/Поглед.инфо/ Когато някой популярен у нас експерт казва за Турция, че е пример за „нелоялност към съюзници и НАТО, за разлика от България”, веднага идва на ум въпроса защо тогава и какво прави президентът ни, а тези дни и председателят на Народното събрание, в тази страна. Някак се забравя, че принципно стратегията на всяко българско правителство след Освобождението винаги е била насочена към съхраняване на нормални съседски отношения с големият ни съсед., особено на дипломатическо ниво.Въпреки нерешени приблеми и периодично възникващи недоразумения или претенции на едната или другата страна. Днес Турция е различна, приближаваща 100 млн население държава и с амбиции за роля не само в региона ни. Времето на Ердоган е време на твърдо отстояване на независима, суверенна външна политика, колкото и да не се харесва на съюзници, конкуренти и дори на противници. Това право няма как да се отнеме. То може да се защитава или проваля. Старания в тази посока има и един от красноречивите примери бе опитът за преврат през 2016г. А колко е лоялна не е наша работа, а оценка и реакция на съответните засегнати съюзници. Всъщност стратегиите на Турция във външен план са разработени най-обстойно в труда на проф. Давутоолу „Стратегическата дълбочина”, където и България е сред регионите и държавите поставени на сцециално внимание от страна на Анкара. Няма да е далновидно, ако София също не насочва специално свое внимание към Турция. Мотивите са понятни Защото едно е да си лоялен, а друго е да поставяш интересите на страната си на първо място. Ако успяваш да ги съчетаваш, това вече е майсторлък, с който Ердоган може да се похвали след 20-годишно управление. Политиката на баланс, обръщане на палачинкита и то без притеснения за нелоялност или неизпълнение на поети ангажименти е присъща само на лидери от капацитета на турския президент. Щом можеш да купуваш почти едновременно и руските системи С-400, и американските нови самолети F-16, значи ситуацията на баланс е под контрол. Казват, че намалява популярността на Ердоган в Турция, защото и там икономическата криза, срива на турската лира и намаляването на покупателните възможности си казват думата. А предстоят през 2023г парламентарни и президентски избори. От години го наричат диктатор, султан, авторитарен лидер, който си затваря очите за корупционни практики, включително сред фамилията, но никой не казва открито лоша дума за факта, че поставя „Турция над всичко”.
Обявяването на процеса „Векът на Турция” във връзка с отбелязването на 100 години от обявяването на страната за република всъщност цели спечелване на изборите през 2023г от Ердогановата ПСР, партия на справедливостта и развитието. Той казва, че за последен път ще се кандидатира за президент на тези избори. Слуховете, че датата на самите избори може да се премести за м.април 2023г също има конкретни кампанийни цели. Знае ли човек какво може да се случи до лятото на 2023г Включително на геополитическата сцена! Обединяване на поддръжниците на ПСР е най-малката причина за нова дата на изборите.. Но арестът и осъждането, но не на последна инстанция, на популярния кмет на Истанбул, Екрем Имамоолу, е тема на деня при големия ни съсед. В Анкара има гласове, че целта е елиминирането му като евентуална кандидатура като опозиционен кандидат-президент срещу Ердоган. Зад него след присъдата от турски съд застана обединената опозиция в лицето на НРП /народно републиканска партия, кемалисти/ с лидер Калъчдароолу, Добрата партия на Акшенер, на „Дева” с лидер Бабаджан, „Бъдеще” на Давутоолу, прокюрдската ДПН /демократична партия на народите/ под егидата на намиращия се в затвор Селахатин Демирташ,че и експрезидента Гюл. От Държавния департамент ведната долетяха гласове на „недоумение” от произнесената присъда. Известно е, че Вашингтон предпочита за кандидат-президент именно Имамоолу или Мерал Акшенер. Потвърждава се и от негативната реакция относно присъдата в размер на 2.7т затвор на Имамоолу за обида срещу длъжностни лица, ЦИК на Турция. Явно Калъчдароолу, лидер на основната опозиционна партия, НРП, чийто член е и Имамоолу, не се ползва с подкрепа от Вашингтон. Опозицията обяви, че ще определи своя кандидат за президент през януари. Но казват, че „Калъчдароолу не може да спечели без Имамоолу, но и Имамоолу не може да спечели без Калъчдароолу”. Търси се разбирателство по въпроса, защото „ако се стигне до бой, и двамата ще бъдат победени”.
