А дедото, гонил ги с бухалката чак от чумавата земя, се хили и напира да прегръща де когото види. Малко си пада чудак, но е забавен. И знаете ли, той опитва да говори! Питайте преводача, ако не вярвате! «Инвестиции», «хъбчета», «ме – меее!»... Не, глобализацията определено е голямо нещо, щом умните думички са стигнали даже до балканците, които изкопаха гьола на простотията и потопиха в него цяла държава!
Родните ачигьозчета присъстваха на редица конструктивни срещи и потвърдиха своето принципното съгласие по следните теми:
1. Другите си имат национални интереси, а ние – фикс - идея. Тя е да седим на газовата тръба и да връткаме кранчето й.
2. Правилно е с националното ни богатство да се поддържа икономиката на отвъдморския стратегически партньор, а за българското стопанство да се просят грошове по целия свят.
3. Нечия ненормална глава е нарочила нашите братя по кръв и вяра за врагове и като че ли готви народа за пушечно месо във войната срещу тях. Може да сме подли в отношенията с руснаците, ала това не е причина да спрем да се възползваме от тях.
Презираме оказалите ни добро, а пред чуждите радостно махаме
опашки – нали са господа, висша раса! И все подлагаме ръка за милостиня, вместо да хванем ралото. И сме велики в своите слепи очи. Така ден след ден, визита след визита, българската политика се стича като мазна храчка по земното кълбо.
