване на селяните – имигранти в тези предприятия, където работят. Официална статистика за безработицата сред селското население няма и поради това е трудно да се прецени тежестта на ситуацията.

Така или иначе, изпадането на Китай в зоната на „Глобалната криза“ несъмнено носи най-значими евентуални опасности в редица аспекти:

• В социално-икономически и технологически план загубата на високи темпове на растеж или даже спад на стопанската динамика означава нарастване на безработицата, съответно разширяване на зоните на бедност и на социални различия. Подобна тенденция, особено ако се задълбочи, може в един момент да формира качествено нова социална обстановка, раждаща социални вълнения и създаваща социална дезинтеграция на китайското общество, както и невъзможност да се започне формирането на собствена технологическа и икономическа зона на развитие, а оттук и да се овладее новата, „шеста технологическа вълна“. Ако се изпадне в такава ситуация, това би довело до технологически застой и технико-икономическо и иновационно изоставане;

• От държавно-политическа и парадигмална гледна точка, подобно развитие на събитията може да предизвика принудителен отказ от създадения през последните повече от 30 години „китайски модел на развитие“. Съответно с висока степен на вероятност възниква опасността от загуба на политически контрол от страна на Китайската Комунистическа партия/ККП/. Такава ситуация неминуемо би създала обстановка на политически хаос, социално-политически и етнически бунтове и частичен или даже по-значим държавно-политически разпад, какъвто бе демонстриран от бившите СССР, Югославия и Чехословакия в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век;

• В геополитически и геоикономически аспекти това означава загуба на конкурентната битка със „Западния проект“ с всички последствия за Китай от такава загуба – използване на стопанските фактори и ресурси на страната от победителите в една или друга форма, както за това свидетелства опитът на бившия Съветски съюз и редица от страните на също бившия източноевропейски социализъм;

• Погледнато от цивилизационен ракурс, това е равносилно на „отхвърляне“ на Китайската цивилизация най-малко със столетие назад, както това става през ХIХ век, но с много по-негативен резултат в днешната обстановка – преформатиране на основополагащи традиционни ценности, обезличаване и „разтваряне“ в глобализационния процес.

За търсените решения и намираните отговори

Различни формати за действия в условията на „Глобалната криза“

Ако се съди по характера на действията на китайското ръководство и направените избори може да се каже, че заплахите, породени от „Глобалната криза“ са ясно осъзнати. Тук трябва да отбележим, че в световен план в условията на тази т.нар. „Глобална криза“ започнаха да се формират различни механизми за действие, доминирани от различни идеологии на виждане на световната действителност и начините за преодоляване на кризисните явления. Въпреки многообразието на начините за действие в различните страни, те могат да бъдат групирани и класифицирани на два основни формата:

• Формат, при който ориентацията за преодоляване на създадените дисбаланси и натрупаните публични дългове се базира на съкращаване на публичните разходи, особено в тяхната социална част. Казано по друг начин акцентът при този формат е във финансовата сфера. Неговата алфа и омега могат да бъдат изразени с лозунга „Съкращаване на разходи“. На практика този формат не е нищо друго освен една или друга трансформация на „неолибералния модел“ вече в условията на „Глобалната криза“;

• Формат, при който ориентацията е търсене на балансирано развитие за сметка на повишаване на технологическото равнище и търсене на пътища за изграждане на иновационна платформа на стопанска и социална динамика. На основата на различните иновации се съкращават разходи, предлагат се нови продукти, формира се ново потребление като стимул за растеж. Т.е. акцентът при този формат е в производствено-технологическата сфера, но на нова иновационна основа. Ако изразим с една фраза неговата същност тя ще бъде „Разширяване на перспективата“.

Несъмнено трудно е да се каже, че тези формати присъстват през цялото време в чист вид в дадена страна. Понякога има елементи и от първия, и от втория формати. Определено обаче, съществува тенденцията един от двата формати да е доминиращ и по този начин да съдава цялостната парадигма на действие предвид справяне с кризата.

