/Поглед.инфо/ Законът за защита на нацията и антиеврейските мерки, произтичащи от този закон са едни от най-мрачните страници в историята на българския фашизъм. По нацистки образец властта в България приема антисемитски закони, започва преследване на евреите и конфискува имуществото им. Специалният данък, наложен върху “богатството на евреите”, законодателно е бил мотивиран от финансовия министър Добри Божилов като “данък, който евреите дължат на България за това, че ни експлоатират в продължение на 60 години”. (111)
Създаденият от правителството Комисариат по еврейските въпроси КЕВ (да не се бърка със създадената от ГЕРБ съвременна душегубка КЕВР!), всява ужас сред еврейската общност. Шефът на този комисариат – “фанатичният антисемит Александър Белев” – е подчинен на кабинета.(112) Така че правителството, назначено от цар Борис ІІІ, заедно със самия монарх и депутатите, гласували в Народното събрание антиеврейските мерки, носят цялата отговорност за съучастната на Холокоста репресивна политика спрямо българското население с юдейско вероизповедание.
Евреите задължително трябва да носят на ревера си целящата да ги остракизира жълта звезда. Членове на фашистки организации чупят стъклата на къщи на евреи и на техни симпатизанти. Появяват се дискриминиращи табели и надписи: “Еврейско жилище”; “Вход за евреи забранен!”; “Хляб на евреи не продаваме”; “Лице от еврейски произход”.
Във фундаменталния си труд “Българските евреи и окончателното решение”, издаден в САЩ през 1972 г., проф. Фредерик Чери изследва цялостно антиеврейската политика на сателитната профашистка власт България. И днес това съчинение е актуално и основно за всеки, който се занимава с антиеврейското законодателство и практика на правителството на цар Борис ІІІ.
В публикуваната през 2007 г. студия, същият автор доразвива тезите си, като акцентира върху кардиналната роля на онова, което днес наричаме гражданско общество и неговите представители, за спасяване на по-голямата част от българската еврейска общност. Независимо от тесния съюз на българското правителство с нацистка Германия и присъствието в страната на официални германски чиновници, отговорни за привеждане в изпълнение на окончателното решение, най-активните представители на гражданското общество успяват да осуетят тайните приготовления за депортиране на втората група евреи – първо през март, а след това и през май 1943 г. Авторът анализира също еволюцията на Светия синод и намесата на висши духовници за промяна, а впоследствие и за осуетяване, на съучастната на Холокоста правителствена политика. (113)
Проф. Чери не е единствен. Почти всички изследвани западни автори вземат отношение към антиеврейската политика на правителството на цар Борис ІІІ. В своя обзор на историята на балканските народи, английският историк Миша Глени отделя значително място на тази политика. Съдържанието на изложените по-долу факти едва ли се нуждаят от коментар.
“През септември 1942 г., само два месеца след като българското правителство приема указ за депортиране на евреите, вътрешният министър Петър Габровски назначава Александър Белев за шеф на новосъздадения Комисариат по еврейските въпроси (КЕВ)... Белев беше професионален антисемит. Неговите прерогативи произтичаха от Закона за защита на нацията (ЗЗН) – едно от най-драконовските антисемитски законодателства в страните на Оста. На евреите е отнета цялата собственост, всичките им финансови активи. Белев веднага се заема да изготви регистър на еврейското население като подготовка за депортирането му в Полша”. И по-нататък:
“В началото на 1943 г. правителството сключва спогодба с Германия за депортиране на българските евреи. В първите дни на март 1943 г., в условията на най-голяма секретност, Белев започва подготовката за задържане на 14,000 евреи от Западна Тракия и Македония и 6,000 ‘нежелани’, (тоест богати, влиятелни или политически активни) евреи от ‘старите’ предели. Три хиляди евреи от Драма, Кавала и Сер са препратени в сборни пунктове в Горна Джумая и Дупница. На 11 март 1943 г. акцията продължава в Скопие: 7,318 евреи от Скопие, Битоля и Щип са наблъскани в тютюневите складове на Скопие. Подложени са на терор от охраната: изнасилват се непълнолетни момичета, симулират се екзекуции, началникът на охраната с чин лейтенант бие наред мъже, жени и деца с камшик и гумена палка. На 18 март 1943 г. транспортите потеглят от Горна Джумая. На пристанището в Лом са прехвърлени на баржи за Виена, където българската охрана ги предава на германските власти, за да бъдат транспортирани по-нататък до лагера на смъртта Треблинка в Полша...” (114)
Общо 11,343 наши сънародници с юдейско вероизповедание от териториите под временна българска администрация са отправени в газовите камери на "Освиенцим". В изпълнение на план "Б" еврейското население на София и големите градове е изселено в провинцията, като стъпка към депортиране в нацистките лагери на смъртта. За М. Глени няма съмнение относно отговорността на правителството и лично на царя за това варварство. След като им отнема имотите, гражданските права, човешкото достойнство, през 1943 г. царят се опитва да превърне евреите и в разменна монета. И няма никакви резерви, не изпитва никакво угризение на съвестта.
