България

Станишев: Данъците не са свещена крава, но не бива да се пипат в криза. Липсва икономически анализ

/Поглед.инфо/ Свикването на пленум щеше да е силен политически знак – да даде оценка на правителството в кризата Мая Манолова е конкурент, моят интерес е БСП да се представи силно на изборите

4843 прочитания
Станишев: Данъците не са свещена крава, но не бива да се пипат в криза. Липсва икономически анализ

„ПЕС подкрепя предложението на ЕК за възстановяване на европейската икономика. Ние сме първото политическо семейство, което застана единодушно зад него. Не съм доволен от тромавото вземане на решенията в ЕС, но сега се правят стъпки в правилната посока. Добре е, че цялата мощ на европейската икономика застава зад този общ дълг, защото иначе отделните държави можеха да станат жертва на спекулативно отношение от страна на финансовите пазари. Ако сега Европа не действа заедно и хората се почувстват изоставени, това ще налее в антиевропейските настроения и реторика.”

Така президентът на ПЕС Сергей Станишев коментира в предаването „Седмицата” на Дарик радио предложението на ЕК за 1.8 трилиона евро за страните-членки за борба с последиците от пандемията и бюджет в предстоящия програмен период.

Той аргументира предложението си за антикризисен щаб у нас, в който всички засегнати страни – работодатели, синдикати, правителство, политически партии и граждански организации, да кажат мнението си за разходването на предвидените близо 12 млрд. евро от ЕС за България. „Това не са пари на калпак. Трябва да се изготви бързо и с консенсус Национален план за възстановяване, който да предвижда не просто връщането на статуквото в икономиката, а да очертае новите конкурентноспособни предимства на страната ни. Нужна ни е стратегия за привличането на производства на европейски компании, които сега ще преориентират инвестициите си от Азия и от други части на света. Но затова е необходима активна позиция на държавата, както и търсенето на съюзници.”, обоснова се лидерът на европейската левица.

Попитан за намеренията за промяна в косвените данъци, Станишев коментира, че „те на са свещена крава, а инструмент за добро управление на държавата и за добруването на нейните граждани. Но не бива да се пипат по време на криза, необходимо е успокояване на обстановката и ясен икономически анализ откъде ще компенсираме приходите в бюджета. Назрял е моментът за обществен дебат на тема данъчна система и процент на преразпраделение през бюджета, защото у нас той е много по-нисък отколкото в Европа.”

„Предложенията за излизане от кризата са леви и това е шанс за БСП, иска ми се да я видя по-активна.”

Запитан за кампанията в БСП и взетото на подпис решение на НС за датите на прекия избор и конгреса на партията, Станишев коментира, че свикването на пленум щеше да е силен политически знак и да даде оценка на правителството за справянето с кризата. „Партията има експерти, които да дадат предложения в социалната и в икономическата област и това щеше да направи много по-видима БСП след отсъствието й в последните месеци.” Президентът на ПЕС коментира още, че кампанията за председател не налива енергия, а води до разделения и очерта критериите пред кандидатите: силна платформа, състоянието и физиономията на БСП и отношението на партията към европейското политическо семейство.

На въпрос как оценява проекта на Мая Манолова „Изправи се.БГ”, лидерът на социалистите посочи, че ако формацията се яви на избори сама (защото би могла да бъде и в коалиция с БСП), то тя ще бъде конкурент на левицата, а „моят интерес е БСП да се представи силно и да спечели изборите!”

Още от България

Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия
България

Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия

/Поглед.инфо/ Председателят на ПП АБВ Румен Петков и координаторът на партията за Плевен Иван Мандински предадоха на местните светски и духовни власти ценни дарове, получени по време на визитата им в Ростов на Дон. Икони за Плевенската митрополия и Областната администрация, както и фрагмент от мозаечно пано за общината, маркират нов етап в подготовката за предстоящите през 2027 г. 150 години от Плевенската епопея.

23.09.2026 18:45
Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?
България

Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?

/Поглед.инфо/ „За какво ни е светът без България?“ – с този болезнен въпрос проф. Нако Стефанов завършва втората част от разговора си с Владимир Трифонов. Преди него обаче поставя много конкретни въпроси: защо България запазва плоския данък, как той се отразява върху социалното неравенство, защо младите семейства имат все по-труден достъп до жилище и как демографската катастрофа може да бъде спряна. В разговора – и за голямото противопоставяне САЩ–Китай, редкоземните метали, изкуствения интелект и границите на българския суверенитет.

22.09.2026 17:30
Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура
България

Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура

/Поглед.инфо/ Вълнуващ спомен на журналистката Елиана Митова ни връща към личността на Георги Йорданов – министърът, който с благородство, авторитет и безрезервна подкрепa за българските творци издигна културния ни престиж и отстояваше духовната памет на Отечеството.

21.09.2026 12:19
Александър  Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?
България

Александър Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с историка Александър Кертин стигаме до един от най-трудните въпроси – как държавите се разпадат, когато политическите конструкции влязат в конфликт с историята, идентичността и натрупаните обществени връзки. От Ленин, Сталин и устройството на СССР преминаваме към днешна България: русофобията, споровете за историческата памет, идеята за „цивилизационен избор“ и възможно ли е общество без общ ценностен фундамент да бъде стабилизирано единствено чрез институционални реформи.

20.09.2026 18:30
Кървав плач за българското училище
Образование

Кървав плач за българското училище

/Поглед.инфо/ Общественото ни пространство е заливано от епитети за „сринатото“ българско училище, а резултатите от PISA се използват за медийна истерия и внушения за тотален колапс. Проф. Любомир Халачев подлага на критична дисекция мантрата за „радикалните реформи“, разрушения авторитет на българския учител и пълното отсъствие на дисциплина. Докато медиите подминават успехите на хиляди отличници, истинските проблеми се коренят в липсата на държавна политика, родителската безотговорност и формулата „парите следват ученика“.

20.09.2026 05:36
Времето на Николай Хайтов е в бъдното
България

Времето на Николай Хайтов е в бъдното

/Поглед.инфо/ В дни на дълбока духовна криза и тотална подмяна на ценностите, словото на Елена Алекова пред паметника на Николай Хайтов отеква като тревожен камбанен звън. Проникновен анализ за изпитанията пред българското национално съзнание, сблъсъка с безличието на глобомахалата и неизбежното възкресение на Хайтовата България.

18.09.2026 09:11
Русия започва да гласува: как ще участват руските граждани в България
България

Русия започва да гласува: как ще участват руските граждани в България

/Поглед.инфо/ Над 4 милиона руски избиратели са заявили участие в дистанционното електронно гласуване за Държавната дума. Но важи ли тази възможност и за руснаците, които живеят или временно се намират в България? Проверихме правилата за ДЕГ, условията за участие от чужбина и как точно ще могат да гласуват руските граждани у нас на 20 септември.

17.09.2026 20:19
Проф. Боян Дуранкев: България може да отвори вратата към Китай – защо толкова години я държахме затворена?
България

Проф. Боян Дуранкев: България може да отвори вратата към Китай – защо толкова години я държахме затворена?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с проф. Боян Дуранкев поставяме въпроси, които вече пряко засягат бъдещето на България и Европа. Може ли партньорството с Китай да даде на страната ни шанс за изпреварващо развитие? Как санкциите променят световната икономика? Какво ще стане с Европа при трайно скъпа енергия и рискови търговски маршрути? И докъде може да стигне огромното пренасочване на средства към отбранителната индустрия? Разговор за икономическата цена на решенията, които Европа взема днес.

17.09.2026 18:30