Що се отнася до Китай, ръководството на страната от самото начало на възникване на «Глобалната криза» упорито търси решения на възникващите проблеми. Отговорите се търсят основно в няколко направления:

1. Първото направление е поддръжката на финансова стабилност, разширяване на вътрешното потребление в отговор на снижаващото се външно търсене и стимулиране на производството;

2. Създаване на «икономика на знанието», т.е. иновационна платформа на социално-икономическа динамика.

Що се отнася до първото направление трябва да се каже, че още от есента на 2008 г. правителството на КНР стартира пакет от мерки за стимулиране на производството - това е реакция на започналата финансова криза на Запад. В края на септември 2008 година правителството одобрява средства в размер на 2 трилиона юана (392 милиарда долара на САЩ) за реконструкция и развитие на железопътната мрежа на страната с цел да се противодейства на забавянето на икономическия растеж.

Планът за разходите е предвиден до 2020 година. Резултатът трябва да бъде нарастване на общата продължителност на жп линиите от 78 000 до 120 000 километра. Това строителство напълно се вписва в програмата на Китайската комунистическа партия за сближаване на центъра на страната с районите на Тибет и северозападните райони на страната. Също така се отделя сума от 100 милиарда долара на САЩ за развитие на автомобилните пътища, които трябва да „отворят” Централна Азия за останалия свят.

Антикризисната политика на „Западния проект“ и на Китай – кратко сравнение

От особен интерес е да се направи, макар и кратко сравнение с това, което се реализира като модел на антикризисна политика в рамките на „Западния проект“. Сравнителният анализ ни дава най-добра възможност в случая за разбиране на китайската политика и алтернативата, предлагана от Китай. Нужно е да се отбележи, че на Запад, особено в рамките на ЕС доминира неолиберален курс, характеризиращ се основно с два типа действия:

• От една страна са т.нар. „austerity measures”, т.е. „ограничителни мерки“в смисъл на „правителствена политика на намаляване на общите държавни разходи чрез съкращаване на размера на социалните средства и предоставяните публични услуги. Често пъти тази политика се съчетава с повишаване на данъци и друг тип държавни вземания“.(вж. в http://lexicon.ft.com/Term?term=austerity-measure);

• От друга страна се инвестират огромни средства за спасяване на банките, изпаднали в неплатежоспособност поради осъществяване на небалансирано кредитно напомпване, т.е. чрез публични средства се компенсират меко казано „грешките“ на банковия мениджмънт.

Обратно на този неолиберален курс, ръководните кръгове в Китай работят в един доста по-различен формат на предприемани действия, съдейки както от реализираното до 2011 г. на базата на „11-те петгодишни насоки“, така и от заложеното в „12-те петгодишни насоки“:

1. От една страна това е инвестиране на средства в обекти с бърза възвращаемост във финансов, или социално-икономически аспект, включително в инфраструктурни обекти. Целта е повишаване на социалната и икономическа ефективност. С други думи да се създава заетост, да се формира вътрешно потребление или да се старират или рязко увеличат на финансови потоци. Всичко това изгражда платформа за растеж. Несъмнено разширяването на вътрешния пазар е цел, която изисква сериозни усилия. Тук трябва да споменем, че достигането на тази цел съдържа в себе си „подводни камъни“, за които китайското ръководство е длъжно сериозно да мисли. Един такъв „подводен камък“ е „скрит“ в това, че китайските провинции се различават по равнището на преход към модела, в който вътрешното търсене ще играе все по-важна роля във възпроизводствения механизъм на страната. По-развити като правило са крайбрежните провинции на Китай, където и социалните различия не са толкова остри, сферата на услугите, включително и финансовите, е значително по-усъвършенствана, урбанизацията е много по-напреднала. Тези провинции като цяло са решително по-подготвени да се превърнат в локомотив за по-нататъшно развитие. Несъмнено, обаче, това може да задълбочи нежелателните и даже опасни дисбаланси в териториален план, особено когато този дисбаланс има и етнически привкус.

