/Поглед.инфо/ „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“
Йоан, XV глава, XIII стих
В душата на народа, в скрижалите на българския дух, в паметта на кръвта българска, пламти жаравата на деня Трети март.
Той е ден на славата и подвига, на честта и достойнството, на благородството и самопожертвувателността. Ден на пролятата кръв за брата от брата – безкористна, топла и чиста.
Трети март е ден на живите и мъртвите българи и руси. На живите, защото имат великата длъжност да пренесат през живожарицата на годините огъня на най-неизтребимото българско чувство: освен България, и наравно с нея, да обичат честно и открито братска Русия.
Той е ден и на мъртвите, защото техният подвиг е онази надстройка във фундамента на живота ни, която увенчава като гранитен венец един връх на славата и безсмъртието под православните небеса на Русия и България.
За този ден от София до Москва, от Шипка до Сахалин са биели камбаните на признателността и истината. И техният праведен звън под небето на България, е смразявл езиците на жалките солисти и хористи на лъжата и омразата, на нищтите духом, на подлеците и наемниците.
Този камбанен звън е бил противоотровата за всяка омерзена от техния грях българска душа и е основанието на вярата в неумиращата наша надежда за пребъдване. Той е и непоколебимата увереност, че реката на историята, която безспирно тече и сякаш завинаги отделя българи от руси, остава безсилна и слаба, за да скъса хилядолетния мост между бреговете на духовността и братството. И никакви вихрушки и виелици от внезапни зими, цивилизационни избори и алианси, не могат да затрупат пътя на сърцата ни към другия бряг. Защото подвигът не може да бъде погребан и забравен. Подобно на пшеничено зърно в земята, той не умира, а ражда нови нови плодове. Времето само усилва неговия глас и той се слива с гласа на брата, чезнещ в калта и нищетата на натрапения му чужд живот. И ехото на това братство на надеждата ражда нова надежда! И през горестния поплак на отца Паисийя - „Ти, българино, знай своя род и език!“, през Шипченските усои и Шейновските снегове, се слива с ехото от онова смразяващо „ура” на опълченци и гренадири, от което небесата просветват и се ражда свободата. И пролятата кръв, страшната червена валута на историята, на паметта и болката, не изтлява, защото е призвана да съхрани неумиращия български извор на надеждата. И да освети вярната посока за пътя на цял един народ, в който истината за неговото минало е незаобиколимо основание за собственото му бъдеще.
И никаква платена русофобия, и никакви дирижирани оркестри и хорове на лъжата и омразата и техните жалки солисти не са в състояние да обезсмислят и да обезценят общия път през историята на българи и руси.
Съвременните конкистадори, надянали маски на ангели, знаят това. С усукани, с лъстиви слова и сърца, безчувствени като мелнични камъни, те бързат да вложат отровата на неблагодарността в горчивия хляб на българското настояще и бъдеще. Под рапидните зъби на чудовищни дървояди днес стенат иконостаси и ипостаси на цяла една православна цивилизация. Под остриетата на научни рендета и секири падат в талаша събития и факти, завети и предания, фрески и приписки, скрижали и свяст. Но като омълнено дърво, като ориентир в топографската карта на небесата, над хребета на времето се въздига светлият духовен път на два кирилски народа, на два братски неразделни народа с души като московски камбани и сърца като каменната твърд на Балкана.
Те имат своя Трети март, една неразрушима крепост на кръвта, паметта и подвига, ден, роден от съпричастието и саможертвата, от християнското братско великодушие и високите воински чувства на дълг, доблест и мъжество на храбрите синове на Русия и България.
На този ден глас извисяват певците, гърмят трелите на музикантите, поетите декламират балади и пишат молитви за мъртви и живи, за упокой и слава!
И под православните небеса, с размаха на ангелски крила, божествената литургия въздига паметта на вековете. Благословът на благодарноста - като дъга над реката на историята - прехвърля мост между минали и настоящи поколения на българи и руси, на руси и българи.
Никой не е в състояние да ни отнеме денят Трети март! Като несменна стража над него бдят и Шипка, и Шейново, и Плевен, и Стара Загора. Ехти страшният вик на децата бурливи на България от Сливница до Одрин, от Булаир до Дойран, от Чаталджа до Каймакчалан и Завоя на Черна. И на него се уповава България в своя път към бъдещето. Тя ражда и възражда този ден и в живота на цял един народ като православна камбана гърми родилният вик на свободата: „Братцы, Бог с нами! Вперёд!“