/Поглед.инфо/ В социалните мрежи се появи текст, озаглавен „Доклад на Ричърд Моргенщерн до Държавния секретар на САЩ относно защитата на американските интереси в България”.
Опитите да установим автентичността и авторството на текста останаха без резултат. Търсачката ни насочи към Ричърд Д. Моргенстърн – бивш заместник-държавен секретар на Държавния департамент на САЩ, научен консултант, професор в „Сити Юнивърсити”, Ню Йорк. Понастоящем е старши научен сътрудник в „Ресурси за бъдещето” – първият американски „тинк-танк” – неправителствена организация, основана през 1952 г. за изследване критичните проблеми на околната среда. Основните му научни интереси са в областта на екологията и икономиката.
Има и друг Ричърд Моргенстърн – един от спонсорите (патрон) на базирания в Палм бийч, Флорида (САЩ), Съвет по международни въпроси. Съветът изследва проблемите на сигурността, управлението, икономиката, политиката, двустранните отношения, регионалното развитие; предоставя задълбочени анализи и разработки по актуални международни въпроси и външната политика на САЩ; организира форуми за обсъждане на критични проблеми по света.
За съжаление, не успяхме да установим достоверни данни дали лице с име Ричърд Моргенщерн или Ричърд Моргенстърн е пребивавало в България с определена мисия възложена от Държавния департамент на САЩ, нито пък да е било на частно посещение. Няма достоверни данни и за „официален”, нито за „конфиденциален”, доклад до американския държавен секретар с подобно съдържание. Очевидно, пуснатият в социалните мрежи текст следва да отнесем към жанра „литературна мистификация”.
Само че тази „мистификация” съдържа зловещи истини за крещящата корумпираност у нас на т.нар. политическа класа, за пълен отказ от страна на държавата на социална защита, за подчиняване на образователната система на изискванията на новите господари на света, за слугинската подчиненост на медиите, за лумпенизиране на българското общество, за вопиющ упадък на морала, за инсценирано насаждане на противопоставяне и етническа омраза между ромския етнос и българското население; че в България е възможно разиграването на сценарий от рода на Косовския или на така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение; както и признанието, че точно такава, по-същество геноцидна спрямо българския народ, политика, отлично обслужва интересите на официален Вашингтон и трябва да бъде продължавана.
Анонимният автор на текста вероятно е високо ерудиран българин, патриот, изключително чувствителен към деструктивните процеси, на които е подложено обществото, търсещ същевременно ефективен изход от пагубния за нацията четвъртвековен „преход”; един съвременен Паисий, опитващ чрез жанра „литературна мистификация” да пробуди „спящий тежък сън”, да изпълни с надежда и вяра българина, да го мобилизира за противопоставяне и борба. Ето пълният текст, който се появи в социалните мрежи:
„Предоставям на вашето внимание заключенията и впечатленията, които придобих по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така любезен да ми поверите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение.
Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по-никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и с епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя за постигане на стратегическите ни цели. Основните положения върху които градя своите заключения са следните:
Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическо оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху приемането на политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички средства, които се дават за подобряване начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българския и ромския етност се натрупва нетърпимост, която, в случай на нужда бихме могли да използваме.
Както знаете, бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя, който сме й предначертали и да застраши нашите интереси, се обуславя от следните изходни условия:
- образованост на населението;
- ясна ценностна система основаваща се на нематериални дадености; и
- общество с преобладаващо младежки характер.
Дори едно от тези условия да не е налице, пак е достатъчно, за да не могат да се формират каквито и да било опити от страна на народа за въздействие върху политиците, за промяна на водената политика. Що се отнася до България мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е налице. Въпреки, че българите се смятат за образовани, убедих се, че тяхната образованост се свежда предимно до технически знания и умения. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици, които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобиват умения, за които да им плащат; тоест, основен мотив за придобиване на образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането на парите в култ, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българския министър на образованието.
Българите са обречени никога да не осъзнаят, че ако искат да бъдат свободни, образованието трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно-философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.
В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени формации като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н., какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред членовете и симпатизантите на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаване на образованието върху придобиването на технически познания и умения, както посочих, е успокоителна за нашите стратегически интереси.
Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение, и не само от него, спомага за по-лесното моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.
Чрез засилената емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в реализация на образованието, за които споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а оттам политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи към външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.
Отново се спирам върху ролята на ромския етнос в страната, като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможния минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде това възможно, трябва да контролираме образоваността на ромите чрез различни фондации, като под формата на стимулиране, чрез отпускане на стипендии, откриваме онези от тях, които желаят да се образоват. Тях да ги изтегляме зад граница, а в същото време да оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросния етнос и по такъв начин да задълбочаваме насаждането на етническа омраза в държавата. Поддържайки такава политика, би било възможно при необходимост в бъдеще в България да се разиграят сценарии от рода на Косовския или на така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.
Относно опасенията ви, че случващото се в Гърция би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, бързам да ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има, се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират, понеже не искат да работят.
Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. Признаци на пренасяне на гръцките протести в България не се забелязват по никакъв начин, въпреки че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция, и след орязването, тя е 586 евро, но това не достига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросният неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на една цяла нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са адекватна обществена реакция на общество, образовано в ценностите на истинската демокрация, защото, както споменах по-горе, българите са идейно неграмотни.
Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попадна под властта на банките, чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията да погасяват кредитите си, им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност; оттам те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо бурно да се противопоставят и да въстанат като общество срещу въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.
Българите не осъзнават, че самите те са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на интересите им, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата: едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото.
Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранена, заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така, докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка битка, която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото. За да спечелят, трябва само да поискат народът да притежава властта, а не тя да бъде в ръцете на олигарсите и партийните им слуги.
И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на позьорни партийци, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият си живот, като го избират по обещанията, които им дава. Те никога не си задават въпроса, какви идеи изповядва този лидер и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери, които сляпо да следват, а учители, от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят живота си и да започнат да работят за бъдещето на държавата.
Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат, Апостол на Свободата Васил Левски. Но и него не познават достатъчно. За наше щастие те съсредоточават вниманието си върху въпроси, като кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите, които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му: “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили” не успява да отвори очите им.
В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите, които имаме в тази част на света.”