2. От друга страна това е целевоориентираното индустриално инвестиране – става дума за избирателен тип инвестиции. Т.е. целта е инвестиране на средства в индустриални обекти с дългосрочна перспектива. Голямо значение се обръща на такъв отрасъл като електроенергетиката, чрез който да се формира изключително важната енергийна основа на стопанската динамика. В пакета от мерки, подготвен през 2009 г., 1,5 трилиона юана са предвидени за развитие на допълнителни енергийни мощности и на електрическата мрежа;

3.От трета страна, наред със засиленото индустриално и инфраструктурно строителство се влагат средства в разработката на програми за охрана на околната среда. Проблемите с последната стават особено тревожни през годините на ускорен икономически растеж в Китай, когато за разширяването на промишлената база на страната до голяма степен е платено с рязко замърсяване на почвата, въздуха и водата с всички негативни последствия за здравето на хората;

4.Макар и последно по ред, но съвсем не на последно място като важно антикризисно мероприятие, се разглежда създаването на иновационна платформа на развитие, т.е. създаването на т.нар. „икономика на знанието“ или както още я наричат в Китай – „новата икономика“, т.е. овладяването на „шестата технологическа вълна“. Малко преди „Глобалната криза“ през 2006 г. разходите на КНР за НИРД(научно-изследователска и развойна дейност) са 1.43% от БВП, (вж.http://www.oecd.org /sti/innovationinsciencetechnologyandindustry/41270116.pdf, последно влизане 12.12.2021) изчислено по т.нар. ППС - партитет на покупателната способност. Целта е през 2020 година този дял да да достигне 2.5 % от БВП. Перспективната програма за създаване на „икономика на знанието” си поставя за цел да се съкрати зависимостта на Китай от чуждестранните технологии от 80%, както е сега, до 30%. За тази цел още през 2008 година стартира ускореното създаване на т.нар. технологически центрове. Създадени са над 750 такива центрове, които следва да станат ядрата на новата „икономика на знанието”. През 2009 година разходите за наука нарастват с ¼ при условие, че през 2008 година растежът спрямо предходната 2007 год. е бил 16% по-висок. В рамките на създаването на иновационна парадигма на развитие влиза и програмата за създаване на десет системообразуващи отрасъла. Всичко това говори, че в КНР сериозно се гледа на формирането на иновационна парадигма на развитие като ключово направление за изграждането на нова платформа на социално-икономическа динамика (Бергер Я.М. Иновационные перспективы Китая в http://www.perspektivy.info/oykumena/azia /innovacionnyje_ perspektivy_kitaja_2008-09-15.htm, последно влизане 12.12.2021).

За сравнение ще споменем, че през периода 2001-2010 год. растежът на инвестиции в наука и технология на КНР е 21% , докато в САЩ е само 4%. Резултатът е, че ако през 2000 година общите разходи за иновационно развитие на Китай е 5% от тези на САЩ, то за 2010 год. вече е 26% от американските разходи (вж. Harvard Business Review, December 2010). Несъмнено националната иновационна система на Китай в този момент е още далече от това да бъде пряк конкурент на САЩ, които в дадения момент са съсредоточили в себе си най-значим научно-изследователски потенциал, но динамиката на развитие показана в този период определено впечатлява.

Главното решение, взето след началото на „Глобалната криза“, е да се увеличат държавните разходи за специална антикризисна програма с размер 600 милиарда долара. Тази програма има за цел да се замени загубата на външните пазари и да създаде максимално количество работни места в страната. 500 милиарда юана са предназначени да съкратят данъците на предприятията, като по този начин увеличат инвестиционния им потенциал.

Голямо внимание се обръща на нарастването на програмите за жилищно строителство, особено на фона на спада на продажбите на жилища с 30% през 2008 г. Смята се, че чрез строителството може да се създадат значителен брой работни места, а също така може да се спомогне за развитието на отраслите, доставящи материали за строителството. Така например 400 милиарда юана са предназначени за субсидиране на цените на продаваните жилища и за подкрепа на семействата за получаване на ипотечни кредити. 370 милиарда юана се предвиждат за подобряване на селската инфраструктура.

