/Поглед.инфо/ Ако има играч в Близкия изток, който не стои на преден план, но е повече от активен участник и прецизен, меко казано, наблюдател на процесите в региона, това несъмнено е Израел. Напоследък обаче Израел преживява забележими сътресение вътре и извън страната. Някои турски наблюдатели дори пишат, че „в политически смисъл Израел е в състояние да не си поеме въздух“.
Като се имат предвид проблемните в последните години отношения между Турция и Израел, такива изводи са повече от нормални. Когато се казва и че „Управлението на Нетаняху направи стратегическа грешка като свали руския самолет Ил-20 в Сирия, което бе окачествено от Москва като провокация“ , тогава въпросът „дали Русия е смъкнала правителството в Израел“ си идва съвсем на място. Поне така твърдят някои в Анкара.Защото от една страна играчи като Русия, Турция и Иран наистина демонстрират желание за съвместни решения относно региона, най-вече за Сирия, а от друга страна президентът Тръмп определено води различна от предшествениците си регионална политика, което поставя Тел Авив в нова ситуация. В такъв случай е съвсем естествено да се търсят нови съюзници. Предприетите стъпки на Израел към страните от Залива и страните от Източното Средиземноморие могат да бъдат разглеждани именно в такава светлина. В Анкара това се възприема като „изграждане на фронт срещу Турция и Иран“, а връзките с Кипър и Гърция за изграждане на енергиен коридор се приемат за „опит на Израел за създаване на спасителен пояс с цел икономически и политически ползи“. Известно е, че откритите газови находища около Кипър т.е. в Източното Средиземноморие осигуриха възможност за договорки между поредица играчи на световната сцена. Израел от своя страна преговаря за общи действия в тази насока не само с Гърция и Кипър, но се опитва да привлече и Египет, което при всички случаи е и въпрос за гарантиране на сигурност в региона. Именно в този период, на 17 септември, бе свален руския самолет Ил-20 и то от системите С-200 на сирийската армия, но Москва обяви, че събитието се е случило „след провокация на израелски самолети и си запазва правото да отговори на провокацията“. Последваха на 12 и 13 ноември операциите на израелските сили в ивицата Газа, но редица световни коментатори ги обявиха за неуспешни. Защото Хамас, който контролира Газа, отдавна не е бил в състояние да отговори на действията на израелските сили. Сега, въоръжен с руски противотанкови системи, според говорителят на израелската армия, Хамас е успял да предизвика решение за прекратяване на огъня в Газа. На 14 ноември министърът на отбраната на Израел, Либерман, подаде оставка в знак на протест за прекратяването на огъня. За турските наблюдатели отговорът на Леберман на въпрос защо чак сега подава оставка е съществен. Отговорът е „не винаги можете да получите това, което искате. Останах в управлението, докато можех да оказвам влияние върху развитието на нещата, но има повратни точки, които възпрепятстват задачите ми в кабинета“. И на 24 ноември премиерът Нетаняху обяви решение да провеждане на извънредни избори. Всъщност Либерман е роден в Русия, бивщия СССР, и не е тайна, че е имал ключова роля в поддържането на връзките с Москва. Даже има мнения, че с „личната си дипломация е допринасял за изясняване на позиции във връзка със Сирия“. Това е причината да се счита, че посочените от него „повратни точки“ всъщност се отнасят до разваляне на този етап на отношенията на Израел с Русия. Е, след оставката му медии в Тел Авив информираха за „корупция на Леберман поради контакти с руски влиятелни лица“, но и това е част от вътрешните битки и пазарлък, който е типичен не само за Израел. Все пак Либерман е израелския политик, който е казвал, че „ние отдаваме голямо значение на връзките с Русия. Когато ни се оказва натиск за въвеждане на санкции към Русия, ние вземаме под внимание интересите на Русия. Надяваме се Москва да взима под внимание нашите интереси в Близкия изток“. Месеци по-късно бе свален Ил-20, а Русия покани лидера на Хамас, Исмаил Хание, в Москва на официална визита. Изведнъж се заговори, че може да се открие и офис на Хамас в руската столица. Разбира се, че посланикът на Израел е протестирал срещу визитата на делегация на Хамас в Русия, но без резултат, както е прието да се казва. Отложена е във времето и поисканата среща на Нетаняху с Путин. В такава ситуация няма съмнение, че новият премиер на Израел, след изборите, ще има тежката задача да нормализира не само отношенията с Москва, но и да намери точното място на Израел в Близкоизточния пъзел. Предполага се, че контактите със страните от Залива не само няма да се прекъсват, но и ще се задълбочават. Врагът, както се казва е един и същ – Иран. Едва ли обаче от очите на Тел Авив ще отпадне взирането в политиките на Русия. И то не само по отношение на Сирия. Анкара пък се надява, че в такава ситуация Турция може да получи възможности за реализация на своите интереси в Близкия изток и Източното Средиземноморие. Турция или ще задълбочи отношенията с Русия и Иран, за да отслаби блока Гърция, Кипър, Египет и ЕС/Израел или ще се опита да използва проблемните отношения между Риад и Вашингтон след случая Хашоги, за да отдалечи Израел от Риад. А може и да се опита да възстанови отношения с Кайро, за да парира приближаването му към споменатия вече „енергиен коридор“ в Източното Средиземноморие. Въпросът е какво ще се случи в Сирия, за да се насочи вниманието и към другите проблемни точки в региона. Това от турска гледна точка. Но геополитическите играчи имат своя шахматна дъска и там редят своите фигури. Важното е да се следи играта. Иначе сметките ще останат без кръчмар. И за нас, и за регионален играч като Турция.
