На пръв поглед изглежда хитър ход, в т. ч. с цел ако не туширане на недоволството и протестите отклоняване вниманието в посока, която изглежда привлекателна за обществото. Само че авторите очевидно забравят или пропускат главното и съществено, съдържащо се в ал. 2 и 3 от чл. 1 и на сега действащата Конституция. Ако менторите на Борисов, които и да са, зачитаха конституционното устройство на републиката и действително целяха произнасяне от суверена, а не на една клика, отхвърляна именно поради заграбването на принадлежащата единствено на него власт, за да получат доверие би било по-удачно, като оставим настрана безгласните депутати на представляваната от него партия, т. нар. Министерски съвет да внесе на осн. чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) на предложение за произвеждане на референдум по въпросите, които са предмет на предложеното му за произнасяне изявление. А не зад фасадата на водената от него като назначен фюрер партийна и парламентарна сбирщина да залъгва относно мераците да бъде представен за „обединител” демократ.
Независимо дали Борисов ще изпълни обявеното, неговите инициатори предоставиха прекрасен повод и възможност на президента и гражданите за легитимно предложение по т. 2, респ. т. 5 на ал. 1 от цитирания чл. 10 от ЗПУГДВМС. Намирам за уместно да напомня споменатото в предишна публикация във връзка с темата относно задължението в хипотезата на ал. 2 от същия на парламента за приемане на решение за произвеждане на референдум. Колкото до нова Конституция, това несъмнено не е работа на една или друга партия. И да не забравяме най-същественото условие при гласуване за каквото и да е, вкл. все едно за Обикновено или Велико народно събрание, което не е в пропорционалния или мажоритарен вот, а в честния и достоверен изборен процес! Това е, което и по повод обявеното от Борисов се очертава като първостепенно и най-важно!
* „Празен съд силно дрънчи”