Нужно е да се отбележи, обаче, че част от кредитния пакет от 2009 г. е използван в Китай за спекулативни цели. Това води до растеж на цените на недвижимите имоти в градовете и съответно до забавяне на темповете на продажби на жилища. Така например през 2011 г. те растат в стойностен план с 12.1%, но в натурален израз само с 4.9%. Особено негативна е тенденцията в източните провинции на страната, където се извършват 60% от продажбите и където нарастването на продажбите в текущи цени е само 3.8%. Особено се влошава ситуацията в първото тримесечие на 2012 г., когато продажбите на жилища в натурален израз спадат с – 15.5% в сравнение със същото тримесечие на предходната 2011 г., когато има растеж с 14.3%.

Като цяло в първото тримесечие на 2012 г. продължава тенденцията на спад на цените на пазара на недвижими имоти. Но във второто тримесечие ситуацията се подобрява, при което съкращението на продажбите са само 10.7% в сравнение със същия период през 2011 г. Принципиално погледнато, за разлика от САЩ секторът на недвижимостите не играе такава значителна роля в инвестиционния модел на Китай, а ипотечната задлъжнялост е незначителна. По-сериозна тревога предизвикват дълговете на властите на определени провинции, предизвикани от свръхинвестиране в инфраструктурни обекти /Вж. Чжан ЦЯНЬ. Банки Китая переходят к стимулированию экономики 04.08.2012 | 12:33 в www.fondsk.ru/.

Междувременно нетният износ, т.е. положителният търговски баланс губи ролята си на фактор за растежа на БВП, потреблението намалява или просто се стабилизира като фактор на растежа. В тази обстановка решаващ фактор стимулиращ растежа стават инвестициите.В последните следва да се включат както ПЧИ, но преди всичко инвестиции идващи по линия на централна и местните власти. Всичко това, обаче, създава тревожна тенденция - нарастване на дълга на Китай.

„Кредитното напомпване“ като част от антикризисните мероприятия на правителството на Китай, предприети от есента на 2008 г. и през 2009 г., води до повишаване на инфлацията, която „гони“ над 5% равнище/Вж. в http://www.stats. gov.cn/tjgb/ndtjgb/qgndtjgb/t20120222_402786440.htmр, последно влизане 12.12.2021/. Това от своя страна предизвиква необходимост от „охлаждане“ на икономиката на страната. Поради това от началото на 2010 г. Народната банка на Китай(НБК) започва да повишава нормата на задължителните резерви за търговските банки. От есента на същата година рестриктивната парична политика се разпространява и върху лихвите по кредитите.

Краят на „Кимерика“/ Chimerica/

„Кимерика“ като „симбиоза“ между тласкан от износа модел на развитие на Китай и модела на свръхпотребление на САЩ по думите на един от създателите на неологизма „Кимерика“ - Н. Фъргюсън (Niall Ferguson), се явява „финансов брак“(вж. Ferguson N. "The End of Chimerica: Amicable Divorce or Currency War?" в http://belfercenter.ksg.harvard.edu/publication/20029/end_of_chimerica.html, последно влизане 12.12.2021).

В резултат на тази симбиоза КНР успява да „учетвори“ своя БВП в периода 2000-2008 г., т.е. от началото на ХХI век до началото на „Глобалната криза“. В същото това време потреблението на САЩ надхвърля националния доход с 45%, т.е. те потребяват на 45% повече, отколкото създават. 1/3 от това американско свръхпотребление идва за сметка на закупуването на китайски стоки.

Крайъгълни камъни на китайската стратегия на развитие са привличането на ПЧИ и увеличаващият се износ. За тази цел освен ниската цена на работната ръка, осигуряваща свръхпечалби на инвеститорите, е нужно поддържането и на политика на нисък курс на юана. Особено след приемането на КНР в Световната търговска организация през 2001 г. износът, който през 2000 г. е в размер на 250 млрд. Щатски долара достига през 2008 г. 1.3 трилиона щатски долара, а положителният баланс от 17 милиарда през 2001 г. стига до 400 милиарда щатски долара в края на 2008 г. (вж. пак Ferguson N. "The End of Chimerica: ...).

