/Поглед.инфо/ Появиха се данни, че едва 2% от българите притежават над 50% от всички спестявания в българската банкова система. От общо 40 млрд. лв. спестявания, 20 млрд. са в ръцете на два процента от населението. Преди време пък стана ясно, че цифром и словом 100 (сто) компании генерират 80% от Брутния вътрешен продукт на държавата. Сто компании правят 65 млрд. лв. приходи от общо 82 млрд. лв. БВП.
Ето това е истинският проблем на държавата. Не механични разделяния и намалявания на мандати на някакви държавни органи. Не пазарлъците под масата за някакви съдебни рокади маскирани като „реформи“. А това – силното концентриране на богатството в ръцете на малцина избрани, докато останалите тънат в потресаваща бедност.
Припомням, че преди известно време авторитетната организация Global Financial Integrity излезе с данни, че ние сме на 33-то място в света по незаконно изтичане на капитали. С други думи, освен че много от богатите си кътат парите в банки, много други просто ги изнасят в чужбина.
Олигархия. Това означава да имаш малцина свръхбогати, които държат 80% от всички парични потоци в страната. Нали не си мислите, че тази класа се е оформила от само себе си? Че това са някакви много умеещи и знаещи хора, а останалите 99% сме просто тъпаци, които не знаят как да изкарат пари? Това е поредната неолиберална лъжа. Много от родните свръхбогати не са станали такива заради личните си качества, а поради близките си отношения с властта. Как да наречем това, освен с термина „олигархия“?
Десетки хиляди компании правят едва 20% от БВП. Това е т.нар. малък и среден бизнес, който би следвало да е гръбнакът на средната класа. Но у нас няма средна класа, няма малък и среден бизнес или неговите мащаби са микроскопични и де факто без значение. Просто големите задушават всичко в прегръдката си. Пуснали са си финансовите прахосмукачки и обират всяка капчица ресурс, който не е част от картела, част от култивираната олигархия.
Това е единственият извод, който можем да си направим от всички данни по темата. Шепата свръхбогаташи у нас притежават почти всичко. Всички останали милиони хора сме просто техни (не)осъзнати служители. Ние се оказваме просто пълнеж, който генерира печалбите на онези, които често даже избягват да плащат данъци.
Междувременно образованието ни е в процес на разпад, фанатици искат да приватизират дори здравеопазването, пенсиите са ужасяващи, младите семейства получават трохички и... всеки се спасява поединично. Държавата се е превърнала в плъх, който се крие по ъглите и яде огризките на богатите си господари. В случай че те подхвърлят въобще някакви огризки.
Трябва да се каже ясно – така вече не може! Не може огромната маса от българските граждани да тъне в черна бедност, а всички ресурси да са концентрирани в ръцете на неколцина послушни и отчитащи се на властта фирми-касички. Не може всеки опит за оформяне на средна класа, всеки опит за излизане от бедността, да бъде мачкан, защото това ще намали богатството на вече преялите. България има нужда от промяна. Иначе вече няма да има България, а просто една територия на оредяващ обслужващ персонал за класата на баснословно богатите.
