В периода 16-21 септември 2022 г. Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) проведе национално представително проучване на предварителните електорални нагласи за парламентарните избори на 2 октомври 2022 г.. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1104 пълнолетни граждани по метода CAPI (с помощта на таблети). Максималният доверителен интервал е ± 3,2%. При анализа са взети предвид и данните от 450 онлайн интервюта с български избиратели, гласуващи извън страната. Проучването е осъществено със собствени средства на института.
Данните от проучването поставят повече въпроси, отколкото отговори за евентуалния успешен мандат на следващото Народно събрание. Засега прогнозата за електоралния резултат, разглеждан като класация на потенциалните парламентарно представени формации, изглежда несигурна заради регистрираните близки стойности за някои от партиите и коалициите. Напълно е възможно в изборния ден да настъпят промени в подредбата на парламентарните групи, но е изключително слабо вероятно да се получи категоричен отговор на най-важния въпрос – възможно ли е да се сформира достатъчно стабилно и устойчиво мнозинство, което да позволи съставянето на редовно правителство? Към този момент отговорът по-скоро е отрицателен.
ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ
Получените данни са доказателство за очаквана ниска избирателна активност, дори по-ниска в сравнение с регистрираната през ноември миналата година. Това ще се случи, освен ако оставащите до края на предизборната кампания дни не произведат някакво голямо и непредвидено събитие.
Очакваната ниска избирателна активност е причинена от различни фактори, които обаче действат едновременно като съвкупност.
На първо място се откроява умората. През миналата година избирателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, но в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не произведоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна. Сега делът на хората, които са убедени, че и този път ще се случи същото или подобно нещо, възлиза на 46,3 на сто. Заради това все повече избиратели декларират намерение да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато шансовете за излъчване на устойчиво мнозинство и редовно правителство ще изглеждат по-добри.
На второ място следва да се подчертаят различните по дълбочина и посока обществени страхове, които правят изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване заради инфлацията, битови несгоди през зимата заради недостига на енергоносители, загуба на работни места заради икономическата криза, страх за здравето заради нова пандемична вълна.
На трето място се подрежда факторът „дефицит на нови лица и формации“. На предстоящите избори като кандидати „за славата“ се явяват същите играчи, които по различно време и на различни основания през миналата година бяха пренебрегнати или отхвърлени от избирателите.
На четвърто място играе роля опасението от растящата международна нестабилност, която във всеки момент може да ангажира България пряко във военния конфликт, бушуващ недалеч от нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна кампания оставя впечатление, че българският разговор не е политически, а геополитически и, че важните решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху публикациите в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и социалните мрежи разкрива, че думи като „Русия“, „Украйна“, „Америка (САЩ)“ и „Европа (Европейски съюз)“ са използвани между 8 и 10 пъти повече, отколкото „България“.
На пето място е редно да се напомни, че през ноември миналата година, когато бе отбелязан рекорд по ниска избирателна активност, освен парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласуваха само за президент. Сега няма да ги има.
Накратко, избирателите очакват да им се посочи перспектива не за неясното и несигурно бъдеще, а за връщане към познатото им минало – без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната кампания не се чуват подобни послания, а в това, че те не звучат убедително, защото се използват повече за размяна на взаимни обвинения и оправдания между политическите формации, вместо за разговор с избирателите.
Всичко това предпоставя по-ниска избирателна активност в сравнение с ноември миналата година, когато активността бе около 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се очаква активността да надхвърли 2,5 млн. души, но може да спадне и до по-ниски нива. Същевременно вотът извън сраната ще повиши своята тежест при разпределението на резултата, тъй като се очаква да се запази приблизително на същото номинално ниво.
ЕЛЕКТОРАЛНИТЕ НАГЛАСИ
Трите парламентарни избора през миналата година се отличаваха със сравнително високи дялове на колебаещи се избиратели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна ситуация и в непосредствена близост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласуват или да не гласуват в последния момент. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, при това преимуществено в полза на определени формации (през юли – за ИТН, през ноември – за „Продължаваме промяната“). Това и в двата случая доведе до изненадващо преподреждане на парламентарно представените политически сили, разминаващо се съществено с предварителните прогнози.