Съответно Китай влага тези „излишъци“ в закупуването на американски ценни книжа, като по този начин стимулира печатането на долари от една страна, а от друга поддържа нисък курса на юана. Тези валутни интервенции на Китай, осигуряващи конкурентни предимства на китайския износ имат за цел и да формират валутни резерви като гаранция срещу риска, свързан с по-нататъшната финансова интеграция на КНР. Какъв може да бъде този риск демонстрира по един убедителен начин Азиатската финансова криза през 1997-98 г. Така например, Азиатската криза започва с това, че САЩ и ключови западноевропейски страни, осъществяват настъпление чрез едновременна и явно синхронизирана промяна на курса на долара и на основните валути на страните от ЕС срещу редица азиатски парични единици. Това на пръв поглед елементарно действие на валутните пазари става един от ключовите фактори за финансовия срив в редица от тези страни. Резултатът за ключовите западноевропейски страни е постигането на доминиращи позиции на стоковите пазари, а за САЩ – получаването на подобна доминация на финансовите такива най-вече над Япония. Така или иначе в резултат на динамичното развитие на Китай, за което несъмнено допринася явлението „Кимерика“, както и на „Глобалната криза“, един от факторите за възникването на която несъмнено става свръхпотреблението на САЩ, американската деиндустриализация и натрупания огромен американски дълг, светът става свидетел на значителна промяна в икономическия баланс на сили. В крайна сметка със започването на „Глобалната криза“ стартира процес на дезинтеграция на симбиозата „Кимерика“. По този повод споменатият вече Фъргюсън призовава „бракът по сметка“ между САЩ и Китай да завърши с приятелски развод, а не с финансови войни. Така или иначе, въпреки че търговско-икономическите, както и инвестиционни взаимоотношения и взаимодействия между КНР и САЩ в една или друга форма продължават да се развиват, между двете страни все повече и повече започват да „прехвърчат искри“. Фактически „Кимерика“ остава в историята. Опитите за „рестартиране“ на активни взаимодействия между САЩ и КНР в един по-различен формат от типа „Г-2“( G 2) нямат успех.

Китайските усилия за нова икономическа динамика в условията на „Глобалната криза“

Политиките за създаване на условия, предвид формиране на нова динамика

Едва през 2012 г. започва снижаване на лихвите по кредитите предвид това, че темповете на растеж на БВП продължават да падат и става нужно отново да се започне „меко стимулиране“ на стопанството. Междувременно през 2011 г. започва плавно снижаване на темповете на растеж на БВП на Китай. Показателят за растеж на БВП за цялата 2011 г. се оказва 9.2%, т.е. с 1.2 пункта по-нисък, отколкото през 2010 г. (10.4%). В Китай не успяват да достигнат и планираните показатели за спад на инфлацията до 4%. Увеличението на потребителските цени за 2011 г. е 5.4%. Цените на храните се увеличават с 11.8%./Съставено по данни на Народната Банка на Китай(pbc.gov.cn)

В статистическата информация за 2011 г. с тревога се отбелязва както неблагоприятното състояние на световната икономика, така и наличието на нарастващи проблеми в КНР. В частност се подчертава присъствието на „нетърпими противоречия“ и нуждата от ускоряване на структурното преустройство на икономиката“/Вж. http://www.stats.gov.cn/tjgb/ndtjgb/qgndtjgb/t20120222_402786440.htm/.

На фона на тази самокритика през първата половина на 2012 г. продължава тенденцията на снижаване на темповете на икономически растеж – през първото тримесечие с 8.1%, а през второто със 7.6%. Но се отбелязва успех в снижаване на инфлацията – през юни 2012 г. т.нар. CPI (consumer price index) , т.е. „индекс на потребителските цени“ е 2.2.% на годишна база. За хранителни продукти той 3.8%. Индексът на цените на производителите (PPI - Producer Price Index (PPI) за първите шест месеца на 2012 г. спада с 0.6% спрямо първото шестмесечие на 2011 г., при което за м. юни 2012 г. този показател е с 2.1% по-нисък, отколкото през юни 2011 г./Пак там/.

