В същото време развръзката изглежда неясна. След предварително обявените от властта сценарии за излизане от политическата криза и последвалата декларирана готовност на Борисов за оставка през последните дни наблюдаваме втвърдяване на позициите и от двете страни.
В тази динамична и сложна ситуация се обръщаме към данните от националния телефонен сондаж на АФИС, проведен в началото на август, за да проверим (да верифицираме или отхвърлим) няколко основни твърдения, които се повтарят упорито и от двата лагера.
- Дали и доколко протестът е провокиран от автентично гражданско недоволство или е „дирижиран“ от външни сили и платен от олигарси или сенчести структури;
- До каква степен искането за оставка на правителството и изразено от малцина в българското общество или призивите за сдаване на властта са масови и общо споделяни;
- Доколко оставката е искане само на опозиционните партии и доколко консолидирани са привържениците на управляващите;
- Доколко искането за оставка присъства само в столицата и някои големи градове или е набиращ сила процес, без значение от географския обхват.
Първият въпрос е за причините за протеста. Как общественото мнение чете изригналото недоволство?
Данните подсказват доминиране на две логически обвързани, но различни линии на мислене. За малко над половината анкетирани (52%) причината за протестите е „Всеобщото недоволство от цялостното управление на държавата“. В тази линия попадат липсата на реформи, неумението да бъде управлявана кризата около Covid-19, хаотичните действия и промяна на позициите и политиките, водещи само до негативни последици за по-голямата част от обществото. Относително равен дял от всички социални и демографски групи споделят това усещане, като единствено изключение са хората с по-високи доходи – т.е. тези, които към момента живеят по-добре от останалите.
С доста близък относителен дял (49%) запитаните посочват „Възмущение от корупцията във високите етажи на властта“. Мнението е споделено от разнородни групи в обществото, а сред живеещите в областни градове, този дял достига до 58 на сто – близо двама от трима анкетирани.
В същото време и опозицията не се привижда като основен двигател на протестите. Едва един от всеки петима (или 22%) допуска, че недоволството е продиктувано от „Политическите амбиции на опозицията“. Несъстоятелни звучат и още две причини, често изтъквани от говорителите на властта – че протестът е резултат от „Борба между олигарсите“ (26% от анкетираните) или пък, че зад протестите стоят „Външни сили“, които дирижират улицата. Последното е споделено мнение от едва 11% от анкетираните.
На този фон дори партийната идентификация с управляващите вече не сработва гладко. Сред респондентите, самоопределящи се като близки до ГЕРБ, по-малко от половината вярват че причините за недоволството е борба между олигарси или амбиции на опозицията, а 30% са съгласни, че протестът с основание изразява възмущение от корумпираната власт. Нещо повече, сред привържениците на националистите този дял е дори 40%. С други думи, основанията за протестите се споделят в различна степен от всички групи от обществото, включително и от значима част от идентифициращите се с властта.
На втория въпрос, дали оставката е искане на малцина или зад него стоят по-големи групи от обществото, отговорът към днешна дата е по-скоро ясен – властта в този си формат до голяма степен е изчерпала кредита си на доверие. За половината от пълнолетните българи решението към днешния ден е скорошна оставка и организиране на предсрочни избори, а запазването на настоящата управленска конфигурация е предпочетен вариант от едва 19% от респондентите. Смяната само на някои министри или пък ново правителство в рамките на сегашния парламент са значително непопулярни сред обществото (съответно 16 и 15 на сто от анкетираните).
Този въпрос, задаван регулярно от АФИС, показва интересна динамика: от началото на кабинета „Борисов 3“ привържениците на управляващата коалиция в този й формат са намалели двойно, докато противниците й са се увеличили почти четири пъти, като значителна част от недоволните нарастват още към края на първата управленска година (лятото на 2018). Можем да кажем, че това изхабяване на доверието е типично за третата и четвъртата година на всяко едно управление. През последните месеци обаче махалото се залюля рязко – от силна, но много кратковременна, консолидация около властта поради корона-кризата до по-категорично от всякога отрицание през последните близо 40 дни.
Разрезът на данните свидетелства за още нещо – привържениците на националистите практически са раздвоени – едва 27% от тях предпочитат запазване на сегашното правителство, а други 27% смятат, че оставка и предсрочни избори са най-добрият вариант за страната. При близките до ГЕРБ респонденти, консолидацията отново е под въпрос – 52% от тях искат запазване на сегашната власт, но всеки трети споделя нуждата от смяна на още министри. Същевременно 70% от определящите се като близки до БСП искат бърза оставка. Същото искане се споделя от около 60% от близките до Демократична България, ДПС и други формации, в това число „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и „Изправи се БГ“ на Мая Манолова. Това подсказва, че властта не е легитимна за много широк и разнороден сбор от политически организации и граждани. /Снимка-3/
И последно, дали едно от основните искания на протеста – оставката на правителството, се подкрепя само в София и някои големи градове или е масова нагласа, независимо от населеното място? Данните са категорични – въпреки че протестите са най-масови в столицата (където близо половината искат бърза оставка и нови избори), в областните центрове 58 на сто от анкетираните искат същото. В по-малките населени места обаче оставката се подкрепя от по-малко от половината анкетирани, но все пак със значителен относителен дял – 44% от живеещите в селата и 46% от живеещите в малки градове./Снимка-4/
С други думи, желанието за промяна се споделя в близки и то значителни относителни дялове без значение от типа и големината на населеното място.
По данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 3-5 август 2020 г. Интервюирани по телефона са 1200 пълнолетни български граждани. Данните на основния въпрос сумарно надвишават 100%, тъй като респондентите са имали възможност да избират повече от един вариант за отговор.
