/Поглед.инфо/ За разлика от западноевропейските страни, в България рядко научаваме за това, как нашите представители са гласували на международни форуми или в структурите на ЕС и НАТО по важни общи решения за европейската сигурност, още по–малко се стига до обществена дискусия по тях в страната. Така беше например при гласуването миналата година в ООН на забраната на ядреното оръжие, а сега в ЕС– по автономни оръжейни системи.
Европейският парламент беше против финансирането на разработки, производство и използване на летални автономни оръжейни платформи, т.е. военни роботи, вземащи самостоятелно и независимо от човека решение за ликвидиране на целта. Под натиска на Европейския съвет обаче /т.е. на правителствените ръководители/, не бе прието предложението да не се подкрепя разработване на оръжия за масово поразяване, касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и напълно автономни оръжеийни системи. Така ЕП, ЕК и Европейският съвет фактически се обединиха около подкрепата на автономни оръжейни системи, макар и с условието докато някога се въведе съответната международна забрана. През април т.г. обаче, в ООН бе постигнато съгласие , че решението за живот или смърт не може да се делегира на машина, а някои критици настояваха за пълна забрана в рамките на Конференцията за конвенционални оръжия /CCW/.
През 2014 г. в ЕП консерватори, социалдемократи, либерали, зелени и леви се обединиха около становището, че «развитието, производството и използването на напълно автономни оръжейни системи» трябва да бъде забранено. Промяната сега се приема като «безотговорна» и «срамна». Според австрийския евродепутат Мишел Реймон оръжейната индустрия може само да благодари на консерваторите на следващите избори. Политиците и офицерите обаче, също са доволни и не случайно френското правителство на Емануел Макрон обяви, че е готово да изразходва 1,85 млрд долара през следващите 5 години за изследвания и развитие на изкуствения интелект и да създаде структура, подобна на американската, за военно изследователски проекти /DAPRA/. НАТО отдавана се подготвя за въвеждане на автономни оръжейни системи. САЩ приветстват предвидените разходи на ЕС за разработки на изкуствен интелект и предупреждават, че в противен случай ще се появи огромна дистанция между американските и европейски възможности. Финансите за това обаче се планират в рамките на новосъздадения Европейски фонд за отбрана с опция за 500 млн евро през 2019 и 2020 г. и още 13 млрд евро за периода 2021– 2027 г. и постигане на «Стратегическа автономия на Европа». В последните коментари се намесва и името на България като ротационен председател и на военния министър Каракачанов, осигурили одобряването на предложението от посланиците на страните–членки на 29 май, след което ЕК и Европейският съвет ще го приемат окончателно.
От първите 17 проекта на ЕС България е включена само в три, които нямат нищо общо с увеличаване на отбранителната ни мощ, защото са ориентирани повече към логистика и подкрепа на съюзническите сили, които трябва да преминат през българска територия. По още 2 проекта България е само наблюдател.
До 2025 г. ЕС трябва да създаде свое безпилотно летателно средство /дрон/, който разбира се няма да е автономен, но дори за бойните безпилотни летателни средства няма междунардно–правна регулация. А те се превърнаха в истински килъри. Но са златна мина за военната индустрия. Стотици са обаче цивилните жертви в близкоизточните страни. Бойните дронове като нападателни оръжия също намаляват бариерата за вземане на политическо решение за начало на военна операция. Те водят до «разливане» на бойните действия във времето и пространството. Очевидно е необходимо да се създадат механизми за контрол и разоръжаване на международно–правна основа и за безпилотните, дистанционно управляеми и автоматизирани оръжейни системи.
На предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Брюксел през юли т.г. предстои да се вземат важни нови решения, предвид на усложнената среда за сигурност. Активната кампания относно «заплахите» от Изток и характерът и мащабът на продстоящите военни учения в Източна Европа до края на 2018 г., както и засиленото военно присъствие в Черно море, подсказват направленията, в които ще се търсят тези нови решения. Едно от тях касае ядрената стратегия на НАТО. Създаването на ново поколение тактически ядрени средства, по–малки и по–интелигентни ядрени бойни глави, които имат висока точност на поразяване на целите, но нанасят по–малки щети, е особено опасно за европейския континент. Те създават лъжливата представа, че могат да се използват в определен регион без това да предизвика голяма ядрена война между ядрените сили. Същевременно, заблуждението, че могат да бъдат освен възпиращо средство, така и ефективно използвано в реални бойни действия, автоматично сваля бариерата, нивото, за започване на една война, която неизбежно ще премине и към използване на стратегически ядрени средства. Затова малките ядрени средства са дори по–опасни. А те не са и в обхвата на Договора за намаляване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения между САЩ и Русия от 2010 г. Обезпокоително е, че европейски лидери застъпват тезата за използване на ядрено оръжие като ответна реакция дори на кибератака, което рязко сваля нивото на започване на гореща война. Освен това, както САЩ, така и Русия залагат в стратегиите си водене на бойни действия далеч от собствените територии, което означава, че Европа би се превърнала в плацдарм на първите масови разрушения и жертви.
Сега, когато Израел говори и се готви за удар срещу Иран, е актуално изказаното преди повече от два месеца мнение на международния експерт по ядрени бони действия Louis Rene Beres, който не изключва първи удар срещу Израел и цитира Клаузевиц: «Има случаи, когато да се осмелиш на крайност е най–голямата мъдрост”.
Същевременно не бива да се пренебрегват и усилията на Китай и Русия за напредък също в областта на тактическите ядрени средства. От 2014 до 2017 г. Китай е провел 200 лабораторни изследвания, докато САЩ от 2012 до 2017 г. – 50 опита с тактически ядрени бойни глави.
На срещата на НАТО през юли т.г. отново на преден план стои модернизацията на разположените в пет европейски страни около 240 ядрени средства на САЩ /Германия, Белгия, Холандия, Италия, Турция/. Това се преди всичко бомбите B 61 и крилатите ракети AGM86-B с ядрена бойна глава. След евентуална модернизация B 61 ще могат да се използват до 2050 г. Но трябва да се има предвид, че някои от носителите, съответните самолети, например за Германия – „Торнадо” са в края на жизнения си цикъл и трябва да бъдат подменени преди 2025 година. Под въпрос е и оставането на базата Инджирлик в Турция в резултат на влошаване на амурикано–труските отношения.
Към горния брой ядрени средства на САЩ трябва да добавим и 200 такива на Великобритания и 300 на Франция.
Модернизацията поражда въпросите: дали последиците от нея ще увеличат използването на ядреното оръжие в Европа и ще получи ли ядреното оръжие по–голяма роля във военните операции на НАТО? Очевидно е, че се очертава реалния риск от нов кръг от надпревара в ядреното въоръжаване.
Настроенията в обществата в западноевропейските страни са срещу поддържането на ядрено оръжие на територииите на техните страни. Същевременно обаче, значително нараства дистанцията между тези настроения и поведението на управляващите елити по тези и по много други въпроси на сигурността. Това може би обяснява, защо евродепутатите и правителствените ни представители често държат в неведение позициите, с които съответната страна заема по горните въпроси и по решения, които утре ще ни изправят пред свършени факти.