12-те петгодишни „насоки“

„12-те петгодишни насоки“ първоначално са дискутирани на V пленум на ЦК на ККП през октомври 2010 г. и са одобрени от Общокитайското събрание на народните представители на 14 март 2011 г. Следва да се отбележи важният факт, че тези насоки са социално ориентирани – съкращаване на нарастващото неравенство чрез по-справедливо социално разпределение, подобряване на социалната инфраструктура и социалните мрежи. В тази връзка са и целите по премахване на съществуващия дисбаланс между различните райони в страната и пренос на акцента от инвестиции в развитие и потребление на крайбрежните градски райони към инвестиции в селските и вътрешните райони на Китай, които са значително по-неразвити от първите. „12-те петгодишни насоки“ също така продължават някои от политиките на предходните „насоки“ такива като усъвършенстване на екологичните мерки и т.н. Като ключови цели са формулирани:

• Растеж на БВП с около 8% средногодишен ръст за петгодишния период;

• 7% средногодишен ръст на доходите на човек от населението;

• 2.2% разходи за НИРД до 2015 г.;

• Задържане на числеността на населението под 1.39 милиарда до 2015 г.;

• Пренастройване на разпределението на доходите предвид съкращаване на създадените значими социални различия;

• Ограничаване на прекомерното нарастване на цените на жилищата;

• Възприемане на разумна парична политика;

• Засилване на борбата с корупцията;

• Ускоряване на икономическото реструктуриране;

• Борба с негативните въздействия на „Глобалната криза“;

• Равнището на урбанизация на страната да достигне 51.5%;

• Равнището на добавената стойност на възникващите стратегически отрасли да достигне 8% от БВП;

• Привличане на чужди инвестиции за модернизация на селското стопанство, създаване на високотехнологични и екологично ориентирани отрасли;

• Трансформиране на крайбрежните райони от това да бъдат „световна фабрика“ към това да станат центрове за научни изследвания и разработки, както и центрове за предлагане на услуги;

• Развитие на ядрената енергетика при осигуряване на ядрената безопасност;

• Разработка на едромащабни проекти за ВЕЦ в югоизточен Китай;

• Дължината на високоскоростните жп линии да достигне 45 000 км;

• Дължината на високоскоростните магистрали да достигне 83 000 км;

• Строителството на ново летище в Пекин;

• 36 милиона апартаменти на ниски цени за семейства с ниски доходи.

Ако се опитаме да обобщим ключовите моменти, които характеризират „12-те

петгодишни насоки“, те се характеризират с три най-важни момента:

1. Социална ориентация, изразена в създаване на минимум равнище на обществена солидарност в условията на „Глобална криза“;

2. Усилване изграждането на енергетична база и транспортна инфраструктура;

3. Ускоряване развитието на „икономика на знанието“.

Освен това в 12-те петгодишни насоки се изброяват седемте стратегически области на иновационно развитие: ново поколение информационни технологии, енергоспестяване и защита на околната среда, нови енергии, биология, високотехнологично оборудване, нови материали и коли, задвижвани с нов тип енергия.

Международните аспекти на антикризисната стратегия на КНР

Антикризисната стратегия на КНР включва в себе си международни аспекти или действия в международен план. Тези действия се осъществяват в две базови направления:

• Търсене и получаване на достъп до високи технологии;

• Търсене и гарантиране на суровинни ресурси.

Следва да кажем, че Китай има необходимите средства за осъществяване на такива действия. Така например, според рейтинг на търговските банки с най-голяма печалба до облагането с данъци в света за 2011 г., съставен от английското списание „The Banker“(Банкерът), първите три места са заети от китайски банки:

1. Промишлена и търговска банка на Китай(ICBC) с печалба от 43.2 милиарда американски долара;

2. Китайската строителна банка(CCB) с печалба от 34.8 милиарда ам.долара;

3. Банката на Китай(BOC) с 26.8 милиарда ам. долара.

Американската банка JP Morgan е едва на четвърто място с 26.7 милиарда ам.

долара, докато най-печелившата европейска банка - HSBC има печалба, която не покрива и половината от сумата на най-печелившата китайска банка.

