/Поглед.инфо/ „Tази сутрин Хитлер нахлу в Русия. Германската войска престъпи руската граница без да обяви война. Германските бомби разсипват руските градове. Повторено бе в много по-голям мащаб същото безчинство, същото потъпкване на международни споразумения, каквото видяхме в Норвегия, Дания, Холандия, Белгия…
От днес руският народ отбранява родната си земя. Неговите лидери го призоваха да се бие с врага до краен предел...
Хитлер е чудовище, ненаситно в похотта си за кръв и грабеж. Ужасната военна машина, която ние и останалият цивилизован свят толкова глупаво и безразсъдно позволихме на нацистките гангстери да изградят – тази машина разрушава домове, потъпква правата на стотици милиони, смила човешки същества...
Този кръвожаден гангстер праща механизираните си армии срещу руските селяни, работници и войници. Той иска да окраде ежедневния им хляб, да погълне реколтата им, да ограби петрола им, да ги докара до глад без прецедент в човешката история...
Но Русия е само стъпалото. Оттам иска да пренесе опустошително си дело към огромните пространства на Азия, да хвърли петстотин милиона китайци и триста и петдесет милиона индуси в бездънната яма на човешкото унижение, над която да развее дяволската емблема на нацистката свастика...
По своята жестокост и зловеща агресия нацисткият режим представлява върха на човешката злонамереност. Винаги съм бил последователен противник на комунизма. Няма да върна думите си назад. Но всичко казано избледнява пред спектакъла, който се разиграва сега. Виждам десетки хиляди руски села, където хората изтръгват с толкова труд и пот средствата за съществуване, но където има исконни човешки радости. Виждам как играят деца, чувам смеха на девойки. И яростно настъпваща нацистка военна машина, с нейните надменни пруски офицери и лукави експерти, успели да подчинят вече дузина страни. Виждам също като рояци скакалци как връхлитат зомбираните скотски пълчища. Виждам германските бомбардировачи и изтребители, които смятат, че са намерили лесна и безопасна плячка. И зад целия този зловещ спектакъл виждам малката група злодеи, която планира, организира и пуска в ход машината на ужасите...
Всеки човек или държава, които се сражават срещу нацизма имат нашата подкрепа. Всеки човек или държава, които маршируват с Хитлер са наши врагове. Това се отнася и за всички колаборационисти, които предоставят инструментите и ресурсите си на нацисткия режим... Тези колаборационисти, както и самите нацистки лидери, ще бъдат предадени на съюзническите трибунали в деня на победата, ако преди това не бъдат ликвидирани от собствените си народи...
Ние ще предоставим всякаква помощ на Русия и на руския народ. Ще апелираме нашите приятели и съюзници във всяка част на света да възприемат същия курс и да го следват предано и непоколебимо до края. Заплахата за Русия е заплаха и за нас, както каузата на всеки руснак, сражаващ се за своето огнище, е кауза на свободните хора и свободните народи по света...“
Това каза сър Уинстън Чърчил на 22 юни 1941 г., когато нацистките бомби започнаха да разсипват руските градове. Сещам се за тази реч на големия английски политик, когато към земята руска отново посяга нацисткото зло, отново иска да окраде ежедневния хляб на руските хора, да погълне реколтата им, да ограби петрола им, да ги докара до глад и мизерия. Народът на Русия отново трябва да отбранява родната си земя, природните си богатства.
И днес Русия е стъпало към огромните пространства на Азия, над които ненаситното в похотта си за кръв и грабеж чудовище иска да развее дяволската си емблема на глобалното робство. Както през 1941 г., повтаря се същото безчинство, същото потъпкване на международни споразумения, каквото видяхме и в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия. Отново на власт е малка група злодеи, която планира, организира и пуска в ход машината на ужасите.
Чудовището Хитлер също като чудовището „майдан“ е създадено с позволението на западния, т.нар. цивилизован свят. Всякакви приказки за демокрация, човешки права, свобода на словото, право на самоопределение се оказват празни думи когато лъсват злодеянията на хитлеровите наследници, подкрепяни и отхранвани с петте милиарда евро на глобалния хегемон и неговите лукави експерти. Затова наш дълг е енергично да подкрепяме и оказваме помощ на всеки, който се противопоставя на глобалното зло. И енергично да разобличаваме всеки, който марширува заедно с колаборационистите от майдана.
Случайно ли е, че Чърчил говори за Русия, не за Съветски съюз? Говори за съдбата на руските хора. За руските селяни, работници и войници, не за болшевики и класови врагове. Говори за бомбандиране на руски, не за украински или белоруски градове и села, макар населението на двете съветски републики първо даде отпор на агресора. Говори за престъпване на руската, не за нечия друга граница.
За големия английски политик Русия е вечна. Започва на изток от „линията Кързън“, начертана през 1919 г. от британския министър на външните работи лорд Джордж Кързън. Тази линия, а тя съвпада с полско-съветската граница до 1991 г., разграничава исторически оформилите се землища на западните славяни (поляци, словаци) от тези на източните славяни (руси, малоруси). В конфесионално отношение, това е линията докъдето се простира католицизма и откъдето започва православието. За Чърчил, следователно, руският народ е едно цяло от „линията Кързън“ до Тихия океан, независимо от съображения от административно, регионално, или някакво друго естество.
Днес заплахата за Русия е заплаха и за нас, заплаха за свободата и свободното развитие на всички хора. Както преди 73 години, каузата на всеки руснак, отстояващ правото на свое огнище, е кауза на свободолюбивите народи по света. А защитата на Русия означава да защитим себе си, да защитим демокрацията и човешката цивилизация.
Дума