“Докато Филов подчертава, че само е отложил депортацията, Борис остава загадъчен. Макар нацистите да изразяват недоволство от това поведение, архивите свидетелстват, че до края на пролетта [на 1943 г.], в разговорите си с Белев и Филов, царят не е възразявал на планирания геноцид... Спирането на депортацията царят извършва не от хуманитарни подбуди. В евреите той вижда само важни фигури в една четиристрана игра на шах между него, българския елит, германците и съюзниците. С този жест царят смяташе да предразположи западните съюзници...” (115)
В друга, неотдавна издадена, кратка история на Балканите, авторът – проф. Денис Хупчик, който е председател на Американското дружество за българистични изследвания – също е категоричен, че цар Борис ІІІ не може да се смята за спасител на евреите; защото с негово съгласие около 15,000 евреи са натоварени на влаковете за нацистките лагерите на смъртта. (116)
През последните десетилетия западните изследвания на Холокоста се насочват към мотивацията, както на колабораторите и извършителите, така и на онези политически и обществени сили и индивиди, които се опълчват на тази политика. В този контекст спасяването на българските евреи се определя като “българско чудо” от почти всички западни автори. Най-забележителният пример за противопоставяне е този на България. Срещу антиеврейските мерки на режима са отправени индивидуални протестни писма, организирани са многобройни петиции и публични демонстрации. Всичко това в крайна сметка осуетява депортирането на българските евреи. (117)
Хана Аренд отдава почит на страни като Дания и България, които успешно се противопоставят на изпълнението на нацистката програма за изтребление. Авторката посочва как тази съпротива е сработила: решителен отказ да се приеме нацистката класификационна система или като се саботира системата така, че диференциацията да се окаже неприложима. Макар властта да е в ръцете на нацистите, повечето хора започват да проявяват съмнение в нацисткия модел. И когато това се оказва факт, нацистките чиновници се оказват безсилни. Нещо повече, някои от тях вероятно започват да подлагат на съмнение дотогавашната си безкритична вярност към този начин на мислене. А това е първата стъпка към противопоставяне и впоследствие към спиране на процеса на злото.
Х. Аренд отбелязва със съжаление, че не всички опити от подобно естество са били успешни. Важна е обаче осъзнатата първа стъпка. “Най-добрата защита срещу тоталитарното бюрократично зло е индивидуалната смелост, примерът за морална отговорност, който вдъхновява и който може да се разпространява. Именно индивидуалната смелост и примерът за морална отговорност прави съвсем справедливо от не особено известни дотогава личности като Георги Димитров световни герои. Докато обратното поведение прави от високопоставени длъжностни лица във Ватикана и другаде долни престъпници”. (118)
Посланието на Хана Аренд има изключително актуално звучене. В светлината на надигащата се глобална реакция – родееща се с фашизма, днес става задължително хората да започнат отново да мислят смело и отговорно като първа стъпка по пътя за спечелване на битката за демокрация. Следващата стъпка е създаването на нови колективни организации, сдружения и институции, чрез които хората да могат организирано да се противопоставят на статуквото, да поемат в свои ръце отстояването на собствените си интереси. За спасяване на планетата и човечеството от надвисналата глобална катастрофа.
Литература:
(111) Cherry, оp. cit., p. 43.
(112) Dimitrov, цит. съч., с. 173, 175.
(113) Cherry, Frederick B. (2007) Boris III, Tsar of the Bulgarians, in: Bernd J. Fisher (ed.) Balkan Strongmen. Dictators and Authoritarian Rulers of South Eastern Europe, Perdue University Press, West Lafayette, Indiana.
(114) Glenny, оp. cit., p. 505-508.
(115) Op. cit., p. 510.
(116) Hupchik, Dennis P. (2004) The Balkans from Constantinople to Communism, PalgraveMacMillan, NY, р. 359.
(117) Ben-Yakov, A. (1990). Bulgaria, in: I. Gutman (ed.) Encyclopedia of the Holocaust (2 vols.). New York: MacMillan; също: Genov, Rumen and Iskra Baeva (2003) Incomprehension of the Nature of the Race Question: Saving the Bulgarian Jews from the Holocaust. In: G. Halfdanarson (ed.) Racial Discrimination and Ethnicity in European History, Edizioni Plus, Pisa University Press, Pisa.
(118) Arendt, Hannah (1970) Eichman in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil, The Viking Press, N.Y.
Tекстът е продължение на изследването на д-р Радко Ханджиев какво казва академичната наука на Запад за проявленията на фашизъм в политическа реалност на България отпреди септември 1944 г.; публикуван е в студия под заглавие „Имало ли е фашизъм в България? Поглед отвън“ в бр.9/2009 г. на сп. „Ново време“. Част десета.
Свързани текстове: http://avtorski.pogled.info/article/71635/Imalo-li-e-fashizam-v-Balgariya-Kakvo-kazvat-zapadnite-istoritsi
http://avtorski.pogled.info/article/71679/Fashizmat-na-vlast-totalno-edinovlastie
http://avtorski.pogled.info/article/71929/TSar-Boris-%D0%86%D0%86%D0%86-balgarskiyat-Fyurer
http://avtorski.pogled.info/article/72029/Otritsatelnite-hora-da-badat-premahnati
http://avtorski.pogled.info/article/72060/Balgarskata-spetsifika-ili-udobniyat-fashizam
КРАЙ