За мощта на китайските банки говори и този факт, че Китайската банка за развитие и Китайската износно-вносна банка са отпуснали най-малко 110 млрд. долара заеми през 2009 г. и 2010. Двете китайски банки са отпуснали повече заеми от Световната банка на правителства и фирми в развиващите се държави по изчисления на „Файненшъл Таймс”. За сравнение от средата на 2008 г. до средата на 2010 г. Световната банка е отпуснала заеми на обща стойност малко над 100 милиарда щатски долара/http://biznes.pogled.info/finansov/news/18095/Kitai-e-dal-poveche-krediti-ot-Svetovnata-banka, последно влизане 12.12.2021/.

В тази връзка ще добавим, че печалбата на търговските банки в Китай през 2011 г. надхвърли 1 трилион юана, което е с 36,3% повече, отколкото за същия период предходната година, докато през тази предходна 2010 г. печалбата нараства с 34.5% спрямо 2009 г. Много анализатори признават възможността от съществуването в банковия сектор на такъв основен проблем, какъвто е този с дълговете, направени по време на кредитния бум през 2009-2010 г. Но тук си струва да се припомни, че КНР притежава най-значителни валутни резерви в света, а също така и ниско равнище на вътрешния държавен дълг - 27% от БВП, както и скромна чужда задлъжнялост/Вж. http://www.fondsk.ru/.На практика Китай прави опити да използва глобалната криза за разширяване на международните си позиции по два начина:

• Чрез увеличаване на обема на чуждестранните си инвестиции;

• Чрез излизане на международния кредитен пазар и осъществяване на активна дейност по кредитиране.

В този план от огромно значение за Китай е закупуването на високотехнологични компании в обхванатите от криза страни на ЕС. Само за 2008 година преките инвестиции на Китай в чужбина нарастват с 60% спрямо 2007 година, като достигат сумата от 52 милиарда долара на САЩ. През 2009 г. преките китайски инвестиции в страните от ЕС достигат почти 33 млрд евро.

За един основен фактор на устойчивост на КНР в условията на първата остра фаза на „Глобалната криза“

Когато говорим за срещата на Китай с „Глобалната криза“ е нужно да анализираме както „слабите зони“, така и факторите на устойчивост на Китай в тази качествено нова обстановка. Следва определено да подчертаем, че такава „слаба зона“ се оказа частният сектор в редица крайбрежни провинции, които са най-тясно свързани с международните пазари и бяха „локомотивът“ на развитието в предходния преди кризата период. Именно горният частен сектор е най-тясно свързан с износа на китайски стоки на пазарите на САЩ, Европа и другаде. Напълно разбираемо е, че той изпитва най-сериозни трудности.

В тази ситуация държавният сектор се оказа един основен фактор, който генерира устойчивост на китайското стопанство. Трябва да се каже, че в края на 2011 г. в Китай са били малко повече от сто държавни предприятия в рамките на т.нар. централно подчинение, като тук е изключен банковият сектор. Трябва да кажем, че през 2003 г. държавните предприятия са 196 на брой. Общите им активи през 2011 г. са в размер до 26 трлн. юана, докато през 2003 г. те са само 8,4 трилиона юана, т.е. повече от три пъти увеличение за един период от седем години/вж. http://www.stats.gov.cn/english /statisticaldata, последно влизане 12.12.2021/.

Именно държавният сектор осигурява около 48-50% от всички инвестиции в страната през 2011 г. като тенденцията е този процент да се увеличава в периода на спад на стопанската активност в частния сектор.1 Трябва да се подчертае и факта, че именно големите държавни предприятия са основния обект на кредитиране от страна на мощните държавни банки на Китай. Всичко това означава, че държавният сектор и водещите банки в страната, които са държавни, играят най-важна роля в инвестиционната политика. Сега те са в добра форма за да осъществяват това, тъй като финансовите приходи на държавата през 2011 г. са нараснали с 24.8% и са надхвърлили 10.3 трилиона юана, което е 22% от БВП на страната/пак там/. Изводите, които съвсем резонно могат да се направят са, че в „Глобалната криза“ държавният сектор е фактор, поддържащ устойчивостта на китайската икономика.

