/Поглед.инфо/ Хилядите българи работили до неотдавна в Либия знаят какво е фандък – тържището за плодове, където всяка вечер изхвърлят гнилия продукт. В разговорния език на задграничния ни труженик фандък придоби нарицателен смисъл за място със скапани плодове. Някои превъзходителства твърдят, че гнили плодове у нас има в съдебната власт, администрацията, общините; в Либия те определено са на фандъка. Но ако попаднат в добри ръце, могат да бъдат преобразувани в блага ракия. Майсторлъкът е в пречистването, в отстраняването на вредните компоненти, които в най-значителна степен пораждат главоболието и махмурлука на следващата сутрин.
Прославените ни задгранични строители обаче не страдат от махмурлук, те бързо разграждат алкохола. За тях блажената напитка е „горивото”, потребно на организма след тежкия физически труд. От махмурлук страдат чиновници и политици, които не могат да разграждат. Те просто излъчват алкохола ведно с цялата воня на гнилия продукт. Воня, която се разнася от подпухналите им лица вече двадесет и пет години.
Едно от българските тържища с гнили плодове безспорно е Столичната община. След седмици там предстоят избори. Въпрос е, ще съберем ли достатъчно критична маса от добри ръце, които да преобразуват скапаняка в продукт за благото на софиянци? Готови ли сме да емнем фандъка?
Следя кампанията. Дебатът тръгва от бездомни кучета, градинки, тротоари, паркоместа; засяга такива вопиющи проблеми на столичани като боклука, транспорта, топлофикацията, водата, аптеките, образователните и здравните заведения, инвалидите, бежанците; прераства в предложения за нов подход в управлението и т.н.; и най-вече борбата с корупцията. Пустата му корупция! Дори най-изявените й адепти не се свенят да съчиняват закони за борба с корупцията по високите етажи на властта. Което си е нонсенс, защото няма корупция извън върховете, извън самите тях. В ниските нива се нарича кокошкарство! Освен това, нали от четвърт век ни убеждават, че корупцията била неизбежна съставка на демокрацията, нейното смазочно масло? За каква борба ни будалкат тогава?
Така или иначе, не оспорвам дебата, той съдържа верни оценъчни моменти. Но ми се струват непълни, не съдържат достатъчно конкретика, за да грабнат умовете и сърцата на средностатистическия електорат, най-вече на оня избирател, който е уморен от демократичния спектакъл наречен избори и отказва да участва. Натрупал горчевини от десетилетните измами, този човек най-често си казва. „Не виждам как точно ще ни решат проблемите? Как ще ликвидират мутренските топлофикация и софийска вода? Как ще ни облегчат сметките за ток? Как ще започнат да ни обслужват, а не да ни унижават по общинските гишета? Как ще ни отърват от агресията на автомобилите? Как ще превърнат действително в градски, сегашният адски транспорт? Как, как, как...? И най-вече – какво точно ще ми влезе в джоба? Общи приказки слушаме вече 25 години. Защо да им гласувам тогава?“
Има един проблем, разплитането на който може да раздвижи колебаещите се, да почувстват, че нещо голямо ще им влезе в джоба; да ги мотивира да се включат; да подкрепят с вота си онзи кандидат-кмет, който успее да ги убеди, че действително ще се пребори за възстановяване на законността, като посочи как да бъдат обезщетени стотиците хиляди жертви на една законодателна измама от 1991 г.
За какво иде реч?
Към ноември 1989 г. договори с държавата за построяване на жилища чрез два от нейните субекти – ДСК и Столичната община –имат над 200,000 софиянци. Припомням това, защото сред тях са и покойните вече родители на хиляди младежи, някои от които не са били родени тогава, а вероятно не са и чували за тези договори. Но... избухва демокрацията. ДСК е „приватизирана“, а строителната дейност на общината – напълно ликвидирана. Двеста хиляди софиянци и техните семейства трябва да гризнат дръвчето. Измамени са надеждите им да придобият договорените жилища. Покрусени са мечтите им за по-добър живот.