Сега делът на колебаещи се избиратели е съществено по-нисък (около 6%) и очакването е този дял да се разпредели приблизително пропорционално на данните от количествения декларативен вот.
Под линията на 4-процентовия праг личат имената на още две формации, които привличат потенциална подкрепа над или около 1%: „Изправи се България“ (1,8%) и ВМРО (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде представена в следващото Народно събрание практически клони към нулева.
Същевременно прави впечатление, че двама от потенциалните участници в следващия парламент („Има такъв народ“ и „Български възход“) са в „опасна близост“ до изискуемия се от закона праг за влизане в Народното събрание, заради което данните за тези две формации на този етап не трябва да се разглеждат като надеждна основа за по-категорични прогнози.
Възможно ли е разместване в класацията на бъдещите парламентарно представени политически сили заради изненади в оставащите дни до края на прадизборната кампания или в самия изборен ден? Разбира се, че е възможно. Тук трябва да се вземат предвид още няколко неща, които личат от данните.
Прието е да се смята, че при ниска избирателна активност интригата за електоралния резултат се трансформира в битка на „твърдите“ партийни ядра. Времевата дистанция между предишните и настоящите парламентарни избори обаче е сравнително къса, заради което от най-голямо значение е доколко участниците в предизборната надпревара ще съумеят да мобилизират предишните си гласоподаватели.
* Няма данни за мобилизацията на бившите избиратели на „Български възход“, тъй като тази формация за първи път участва в парламентарни избори.
Прави впечатление, че три от формациите (ДПС, „Възраждане“ и коалицията „ГЕРБ-СДС“) постигат сравнително висока степен на мобилизация на предишните си гласоподаватели, като една от тях („Възраждане“) почти удвоява електоралния си потенциал чрез привличането на нови гласове. Сравнително успешно с привличането на нови гласове се представя още една формация („Демократична България“), но в същото време не успява да задържи в достатъчна степен предишните си гласоподаватели. Големият „губещ“ е „Продължаваме промяната“, от която са оттеглили подкрепата си близо 40 на сто от нейните бивши избиратели, а не се справя сравнително успешно и с привличането на нови гласове. В числото на „губещите гласове“ следва да се споменат и „БСП за България“ и „Има такъв народ“, които обаче се радват на сравнително добра мобилизация на сегашните си твърди ядра.
Публичните дебати около въпроса за машинното гласуване и инициативите за връщането на старата система на изборност оформиха масовото убеждение, че този начин на избор фаворизира едни партии и ощетява други.
Данните свидетелстват, че масовите предразсъдъци към машинното гласуване до известна степен са основателни. Пропагандното внушение обаче, че проблемите тук имат ясно очертан възрастов профил е напълно невярно. Групите, които изпитват затруднения или се дистанцират от машинното гласуване са разпределени в пропорции, близки до общото разпределение на демографския състав на пълнолетното население. Безспорни лидери по безпроблемно гласуване чрез машини са избирателите на Демократична България и ИТН, а в най-голяма степен от този начин на избор са застрашени ДПС, „БСП за България“ и „Български Възход“.
През миналата година ниската и спадаща избирателна активност най-често бе обяснявана със страх от пандемичната обстановка и дистанцирането от машинното гласуване. Данните сега не потвърждават наличието на подобни страхове или притеснения. Както коментирахме по-горе, причините за ниската избирателна активност са предимно от социално и политическо естество.
Потенциалните участници в следващия парламент може да се групират на два вида: формации с потенциал за нарастваща подкрепа и формации със спадаща електорална подкрепа. Към първата група се отнасят „Възраждане“, „Демократична България“ и ГЕРБ-СДС, а към втората – „Продължаваме промяната“ и „БСП за България“. При останалите партии не се наблюдават ясно изразени движения в едната или другата посока.
Доколко в оставащите до края на предизборната кампания дни тези трендове ще се запазят, усилват или отслабват предстои да научим, но в някои от случаите могат да изиграят решаваща роля за изборния резултат.
Откъде могат да дойдат изненадите?
