- Днес 46-ият парламент започва работа. Какво очаквате да се случи в първия му работен ден, г-н Ганев?
- Нищо кой знае колко различно от това, което видяхме през април. Най-вероятно предложението на “Има такъв народ” за председател на Народното събрание отново ще бъде гласувано с голямо мнозинство. Ключовото обаче е друго – ще започне ли разговор между трите протестни партии за обща формула? “Демократична България” ще подкрепи ли програмата на евентуален кабинет, излъчен от “Има такъв народ”? Това е особено важно, защото именно ДБ биха могли да дадат по-сериозна легитимност на една нова власт.
Всичко друго би било много крехко и много за малко. Но ако все пак се постигне разбирателство между трите протестни партии за общи действия, не трябва да забравяме, че те нямат мнозинство. Така на дневен ред излиза втори ключов въпрос - кой ще е четвъртият, който ще даде своята подкрепа за този кабинет. БСП или ДПС? Или и двете? На каква цена? Докога?
- Протестните партии плюс БСП и ДПС - това ли ще е новото мнозинство?
- Не бих казал. Каквото и мнозинство да гласува следващ кабинет, то няма да бъде твърдо. В следващите месеци, вероятно още при гласуването на бюджета за 2022 г., ще имаме най-различни конфигурации на подкрепа. Това Народно събрание ще се движи от тематични, ад хок мнозинства. В дадени моменти кабинетът и протестните партии могат да бъдат подкрепяни само от БСП, в други - само от ДПС. В трета хипотеза може да има законодателна инициатива, която например да бъде подкрепена само от ГЕРБ и “Има такъв народ”. Комбинациите могат да бъдат най-различни. И така до момента, в който не се събере мнозинство в парламента, на което да му е по-изгодно да се проведат нови избори, отколкото да стои това Народно събрание. Това може да е след три, шест месеца, а може така да си откараме и година-две.
- Онзиден президентът Румен Радев даде знак от Созопол, че няма време за нов трети вот наесен и партиите трябва да си поемат отговорността за съставяне на кабинет. Стига ли това най-сетне да осъмнем с редовно правителство?
- Дали ще има нови избори, зависи изцяло от волята на формациите, които са част от новото Народно събрание. Призивът на президента е напълно разбираем най-вече от гледна точка на политическия интерес на Радев да няма избори 2 в 1.
- В какво виждате неговия интерес да няма избори 2 в 1?
- Ако има нови предсрочни парламентарни избори заедно с президентските, партиите реално ще използват своята кандидатура за държавен глава като национален водач на листа. Или по друг начин казано – всяка партия ще си има кандидат, който да бъде нещо като локомотив на листата за парламентарните избори. Такъв, който да може да мотивира достатъчно силно избирателите да предпочетат формацията, която го е издигнала.
При ситуация на избори 2 в 1 всяка партия ще е длъжна да издигне самостоятелен кандидат, който да ѝ дава идентичност и образ. И тук идва проблемът за Радев, защото вероятно единствената партия, на която Радев ще бъде кандидат, е БСП.
При избори 2 в 1
Румен Радев ще се
състезава с кандидати и
на протестните партии
Всички други ще имат свои самостоятелни кандидатури. А социалистите далеч не се намират в най-добрата си форма. Фактически се оказва, че Радев ще бъде подкрепен от третата, а може би тогава вече дори и четвърта политическа сила. В този смисъл основата, от която тръгва президентът към втория мандат, е слаба. Няма голяма електорална база на определена партия, върху която може да стъпи. Това може да го постави в недобра изходна позиция при евентуален силен кандидат на “Има такъв народ”, ГЕРБ и “Демократична България”.
- А сценарият избори 2 в 1 наесен по-вероятен ли ви се струва?
- Смятам, че ако от “Има такъв народ” внесат предложението за състав на правителство, то ще бъде гласувано. На мнение съм, че в Народното събрание има мнозинство, което не иска нови предсрочни парламентарни избори и поради тази причина, ако види възможност да ги отложи с няколко месеца, с охота това мнозинство би го направило.
- Кои не искат нови избори наесен и защо?
