/Поглед.инфо/ Работоспособността на отломките от отиващото си управление започва да става плашеща
Поради някакви все още неясни за науката причини в края на годината представителите на различни отломки от някога монолитното българско дясно демонстрират трескава работоспособност. Вероятно бихме приветствали техния ентусиазъм, ако зад него не прозираше зле прикрита истерия. Но нека караме по ред.
В началото на декември бивши протестъри, доскорошни държачи на шлифера на Бойко Борисов от „автентичната десница”, както и откровено ментално объркани лица, създадоха поредната дясна формация с невероятно оригиналното название „ДА България”. Неин предводител се оказа г-н Христо Иванов, министър в служебното правителство на Георги Близнашки и в следващото на Бойко Борисов. Този символ на абсолютната принципност и на тоталния отказ от всякакви компромиси ни зарадва с откровения като това, че е крайно време „неговата общност да влезе в политиката” и че членовете на бъдещата партия щели да се борят с корупцията и да извършат съдебната реформа. Моля!? Я пак, че нещо не ни стана ясно!? Ами че да не би досега Христо Иванов и толкова силно извисените му приятелчета да не участваха във властта!? Бяха министри, заместник-министри, директори на дирекции, областни управители, депутати от управляващото мнозинство, както и най-обикновени синекурци във всевъзможни държавни учреждения. Как пък не я пребориха тази корупция, как пък не я направиха тази съдебна реформа!?
Започвам да мисля, че истинската мечта на тези хора е вечно да има корупция и вечно да няма истинска съдебна реформа, за да могат те да се представят като борци с „абсолютното зло” и да прибират грант след грант в името на тази „чутовна борба”. Естествено, всеки нормален човек, който не работи в либералния политически НПО сектор, не може да изпита нищо друго освен досада при вида на „борци срещу корупцията” като Христо Иванов, Радан Кънев, Калин Янакиев, Иво Прокопиев. Явно затова на учредителната сбирка на 345-ата дясна партия на преден план бяха изтикани и „нови звезди” като Мануела Малеева и Кристиян Таков. Ако бях един разумен десен човек, щях много да се срамувам, ако от мое име се изказваше бивша тенисистка, която има високата претенция да разбира от референдуми, електронно гласуване, избирателни системи и всичко друго, за което се сетите. Госпожа Малеева отдавна е надхвърлила невинната младежка възраст и е крайно време да разбере, че едно е да размахваш тенис ракети, а съвсем друго е да си специалист по някои от най-сложните проблеми на управлението. Вероятно, ако беше търчала по-малко по кортовете и беше чела малко повечко, щеше да има що-годе прилична политическа култура. Но нейният случай определено не е такъв. Хубаво е някой от политическите другари на г-жа Малеева съвсем приятелски да й намекне да си гледа кортовете и да не се излага повече, изказвайки се по теми, от които нищо не разбира. Тя нали се движи все сред „умни и красиви”, все някой може да свърши тази работа. Що се отнася до другия фронтмен на новата партийка, г-н Кристиян Таков, той винаги е правил впечатление с едно-единствено нещо – толкова силно се харесва, че едвам се сдържа да не си посегне. Юридическият съветник на Росен Плевнелиев очевидно се опива от гласа си и затова говори дълго и ужасно скучно. Всъщност тук не сме съвсем прави. Със сигурност дясноориентираната снобария от софийския център обожава пустословието Таково. Защото тя по принцип обожава пустословието, пълно с псевдоелитарна лексика.
Всъщност партията „ДА България” е насочена именно към тази публика. Да, въпросната публика е крайно малобройна, но пък е удивително шумна и има доста симпатизанти в медиите. Това е така не защото излъчва някакви смислени послания, а защото голяма част от българските журналист(К)и са на такова интелектуално ниво, че е достатъчно да си придадеш дълбокомислен вид, да впериш проницателен взор в неизкушените им от много разсъждения главици и да произнесеш едно по-сложно звучащо словосъчетание, за да те обявят за Умберто Еко и Нострадамус, съчетани в едно. Формации като „ДА България” никога няма да влязат в парламента, но благодарение на истеричавите си евроатлантизъм, антикомунизъм и русофобия ще бъдат в състояние да осигуряват сериозни грантове, а значи и доста добър живот на ръководителите си.
Като стана дума за антикомунизъм, задължително трябва да споменем и една друга разновидност на българската десница, т.нар. психодясно. В края на 2016 г. тя също демонстрира трескава активност. Депутатите Методи Андреев (ГЕРБ), Мартин Димитров, Петър Славов и други от РБ внесоха законопроект за забрана на комунистическите символи, както и поправки за директна реабилитация на някогашните фашисти. Тази работоспособност наистина е плашеща. Защото е опасна. От много време е ясно, че умният лентяй е хиляди пъти за предпочитане пред глупавия работохолик. А психодесните парламентаристи попадат изцяло във втората категория. Те така се увлякоха в антикомунизма и русофобията си, че предизвикаха съвсем истинския гняв както на левите българи, така и на влиятелни еврейски организации. Интелектуалният колос Методи Андреев обяви, че петолъчката е станала символ на комунистическата революция, защото това било желанието на банкера Ротшилд, който финансирал същата тази революция. Еврейските организации „Шалом” и „Б,ней Б,рит” с право се възмутиха срещу това, че български депутат, при това от доскоро управляващата партия, разпространява най-вредните антисемитски стереотипи, повтаряйки едно към едно тезите на официалната нацистка пропаганда за „юдео-болшевишкия заговор”.
Вероятно някой ще каже, че г-н Андреев просто е направил „дребен гаф”, че увлечен от „святата борба с комунистическото зло”, без да иска е превърнал евреите в „колатерална щета”. Подобно поведение обаче изобщо не е толкова безобидно, колкото се опитват да го представят „активните борци срещу комунизма”. В началото на 20-те години на миналия век на Хитлер също са гледали с насмешка, при това много често добродушна. Когато са се усетили, вече не им е било до смях. Ето защо не бива да се отнасяме несериозно към приказките, идващи от психодесния лагер. Сега те могат да звучат като несвързани бръщолевения, но ако нормалните хора не им се противопоставят, можем да се озовем в много опасна ситуация. Така че много внимавайте при всяка активизация на психодясното. Работоспособността на тези хора никога не е водела до добри резултати.
