/Поглед.инфо/ „Спаси хората, жертвай земите! Земите могат отново да бъдат завзети! Ако жертваш хората и спасиш земите, в крайна сметка ще изгубиш и двете!” (Мао Дзедун).
Този цитат на Мао ми се струва изключително актуален с оглед случващото се в момента в Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР). Вчера и днес (5-ти и 6-ти юли) по медиите, най-вече западните и българските, излезе информация, че украинските въоръжени сили, т.е. верните на Киев войници и нацгвардията, „печелят” срещу опълченците (примерно в Би Ти Ви, Асошиейтед прес, Би Би Си). Опълченците едва ли не били капитулирали, изтегляйки се от Славянск и Краматорск към Донецк. Същите изводи си правят на запад от „превземането” на Николаевка и Семьоновка от бойците на Киев. Но що за превземане е влизането в град, който не бива защитаван от никого?! В тази статия предлагам малко по-различна трактовка на събитията, която се отклонява съществено от онова, което пишат гореспоменатите медии.
Когато по времето на Китайската гражданска война Мао трябва да се бори срещу превъзхождащите го по въоръжение и численост войски на Гоминдана, той решава да води партизанска война. Само че от Коминтерна му изпращат военен съветник, немец, някой си Отто Браун. Последният не просто предлага, а успява да наложи, поради подкрепата, с която се ползва от Москва, своята линия на водене на бойни действия – позиционна война. Мао въобще не се притеснява да възрази, че това е доста глупаво, имайки предвид, че бойците на комунистите са въоръжени с леко стрелково оръжие, а срещу тях е изпратена артилерия. Браун не променя тактиката си и в резултат на това няколко десетки хиляди бойци на комунистите биват избити. За Мао е очевидно, че да стоиш срещу противник, който може да те унищожи от разстояние без да можеш да му противодействаш, е пълен абсурд. Изтегля се с оцелелите си бойци и възприема нова тактика. Това е партизанската война. Тя обезсмисля предимството на врага му в артилерия. Бойците на комунистите стават по-малко уязвими, колкото по-подвижни са въоръжените им отряди. Срещат широка подкрепа и сред местното население, което избавят от господстващите над него феодали. След изясняването на няколко тактически прийома, над които няма да се спирам подробно, но условно можем да ги наречем „хитрини”, Мао удържа немалко победи срещу Гоминдана. Разбира се, заслуги за това има и Чжу Дъ. Сходството между Китайската гражданска война и Военните действия в ДНР и ЛНР за мен са очевидни.
Нацгвардията и преданите на Киев бойци са като Гоминдана – добре въоръжени, включително с авиация и артилерия. Освен това, влизайки в населено място, което до този момент е било под контрола на опълченците, започват разпити и издевателства над мирното население, за да установят причастността му към действията на противниците им. Местното население ги ненавижда, както и китайските селяни са ненавиждали Гоминдана, която също е била ориентирана към защита на интересите на олигарсите (тогава феодалите, а сега киевската хунта защитава интересите на Коломойски, Порошенко и др.).
Опълченците, от своя страна, са като партизаните на Мао. Борят се за демократични права и срещу олигарсите, които са готови да проливат кръвта на местното население само и само да защитят икономическите си интереси. Някои може би биха възразили, че китайските комунисти не се борят за демократични права, но това само би показало непознаване на историческата действителност. Дори само аграрната реформа на Мао е достатъчна, за да имаме представа за същността на борбата му, която е насочена към по-добър живот за широките народни маси (над 80% от населението на Китай тогава е селско!). Опълченците се борят да защитят правата на населението на ДНР и ЛНР (в началото всичко тръгна от опита на киевската хунта да отмени правото на населението да използва руския език, който за преобладаващата част от жителите на тези две области е майчин език. Това се възприе, съвсем не без основание, като посегателство срещу националната идентичност на населението). Но сходството им е именно с бойците на Мао. Те са гъвкави и осъзнават, че да стоят срещу бомбите и снарядите на авиацията и артилерията само със своето леко стрелково въоръжение е една обречена тактика. Не само че те самите дават жертви, но и мирното население загива, защото снарядите падат в населените места без оглед кого удрят и кого убиват (а и нацгвардията никак не се вълнува от смъртта на мирните жители). Освен това опълченците знаят, че дори Киев да си върне фактическия контрол над някой и друг град, то контрол върху населението му, освен със сила, не може да наложи. Киевската хунта проля твърде много кръв, за да може някога да се помири с населението на нападнатите от нея региони. Няма кой да ѝ прости зверствата и геноцида, няма кой да го забрави! И така, подобно на Гоминдана, нацгвардията и войниците на Порошенко завземат земите. Опълченците спасяват хората!
Привеждам цитат на един от опълченците (представящ себе си с името Юрий):
„Отидохме да се прегрупираме . Не сме избягали. Точно казано се прегрупираме. Само с тази цел. Никой никъде не бяга. Никой не дава на задна. Всички сме готови и по-нататък да се сражаваме и да побеждаваме.” /интервю за „Первый канал”/
Кое от двете е по-важното: да завземаш територия, но да прогониш населението ѝ, да го превърнеш в свой смъртен враг, който само ще чака възможност, за да си отмъсти за стотиците скъпи жертви, които е дал; или да спасиш населението, губейки земите, знаейки, че територия без хора не е нищо, осъзнавайки, че крайната победа не се диктува от дулата на танковете, а от сърцата на хората… Моите предпочитания са очевидни. Историята многократно е доказвала правилността на цитата на Мао, който приведох в началото на статията. Някои народи са губили земите си за много дълго време… примерно за цели пет века, но са успели да се запазят, да съхранят националната си идентичност… готвили са се да си върнат загубеното, създавали са революционни комитети, организация, вдигали са въстания, кърваво потушавани обикновено… но накрая са се освободили.
Макар че са установили контрол над територията, за която вече стана дума (Славянск, Краматорск, Николаевка и Семьоновка), украинските войници не спират с гаврата с мирното население. Използвам именно тази дума („гавра”), защото как иначе да назова щателните проверки и произволните, немотивирани арести на мирни граждани, които са заподозрени в това, че са оказвали подкрепа за опълчението. Нека си припомним заявленията на киевската хунта, че който не издържи проверката за „благонадеждност” отива във филтрационен лагер (по-подробно за това писах в статията „Славянск: градът, който го няма”). И това ако не е очевидно вдъхновено от нацистките практики с концентрационните лагери!
Вече има задържани сред мирното население, което е попаднало в ръцете на преданите на Киев бойци. Но на какво основание биват арестувани младежите, никой не им обяснява. Не е трудно да се досети човек обаче. За украинските власти техните пол и възраст са достатъчно основание за тяхното задържане и предявяване на обвинения в участие в съпротивата. Министерството на вътрешните работи на Украйна вече заяви, че в Славянск проверяват и всички милиционери дали са останали верни на Киев или са застанали на страната на опълченците. Филтрацията се провежда с пълна сила.
И така, преди да отпишете опълчението и да признаете киевската хунта за победител, спомнете си краткия цитат на Мао, с който започнах.
Един народ, изгубил земите си, рано или късно ще си ги върне. Обаче една земя без народ какво е?