В същото време сред редиците на управляващата ПСР има паника.”Не може да контролира волана”, казват редица турски наблюдатели. Сигурно затова и Ердоган има изявления, че ако има трешка при произнасяне на присъдата над Имамоолу, ще има и „поправка”. Особено при нестихващите протести на хиляди жители на Истанбул и на членове на опозиционните партии пред последните дни. Доста членове на Ердогановата партия не могат да разберат какво става. От Запад гласовете са в посока „границата е между деспотизма и демокрацията”, но местните коментатори са убедени, че разногласията са между независимостта, национализма, единството и тези, които са срещу тях т.е. определените за сепаратисти. Но Калъчдароолу, лидера на НРП, не се е отказал от борбата за кандидатирането му като противник на Ердоган. Срещу него са Имамоолу и Акшенер. Мнозина в Анкара в такава ситуация предричат „сриване на 6-те стола” т.е.на опозиционната коалиция. Една от целите на Акшенер, както се твърди, е и подкопаване доверието в НРП. Именно за да не спечели Калъчдароолу, предпочитан от Ердоган като противник. Особено като се знае, че и САЩ не стоят зад него. Въпросът кой ще бъде кандидат за президент е сред основните теми на медиите в Турция. Който е да е, нищо не пречи по време на самите избори да спре ел.ток при преброяването, както се е случвало, и резултатът да е предвидим. .
На този фон активната дейност на Ердоган във външен план е част от познатите стратегии за изнасяне на вътрешните проблеми навън. На този етап той не само се изживява като посредник между Русия и Украйна, не само предоставя терен в Турция за преговори между спецшефовете на САЩ и Русия, което никак не е малко, но и развива дейност във всички направления из териториите на бившата Османска империя. Извършва военно-въздушна операция в Северна Сирия с цел сигурност на Анкара и я оправдава с присъствието там на организациите на сирийските кюрди. Те били в пряка връзка с кюрдите в Югоизточна Турция, а това вече е познатият дамоклев меч за Анкара. Неприемливи са връзките между кюрдите от двете страни на границата, защото се пренасят „сепаратистки идеи и искания за поне автономия”. А сирийските кюрди имат подкрепата на САЩ и това е повод за изразяване на недоволство от страна на Анкара. Странно, но един неотдавнашен ход на Ердоган за намиране на изход от сирийския конфликт дава повод за различни тълкувания. Дали е уловка, пробване на почвата или 1 на 0 за Путин, но Ердоган предлага „стъпка за тристранна среща Сирия-Турция-Русия за стиковане на действия в „крачка трио”. Русия е отговорила положително, защото от доста време апелира за разбирателство между Дамаск и Анкара, за контакти между правителството на Асад и сирийските кюрди, за да се намери изход от сирийската главоблъсканица чрез компромиси от всички страни. Но, на масата на такива преговори не се предвижда друго участи на този етап. Поне Ердоган не го споменава. Защото ”ако продългжават да дават хиляди камиони с оръжия, боеприпаси и оборудване на организациите на тези хора, ние сами ще отрежем корена, както винаги сме казвали”. Който както иска да ги разбира. Разбира се, че Ердоган първо предвижда срещи на ниво спецслужби, после министри на отбраната, на външните работи и едва тогава среща на лидерите на Русия, Сирия и Турция. Зависи как ще реагират другите играчи на сирийски терен, а там никак не са молко. Не са само САЩ.
Всичко това Ердоган споделя с журналисти при завръщане от среща с лидерите на Азербайджан и Туркменистан в Туркменбаши. Подписани са 5 споразумения между трите страни в областта на търговията, науката, образованието, културата и митниците. „Трябва да започнем работата по прехвърлянето на туркменския природен газ до западните пазари” казва Ердоган. Това се нарича „каспийска дружба”. Ще се работи и по преноса на електроенергия от Туркменистан и|Азербайджан до Турция. Значи и ние имаме надежден източник на ел.енергия за внос, видно е. Малко известно е, че Теркменистан е на 4-то място в ксвета по доказани запаси от природен газ. Знае Ердоган къде да насочи вниманието на Анкара. Още повече, че става въпрос за т.н. тюркски свят, стара стратегия. .Не забравя обаче да посочи, че зависи какво ще каже Москва. Даже и Иран. И те са Каспийски държави. Още повече, че с Москва има сътруничество в областта на доставки на газ и нефт, споразумение за зърното от Украйна, строежи на АЕЦ в Турция, сериозни търговски отношения и т.н. Същественото е, че и в сложната ситуация в геополитиката и убедеността, че войната в Украйна скоро няма да свърши, Ердоган мисли стратегически за страната си и за нейната икономика и издръжливост. Ни мигва и пред закрилата на Вашингтон за Атина.
Както се вижда, дори бърз преглед върху основните теми в Анкара са доказателство, че Турция не е случайна държава и следи стриктно за своите интереси. Дори и като се пише за стълпотворението от българи в Одрин, които са 90% от пазаруващите в този град.Всички хотели и ресторанти за Нова година били запълнени от българи, които съчетавали пазара с празника. Друг въпрос е за цените, особено за тези на лекарствата. Вниманието върху случващото се в Турция просто е задължително, защото ни засяга. Дори и да не научим какво точно си говорят там президент и шеф на парламента с Ердоган.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