- Май никой не иска нови избори. Българските граждани впрочем също не искат. Именно заради това ми се струва, че все пак ще се формира някакъв кабинет. Вижте само – “Има такъв народ” надали ще повтори изборния си успех при нов вот. Първо, започнаха с фалстарт около предложението си за кабинет и, второ, ако не предложат правителство, въпросът за отговорността им вече стои със страшна сила. Докога, ще питат избирателите им? По-нисък резултат на избори през октомври за тях е съвсем реален сценарий.
Докато при един редовен кабинет ГЕРБ биха се чувствали в много комфортна роля, защото ще бъдат опозиция и полека-лека ще започнат да се реабилитират. Опозиционната роля им е особено нужна, за да започнат постепенно да излизат от изолация.
БСП няма основания да очаква по-висок резултат. Тенденцията между април и юли показва спад. Каква е гаранцията, че няма да продължи в тази посока?
“Демократична България” може и да порасне, но с колко? 20, 30, 40 хиляди гласа над сегашния си резултат? И какво? Това нищо не променя.
ДПС пък също показаха тенденция надолу между двата избора, а формацията около Манолова може да не влезе в следващо Народно събрание. Виждате ли липсата на интерес при всички от нови избори? Затова и казвам, че ако “Има такъв народ” предложи кабинет, той по различни причини ще бъде гласуван от някакво мнозинство.
Всичко това, разбира се, не ни застрахова от възможността страстите да надделеят над разума, да се пренебрегнат всякакви аргументи срещу нови избори и да отидем на 2 в 1 в края на октомври.
Не е без значение да попитаме обаче и друго – какво ще променят нови избори? Протестните партии ще имат мнозинство? ГЕРБ ще могат да управляват отново? Условията за консенсус ще са по-добри? Твърде малко вероятно е всяко от изброените. След трети парламентарни избори най-много всяка една коалиция, колкото и безпринципна да е тя, да ни се струва напълно разумна и легитимна - само и само да има някакво правителство и да не се ходи пак на избори.
- Втори парламентарни избори в рамките на една година. Какво видяхте вие в резултатите от 11 юли?
- На тези избори стана нещо наистина голямо, което като че ли остана в сянката на всички събития, които ни заляха веднага след вота. Вижте, най-общо в последните 20 години в България има три политически субкултури, които намират свое политическо представителство през определени формации – това са БСП, ДПС и синята, градска, либерална общност. Всяка една от тези политически субкултури си има свой специфичен демографски профил. Червените са по-възрастни, ДПС са малцинствата и най-вече турското, градската общност е концентрирана предимно в столицата и няколко големи областни града и намира свои различни политически представители под имената на Синята коалиция, Реформаторски блок, а сега “Демократична България”. Масовият българин обаче, който не се числи към нито една от тези политически субкултури, е най-многоброен и общо взето той определя кой ще управлява в тази държава. Така този масов българин посочи царя през 2001 г., Борисов в последните 10 години.
Ако се върнем назад, СДС с някои уговорки също е явление на същия този масов българин. Но общо взето, като се вгледаме назад в изборната история, ще видим, че този масов българин се спира на един политически субект. Дали се казва СДС, дали НДСВ, дали ГЕРБ – все едно. Като не е много доволен от това, което му се предлага, и не излиза масово да гласува, обикновено се налага да се влиза в коалиция с някоя от политическите субкултури – БСП, ДПС, демократичната общност. Така стана през 2005 и 2014 г. например.
Това, което се случи на тези избори, е, че този масов българин сега за първи път раздели избора си точно наполовина. Едните гласуваха за Трифонов, другите - за Борисов.
Знаете ли кое е най-интересното? Че ако съберете електоратите на “Има такъв народ” и ГЕРБ от последните избори, като демографски профил ще получите ГЕРБ през 2009 г. А най-комичното е, че Борисов преди десетина години беше казал, че се е скарал с Трифонов, защото последният е поискал - цитирам “50% от ГЕРБ”. Общо взето 10 години по-късно същият този наистина си ги взе тези 50%.
ВИЗИТКА
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Бакалавър и магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател е на изследователския център “Тренд”