Вместо да ги обезщети справедливо, както е по закон, държавата предприема нова измама като „компенсира“ жертвите с хартии! И „трансформира“ на 0,08 лв. лихвоточката, равняваща се дотогава на 1,20 лв.! Това става с изфабрикувания Закон за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове (ЗУПГМЖСВ, ДВ.бр.82/1991г.).
Формално-правно това не е никакъв закон макар и да носи титул „закон“. Такъв „закон“ е недействителен и нищожен защото не отразява обективното право, не обхваща цялостно материята, за която се отнася и на практика цели да узакони една измама; както и защото е недопустимо, след като в продължение на десетилетия е ползвала безлихвено парите на хората срещу договореното задължение да им предостави жилища, държавата едностранно да се дезавуира от това си задължение, произтичащо от валидни, неотменяеми договори. Фундаментален принцип на правото още от римско време е неотменяемият договор да не може да бъде прекратяван без съгласието на бенефициента, в случая – на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове. Но за нашите пишман законодатели, какво тук значи фундаментален принцип! Държавата – това сме ние, заявяват нагло на стотиците хиляди жертви, флагрантно показвайки им среден пръст. А Столичната община, която също е страна по тези неотменяеми договори, се прави, че няма участие в измамата.
Да, ама не!
По законите на правовата държава, а и в съответствие с разпоредбата на чл. 7 на Конституцията на Република България, измамените софиянци имат право да бъдат обезщетени за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от двете измами. И понеже държавата е опоскана от същите тези, които изфабрикуваха и първата, и втората, а и последващите измами, справедливо и напълно правомерно е те да понесат отговорността, те лично да бъдат санкционирани за нанесените вреди. Прецеденти в историята има достатъчно, включително и в българската. Първият опит за санкциониране на измамниците бе осуетен от кървавия цанковистки преврат на 9 юни 1923 г. Но втория опит – след 9 септември 1944 г. – беше успешен. Санкциите тогава бяха замислени от съюзниците-победители (САЩ, Великобритания, Съветски съюз) още на конференцията в Техеран през ноември 1943 г. и на 9 септември 1944 г. ни бяха наложени като предварително условие за сключването на примирие.
Днес борбата за възстановяване на законността върви с бързи стъпки към своя свещен конец и не е далеч денят, в който измамените ще бъдат в състояние да потърсят обезщетенията си. Предварителната оценка е за над 10 милиарда евро! Откъде да се вземат тези пари?
Изход има и решението е много просто. То е изцяло в правомощията на едно съблюдаващо върховенството на закона общинско ръководство, а именно: измамените 200 хиляди софиянци да бъдат обезщетени с право на строеж върху общинска земя за вечно ползване на тях и наследниците им – т. нар. суперфиция. Столичната община има подобна практика: през 1919-1920 г. с парцели от по 250-300 кв.м. бяха устроени стотиците хиляди бежанци, прокудени от родните им места в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини след края на пагубната Първа световна война. Колкото и „нетрадиционно“ да изглежда, при липсата на 10 милиарда евро подобно решение е и справедливо, и законосъобразно. А за кандидат-кмета, който го обяви – и целесъобразно!
Освен с регулиран парцел, пакетът за обезщетение на измамените софиянци трябва да включва изградена инфраструктура (ток, вода, канал, газ, транспорт, асфалтирани улици, здравни и образователни заведения, търговски обекти, озеленяване и т.н.), безплатен проект за дву-триетажно жилище, виза за строеж. Така, на общинска земя в покрайнините на столицата ще изникнат китни квартали от еднофамилни кокетни къщи в хармония с околната среда.
Считам, че такова компенсаторно обезщетение би удовлетворило напълно измамените софиянци. То ще е изгодно и за ония политици, замислили и осъществили измамите, защото ще облегчи тяхната участ в неизбежно настъпващия Съден ден. А за кандидата, който на челно място в програмата си смело огласи това начинание, резултатът ще е поне 400-500 хиляди гласа, достатъчни за да емнем фандъка.
Имате ли готовност, господин кмете?
Дума
