С грубостта и откритата агресия се сблъскваме почти навсякъде: на улицата, в трамвая, в магазина, в бръснарницата, на работа, в училище, в болницата... Не бих искал да сравнявам сега додесетоноемврийска България с днешната. Тогава също имаше грубост и сравнително ниска култура на поведението / особено груби бяха органите на реда- всъщност те са не по-малко груби и сега, освен че невинаги си вършат работата, за която им плащат, но и стачкуват за високи заплати и пазят само властимащите /, но това, което е сега лично мен ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец, е липсата на всякакво уважение, да не говорим за вече “излишни” неща като етикет, уважение и добър тон, не те вече са нещо като анахронизъм.
А великият българин Петър Дънов написа следните редове по повод грубостта: “Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. Защо? Защото тя се връща обратно върху него. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, отколкото да се качите на каруца, която ще ви разтърси до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разтърсват нервната система. От какво се нуждае каруцата? От пружина. Трептенията на човешките думи, мисли и чувства също се нуждаят от пружина, т.е. от мекота...”
Думата ми сега е за грубостта, за липсата на уважение и нормални отношения. Нямам предвид само грубостта, агресията и ужасяващото безкултурие, достигащо до диващинаи ръкопащни боеве по футболните мачове,а също и по пазарите и заведенията,преливащи от диско, рап или грозна ориенталска чалга. Влезте в трамвай или в автобус и веднага ще видите, че ако има млади хора или големи деца, те непременно ще са седнали, а пред тях възрастни хора,бременни жени и дори инвалиди ще стоят прави. Опитайте се да им направите забележка или просто ги помолете да станат, ще получите, ако не някоя ругатня, най-малко груб, обиден отказ: “Платил съм си билета, бе чичо !”,ми се сопна двуметров ученик от Спортното училище,”...и няма да стана заради тази баба!” “Да,но нали тази госпожа може да бъде и Вашата баба!”, опитвам се да го убедя аз. “Да,ама не е! Що не си гледаш работата, бе чичо,или искаш да слезем да си поговорим ?!”...
“Чичо,колко ти е часа?”,ме спира красива млада госпожица с разголено пъпче, яркозелени коси с безброй блестящи пластмасови фибички по тях,изкачила се върху обувки с двайсетсантиметрови платформи. “Не знам дали съм Ви чичо,уважаема госпожице,но ще Ви кажа: часът е дванайсет без пет.”
Учтиивото обръщение се счита за нещо ненужно, отживяло, архаично. Вече на много места няма да се обърнат към Вас с нормалното “Вие”, а ще Ви стреснат от упор с грубото и фамилиарно турско- арабско “ти”. Интересно, че така започват да се държат и по- възрастни хора – за които не можем да кажем, че са възпитани от американските екшъни, чалгата, кючеците, кеча и долнопробните телевизии и радиа от рода на „Планета”, „Фен”, „Веселина” или „Вероника”. Най- фамилиарни и груби са търговците по пазарите у нас /те вече съперничат на турските!/, полицаите , а също и таксиметровите шофьори. За съжаление на „ти” ни говорят вече и лекарите и медицинските сестри.
Млад продавач на обувки на един от големите градски пазари у нас, който ме вижда за първи път, започва да ми говори на “ти”, подобно на азиатски търговец и упорито се опитва да ми натрапи стоката си с думите: “А за тебе,господине,ще намеря най- доброто,ти само почакай...” Питам го,все пак,дали е чувал за учтивата форма на обръщение и знае ли как се разговаря с възрастен и непознат, при това клиент. Обиден,той ме поглежда накриво и изругава нещо полугласно. Очевидно,неговата “учтивост” си има граници!...
Казах “турско” и ”азиатско” и си помислих: при тазиповсеместна, ужасяваща турцизация, стигнала чак до просветата и културата / по- голям срам от този не съм преживявал като българин в нашето Народно събрание – в едно от изданията му, комисията по образованието в България да се води от турчин и доста време зам. министър в българското просветно министерство беше туркиня, която дори изписваше неграмотно името си! /, а министър на българската култура на два пъти беше турчин и мултак, който псува под герба на България / вижте клипа в Интернет!/ дали в скоро време България няма да се превърне от културна европейска държава в некултурна и изостанала азиатска страна. Може би натам вървим... А и премиерът ни вече се кланя на азиатския сатрап Ердоган.... Но това е друга, още по- тъжна, за нас, днешните българи, тема, която изисква една национална дискусия. И сега чудя, защо няма една една активна позиция от страна на „съвестта на нацията”, българските писатели и интелектуалци. Те просто си мълчат. А в училището вече не става дума за възпитание, в него вече влязоха и агресията и насилието. Последните трагични случки са резултат от грубостта и лошото възпитание у дома и в училище, а също и агресията от киното/ главно холивудското/ и телевизията. Но това е тема, която изисква поне един обществен дебат, изисква мерки от държавата и обществото.
