/Поглед.инфо/ Антибългарска провокация в Българския културен институт в Будапеща
През януари стотици българи в Унгария получават на електронните си адреси покана за лекция на 17 с.м. в салона на Българския културен институт (БКИ) в Будапеща. Темата е „Превратът на 9 септември 1944 година и последствията от дейността на Народния съд“ с лектор Илия Маринов.
Директорът на БКИ допълва поканата със следното уточнение, вероятно за да повиши интереса към лекцията: „Военен преврат, въстание, бунт или революция – този въпрос и до днес занимава съзнанието на съвременниците, историците и всички родолюбиви българи. Нека накратко да проследим развоя на събитията от този исторически момент за по-нататъшната съдба на нашето Отечество и трагичните последствия от него чак до наши дни. Българската национална памет за съжаление е много къса и мнозина днес не са наясно съc събитията, мнозина знаят само това, което са учили от учебниците по история в периода след Втората световна война и до днес не знаят цялата историческа истина.“
На 17 януари салонът е пълен. Пристига и лекторът. Достолепен мъж в третата възраст, елегантно облечен. Запознаваме се. Питам каква е професионалната му подготовка. Усмихва се: „Учих в Икономическия институт в Будапеща, но дълги години бях шофьор на такси. Сега съм пенсионер. Историята ми е хоби. Подготвил съм цикъл лекции, които да покажат трагичните последствия от 45-те години комунизъм в България...“
Според лектора, по указание на Г. Димитров от Москва, на 9 септември 1944 г. в София е организиран комунистически преврат; но фактическите извършители са няколко военни части под командата на членовете на Военната лига и агенти на КГБ, Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Кирил Станчев – „майсторите на всички преврати“, както ги квалифицирал премиерът на създаденото от нацистите правителство в изгнание проф. Александър Цанков.
В кабинета на Кимон Георгиев диктували комунистите. Последвала кървава разправа. Указанията на БРП (официалното име на комунистическата партия тогава), били бързо да се ликвидират противниците на режима, преди да започне Народният съд. Така, за седмици, без съд и присъда били избити десетки хиляди. Една от жертвите е известният карикатурист Райко Алексиев, умъртвен, според лектора, в Дирекцията на милицията от Георги Боков, баща на Ирина Бокова, кандидат за поста генерален секретар на Организацията на обединените нации. „Но ние успяхме да попречим дъщерята на комунистическия убиец да оглави най-важната международна организация“, похвали се лекторът.
На 7 и 8 септември 1944 г. част от затворите са разбити и на свобода излизат към 800 политически затворници и над 4000 криминални. Последните са обявени за жертва на режима и са включени в комунистическия репресивен апарат. Много достойни офицери предпочели да се самоубият вместо да попаднат в лапите им. Полк. Славейко Василев – убиецът на Александър Стамболийски, е един от тях.
Шумкарите били незначителна група комунистически фанатици, чиято основна съпротивителна дейност била ограбване на мандри. Историите за геройствата им били митове, като този за Митко Палаузов. Страната е окупирана от руснаците и режимът на Кимон Георгиев изпълнява техните указания. Под диктовката на Москва се създава незаконен Народен съд. За около четири месеца са издадени 9155 присъди, 2730 от които – смъртни. Осъдени на смърт са регентите, част от бившите министри и депутати, които просто изпълнявали дълга си в онези трудни времена. „За сравнение“, изтъква лекторът, „на Нюрнбергския процес са осъдени на смърт само 12 души.“ По думите му, историята за периода 1944-1989 г. в школските учебници е изцяло фалшифицирана и той обещава в следващите си лекции да продължи да разкрива истинската история.
За щастие в залата се оказаха професионални историци, които побързаха да коригират „истините“ на лектора. Така например премиерът на марионетното про-нацистко правителство, през юни и септември 1923 г. потопява в кръв половин България и не случайно става „популярен“ с прозвището „кръволока Цанков“. Полк. Славейко Василев не е убиецът на Стамболийски; убийството той възлага на кап. Харлаков, който от своя страна предава законния министър-председател на шайката на скопския войвода Величко Велянов, с прякор Чичето. Именно те по най-зверски начин изтезават Стамболийски, ръгат го с ками, режат парчета от тялото му, докато министър-председателят издъхва от ножа на Чичето.