В обобщение за този важен и изпълнен с много изпитания и предизвикателства период на среща на КНР с т.нар. „Глобална криза“, може да се подчертае следното:

• „Т.нар. „Глобална криза“ като сложно системно и противоречиво явление, възникнало в центъра на международната капиталистическа система на разделение на труда, несъмнено оказва силно и неизбежно въздействие върху социално-икономическото развитие на Китай, който е дълбоко интегриран в същата тази система на разделение на труда;

• В рамките на първата остра фаза на „Глобална криза“, въпреки получените удари, Китай успява с относително благоприятни резултати да се справи с възникналите проблеми. Започва процес на замяна на модела на износа като ключов двигател на китайската икономика с модел на вътрешното потребление. Първоначалното впечатление е, че е осъществено успешно „меко кацане“, но нещата се оказват не така категорични предвид нарастващите разходи за поддържане на нужните темпове на растеж, които да не позволят сриване на китайската икономика;

• В рамките на втората, „криптофазата“ на „Глобалната криза“(наричаме я така защото решаването на противоречията, предизвикали кризата се извършва чрез „Quantitativeeasing“/QE/, т.е. «Количествено смекчаване»(2)Под „Количествено смекчаване“ се разбира нетрадиционна монетарна политика, която централните банки(ЦБ), такива като ЕЦБ-Европейската централна банка/European Central Bank/ или национални емитационни центрове като Федералната резервна система(ФРС) на САЩ използват за стимулиране на националните или общностите икономики(както е в случая с ЕС). В случая се купуват или се вземат за осигуряване финансови активи за да се „впръскат“ определен обем парични средства в икономиката с цел поддържане на стопанска динамика или други. При традиционната монетарна политика обикновено ЦБ купува или продава държавни облигации за да запази пазарните лихвени проценти на определено целево равнище., вж. в www.wikipedia.org). Фактически «Количественото смекчаване» «скрива» откритите белези на кризата, но не решава противоречията. Така се натрупват редица проблеми, изразени най-значимо в акумулирания общ дълг, надхвърлил два пъти БВП на страната, но проявяващи се също така и в нарастващите социални различия;

• Междувременно „Глобалната криза“ слага окончателен край на явлението „Кимерика“, т.е. относително безконфликтната симбиоза между САЩ и КНР, при която всеки преследва свои цели, но в определен период от време тези цели са съвместими. Стартира процес на увеличаването на зоните на сблъсък, за което безспорно допринася тенденцията на смяна на силовите полюси в сферата на икономиката и превръщането на Китай в най-голяма промишлена държава с перспектива да стане в обозримо бъдеще най-голямата световна икономика;

• В рамките на „Глобалната криза“ се запазват някои основни характеристики на китайския модел на развитие, така както започва да се формира той от края на 70-те години на ХХ век, т.е. от началото на т.нар. „реформи“, а именно пазарно-планов синтез и многообразие на формите на собственост. Несъмнено самият модел търпи развитие, т.е. той не е това, което е през 80-те и 90-те години на ХХ век, нито през първото десетилетие на ХХI век. Съществува разместване на акцентите – но остават да съществуват основни негови принципи и базови структури в политически, икономически, геополитически и геоикономически план;

• Без всякакво съмнение промени се осъществяват и ще продължават да се осъществяват, при което досегашните безспорни и значими успехи в социално-икономическото развитие на КНР налагат като непосредствена перспектива необходимостта от нелеко преобразуване на технологическата платформа на развитие - създаване на такава платформа, която се опира на новите технологии, иновациите, чиста енергия, силна финансова инфраструктура и перспективен тип урбанизация. От особено значение за по-нататъшното развитие ще бъде и социалният фактор – постигане на по-високо равнище на социално равенство и социална справедливост;

• Като цяло китайският социално-икономически модел на развитие, роден и раждащ се от реформите, започнати в края на 70-те години на ХХ век, през изминалите десетилетия доказва своите предимства от гледна точка на стопанската динамика и създаването на материално богатство пред доминиращия света неолиберален модел. Той демонстрира и своите преимущества в рамките на първата остра фаза на „Глобалната криза“, където неговата устойчивост е на степени по-висока. Каква ще бъде неговата съдба в дългосрочен план е трудно да се предвижда, тъй като вероятността да се засили действието на социално-политически, геоикономически и геополитически фактори е висока, а това напълно измества ситуацията от „икономическото поле“ в други измерения.

1 Ibidem.