Да, учтивостта се изгуби, изчезна в нашите отношения на всички нива. У нас в демократична България, вече почти навсякъде се обръщат към всеки на “ти”. Като в ориенталска Турция – но доколкото зная в този азиатски език не съществува учтивата европейска форма на обръщение „Вие”... Мисля, че няма друга страна в Европа, в която да се говори по този начин – рязко, фамилиарно, безпардонно. Да не говорим за употребата на най- обикновените и задължителни фрази като: “Извинете”, “Моля”, “Разрешавате ли?”, “Простете”, ”Благодаря” и дори доскоро трайно вградените в езика ни галицизми като: “Мерси” и “Пардон”. Да не говорим за условното наклонение. Настъпят ли те в автобуса или на улицата, няма нормално извинение, или ако все пак има то ще е нещо като възглас ... от хорото:”Опа-а!” А дадеш ли път, едва ли ще чуеш “благодаря “. Обръщенията пък са: “Ало-о!” и “Ей!”. Не се употребява дори простата думичка „моля”. Тази неучтива, фамилиарна форма се настани трайно и в големите телевизии: ВTV, Нова телевизия с Биг брадър и шоупрограмите на Братя Халваджиян.. За съжаление, дори и в БНТ, която като национална първа би трябвало да дава добрия тон. Има водещи, които са готови да говорят дори с премиера президента, с писателя и артиста на „ти”. За голямо съжаление, медиите дават тон в отношенията ни и възпитават доста неуспешно младите. Сега повечето от децата, учениците и изобщо младите у нас трудно се справят с учтивата форма, защото нито у дома, нито навън имат примери за добро възпитание и етикет. Дори за най- елементарни обноски.
“Нищо не струва по- евтино и нищо не е толкова скъпо, както учтивостта”, беше казал великият Сервантес. Но изглежда, че ние, българите, се оказахме сред най-неучтивите и с най- груб речник и обноски народи в Европа. Ние сме твърде далече не само от французите или англичаните, но и от нас близките до нас поляци, унгарци, чехи и румънци, - там дори хората с по-ниско образование и социално положение се държат много по- почтително, по-възпитано от нашите управници, депутати, полицаи и държавни служители, журналисти и дори интелигенти. В румънския етикет най- често след „Добър ден” се използват фразите „ Да живеете!” и „Целувам Ви ръка”...Но след като и премиерът, който съвсем не блести с култура и възпитание, говори на „ти” с всички.... Нали беше казал пред група- избиратели: „Вие сте прости, аз съм прост, ще се разбереме!”
А ЗА ЕЗИКА, С КОЙТО СИ СЛУЖИМ ДНЕС, ДА НЕ ГОВОРИМ! КАКТО СЕ КАЗВА, КАКЪВТО Е ЕЗИКЪТ, ТАКОВА НИ Е И БИТИЕТО!
Тук се изкуших да цитирам част от текст на уважавания проф. Слатински по този повод: „Ето защо съм писал и ще пиша, че властта не бива да използва безкултурен език: простаци, шестаци, кюфтаци, главанаци; тя не може да си служи с грубости и гадости като пунта мара, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), гърдите са ми големи; и не е редно да прибягва до фрази като вие сте прости и аз съм прост, българите са като моите кучета, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...”
Да, този безобразен, чалга- език вече се е превърнал в норма и рамка за управлението и обществото ни.
През последните двайсетина години изведнъж станахме доста по- невъзпитани, дори по-груби, агресивни и некултурни и не е зле да помислим за това. Да помислим особено за децата и младите... За съжаление, немалка част от новото поколение след 89-та е вече опростачено, лумпенизирано. Особено през последните десетина години, откакто ни управляват ГЕРБ и Бойко.
Чалгата / в широкия смисъл на това понятие/ също като короновируса вече завладя културна и европейска България....