Народният съд не е българско творение; създаването му е решено още на Техеранската конференция от тримата големи – Рузвелт, Чърчил и Сталин, в края на 1943 г. Едно от изискванията на съюзниците, вписано като задължение, е преди подписване на примирие с България да се създаде такъв съд, който да постави на подсъдимата скамейка виновниците за превръщане България в сателит на нацистка Германия и въвличането й във войната срещу съюзените народи. Затова примирието е подписано на 29 октомври 1944 г. – месец и половина след 9 септември, едва след като е учреден Народния съд. България по това време е под контрола на съюзниците и всички решения на правителството се одобряват от Междусъюзническата комисия. А Нюрнбергския процес е само начален. През следващите десетилетия германските съдилища продължават да издават хиляди присъди срещу нацистки военнопрестъпници...
Лекторът бе посъветван, ако иска да се занимава сериозно с история, да чете архивите; или ако няма време за това, нито пък се доверява на професионални историци, писали както преди, така и след 10 ноември 1989 г.; нека ползва трудове на западни историци, които не могат да бъдат упреквани в симпатии към социалистическия период. Да ползва монографиите „Българският комунизъм-пътят към властта“, „Аграризъм и комунизъм в България“ и другите студии на родения в България проф. Нисан Орен; „Съвременните Балкани“ на проф. Робърт Лий Уолф; „Българската икономика през ХХ век“ на проф. Джон Лемпи; „Източна Европа между двете световни войни“ на проф. Хю Ситън-Уотсън; „Установяване на конституционно управление в България“ на проф. Сирил Блек, който е с български корени и през 1944 г. е преводач и офицер за свръзка в мисията на САЩ в София; трудовете на специалиста по БЗНС проф. Джон Бел; и други западни академици. Освен това в т. 13 на американската Енциклопедия на обществените науки, на с. 501 и сл. са дадени академични определения на преврат и революция: всяка революция, впрочем, било в природните науки, технологиите или обществения живот, по същество е коренен преврат в дадената област. Автор на статията е известния западен социолог проф. Уолтър Лакьор.
Оказва се, че единствен „академичен“ източник на лектора, както сам призна, са Стефанцаневите „Български хроники“. Но авторът им нито е историк, нито някога е влизал в архив. Дори сам обявява „хрониките“ си за поема, тоест за интепретация на въображението, без претенция за научност, за следване на историческата истина. Може би е решил да се изживява като Паисий, да буди заспалия ни народ? Но как се буди народ с „факти“ като тези, че Данте не бил Алигиери, а от прабългарския род „Алдъгьори“; че Верди бил българин, както и династията на Борджиите; а Паганини бил пряк потомък на хан Паган? Как се буди народ с драстично преиначаване на истините за четирите десетилетия след 1948 г. – „най-успешният период в съвременната ни история“, според изследванията на американския професор по икономическа история Джон Лемпи?
Обичам поета Стефан Цанев, но повече обичам истината. А „лекторът“ вероятно нито обича поезията, нито истината. Но не той следва да търпи упреци, а този който му разрешава да използва българско културно учреждение за откровена антибългарска провокация. „Разговарях с директора 15 минути и веднага се разбрахме“, изповядва „лекторът“.
„Разбраният“ директор е небезизвестната „калинка“ Пламен Пейков. Без да владее унгарски, без да има хабер от традициите на българо-унгарското културно общуване, нито връзки с унгарски културни дейци, без нито една публикация в хуманитарната област, без нито ден трудов стаж, през 2003 г. – хоп! – го назначават за директор на БКИ със заплата и екстри в размер на 3,000 евро, писа органът на СБЖ в. „Поглед“ (26 март 2007г.)! За 12 години Пейков не успя да осъществи нито една значима проява, да привлече елита на унгарската култура, да създаде нови приятели на България. Не успя дори да научи унгарски! Истински ННН (по Валери Петров).
След като три и половина години се размотава пак във фондацията на майка си – всесилната Величка Велянова, от десетилетия несменяем директор на НУКК и на т.нар. Италиански лицей в Горна баня, в който се обучават главно отрочетата на политическия ни, божем, елит, майката решава, че и нейното отроче трябва отново да е на валутна ясла. Къде, къде – пак в Будапеща!
Зад кулисите на Министерството на културата обаче се мълви, че вероятно БКИ ще бъде продаден. Подобен имот на бул. Андраши струва десетки милиони! И да се ликвидира завинаги това културно средище, превърнато от такива изтъкнати унгаристи като Любен Сечанов, Нино Николов, проф. Стоян Радев, Георги Крумов, проф. Йонка Найденова, Олга Попова, в привлекателен център за поколения приятели на България, място за срещи и дискусии, за популяризиране постиженията на българската култура и наука, за създаване на нови контакти. Както ликвидираха най-старото българско училище зад граница, малко преди да навърши 100 години...
Да не би Пейков да е изпратен точно с такава цел? И да се окаже последният директор...