Коалицията „ГЕРБ-СДС“ оглавява стабилно класацията и е изключително слабо вероятно да бъде изместена от първото място. Партията на Борисов постига сравнително висока степен на мобилизация, а дистанцията между нея и следващите я политически формации е склонна към нарастване. Освен това близо половината от анкетираните (47,7%), независимо за кого ще гласуват, очакват именно „ГЕРБ-СДС“ да спечели изборите. Това допълнително окуражава традиционния конформистки вот в полза на въображаемия победител.
За сметка на това спорът за второто, третото и четвъртото място в класацията е възможно да остане открит до последния момент. Не е високо вероятно „Продължаваме промяната“ да отстъпи второто място или на ДПС, или на „Възраждане“, но не е и невъзможно заради низходящия тренд на подкрепа за формацията на Петков. От друга страна, избирателите на „Възраждане“ и особено на ДПС имат определени проблеми с машинното гласуване.
Интрига има и за петото и шестото място. Ако нивата на подкрепа за „БСП за България“ и „Демократична България“ продължат да се сближават, може да се получи изненадващо предподреждане на крайния резултат.
Ще бъде открит до последния момент отговорът на въпроса дали ИТН и „Български възход“ ще бъдат представени в следващия парламент, като шансовете за това на партията на Трифонов са по-високи, отколкото на формацията на Янев заради по-високия дял на колебаещи се избиратели на „Български възход“ и сравнително по-неустойчивото и неравномерно регионално разпределение на подкрепата за тази формация.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАНДАТИТЕ
Дали следващото Народно събрание ще се състави от 6, 7 или 8 политически фракции не е от значение за отговора на най-важния въпрос – възможно ли е формирането на стабилно и устойчиво парламентарно мнозинство и съставянето на редовно правителство? Защото и при 6, и при 7, и при 8 парламентарно представени политически сили мнозинство този път ще имат т. нар. „партии на статуквото“ (ГЕРБ-СДС и ДПС), плюс „Възраждане“, а е съвършено ясно, че коалиция между тези три формации е невъзможна, а с тях – нежелана. По-точно е да наречем това мнозинство „блокиращо“, тъй като няма да позволи на т. нар. „партии на промяната“ (ПП, БСП и ДБ) да постигнат обавената си цел – минимум 121 депутатски мандата, дори и да присъединят към своята евентуална коалиция и останалите две политически сили (ИТН и „Български възход“), ако те успеят да прекрачат парламентарния праг.
Една от партиите („Възраждане“) твърдо заявява, че няма да се коалира с никого, така че тази партия не участва в нито един от вариантите за евентуални бъдещи управленски коалиции. В същото време от страна и на ГЕРБ, и на ДПС заявленията са, че те биха се коалирали с „партиите на промяната“, но насреща си не получават окуражаващи сигнали за това.
Какви са останалите варианти? Да допуснем, че до изборния ден настъпят съществени промени в класацията, които да оставят трите цитирани формации (ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“) в малцинство, а мнозинството се формира от останалите три, четири или пет политически сили. В този случай от съществено значение ще бъде дали т. нар. „партии на промяната (ПП, „БСП за България“ и „Демократична България“) ще имат самостоятелно мнозинство или ще трябва да привличат подкрепата на ИТН и „Български възход“ или на една от тях. Тук обаче има проблем. „Партиите на промяната“ предварително заявяват, че ИТН е нежелан партньор за тях. Никой не знае какво мисли по въпроса Стефан Янев („Български възход“), а и не е ясно какво другите мислят за него.
Накратко – шансовете за развръзка на политическата криза не изглеждат обещаващи. Единствена възможност остава „широка коалиция“ между партиите на „промяната“ и на „статуквото“ или на части от тях, но това не личи, че може да се случи, ако за ориентир ни служат предизборните послания.
Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване, проведено от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), в периода 16-21 септември 2022 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1104 пълнолетни граждани по метода CAPI (с помощта на таблети). При анализа са взети предвид и данните от 450 онлайн интервюта с български избиратели, гласуващи извън страната. Проучването е осъществено със собствени средства на института.
