„Помня периода, когато Борисов се появи на политическата сцена. Много от нещата, лепнати на т.нар. Тройна коалиция бяха добре планиран медиен сценарий на кръгове (включително медийни), които стояха зад него и неговия проект. Животът обаче показа нещо съвсем различно. Именно управлението на ГЕРБ наруши баланса между институциите, демократичните ценности и концентрира цялата икономическа и политическа власт в ръцете на един човек.“, заяви президентът на ПЕС и български евродепутат Сергей Станишев в предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“ по БНР.
„В България започва промяна след 12-годишно управление на ГЕРБ. И това е позитивно, защото държавата беше запушена. Вярвам, че намеренията на новите управляващи са добри. Само че четворната коалиция трябва бързо да осъзнае, че след 7 месеца неуспешни опити за съставяне на правителство, търпението на хората е на изчерпване. А има толкова много кризи и проблеми, които трябва да бъдат решени – ковидкризата, Планът за възстановяване на икономиката, Зелената сделка, членството в Еврозоната. И, разбира, се, въпросът, който най-остро вълнува българските граждани – цените на тока и отражението им върху бюджета на домакинствата.“, предупреди лидерът на европейската левица.
Времето на общите приказки свърши, трябват политическа воля и действия. Искам да предупредя, че целият ресурс е в ПП
На въпрос кои са подводните камъни при съставянето на многопартийна коалиция Станишев заяви: „Това са 4 много различни политически партии. Бих казал обаче, че правителството не е ляволиберално, както го определят, а дясноцентристко. С много малък социален вектор, защото БСП влиза в управлението от твърде слаба позиция – с подкрепа от 10%, или 270 хиляди гласа. За мен най-големият проблем е че в коалиционното споразумение не се предвижда механизъм за функциониране на коалицията. Тройната коалиция имаше Коалиционен съвет, който се събираше редовно с представители на всички партии, обсъждаха се всички основни политически въпроси и незабавно се даваше пресконференция от тримата лидери. Обществото беше информирано по прозрачен начин. Сега не виждам подобно нещо. Министерският съвет ще изпълнява тази функция, което не е редно, защото МС трябва да бъде изпълнителният орган на държавата, а не на коалицията.“
„За една коалиция са изключително важни както механизмът на функциониране, така и изглаждане на комуникацията между лидерите и ролята на премиера. Той е нещо като баща на едно голямо семейство. Понякога ще има напрежение, но всеки трябва да се почувства равнопоставен, за да работят в една посока. И не е добре, ако се създаде впечатление, че част от коалиционните партньори са нележани или полужелани. А донякъде в тази роля е БСП, защото близостта между ПП, ДБ и ИТН е много по-голяма. Левицата е включена по принуда. Ще е необходима дипломатичност, такт и много ще зависи и от политическите умения на премиера. Правителството и министър-председателят трябва да разберат, че общите приказки свършиха. Заявката за нулева толерантност към корупцията не е достатъчна. Необходими са конкретни управленски решения.“, заяви Станишев.
БСП влезе от слаби позиции в коалицията заради резултата от 10%. Министерствата на левицата са изпразнени от съдържание – нямат инструменти за политики и ресурс
По думите му проблемът не е че БСП влиза във властта, а че влиза от слаби позиции. След четири загубени парламентарни избора и 10% подкрепа. „Не е важно с какво влиза, а с какво ще излезе БСП от управлението. Нашите избиратели имат много високи социални очаквания. Хората обедняват, защото инфлацията вече изяжда увеличенията, които бяха направени от служебните правителства. Самата г-жа Нинова заяви, че БСП ще бъде гарант за социална справедливост. Не съм сигурен обаче, че левицата ще има куража и ресурса да отговори на големите очаквания към нея. Тук виждам и една друга слабост в управлението. Почти всички ресурсни сектори са концентрирани в една политическа партия – „Продължаваме промяната“. Това не е добре за баланса на коалицията и за усещането на другите субекти. Например, БСП уж получава гръмки като названия министерства, но те са изпразнени от съдържание. Без достатъчен ресурс и инструменти за правене на политика. Те са прехвърлени или към МС или към новото министерство на иновациите и растежа.“, категоричен е Станишев.
Грешка е, че Нинова стана вицепремиер, постави се в подчинено положение. Другите лидери не го направиха
Участието на лидера на БСП в правителството, според Станишев, е политическа грешка. „Лидерите на ДБ и на ИТН не се ангажираха пряко, за да запазят известна дистанция и да могат да поставят условия и да настояват за своите приоритети. Докато поставянето на г-жа Нинова в подчинено положение на г-н Петков не е изгодно за БСП. Още повече, че по време на преговорите много от червените линии на БСП бяха замъглени и не вярвам, че ще се реализират. Например, настояването болниците да не са търговски дружества или по отношение на атомната енергетика.“, коментира президентът на ПЕС.
България да започне диалог с ЕК по Плана още днес. Служебното правителство нямаше мандат от българските граждани за тежките политически решения
„България е ужасно закъсняла с Плана за възстановяване, който е жизненонеобходим. Правителството трябва спешно да компенсира забавянията от последната година. Хърватия вече получи 800 милиона евро още през есента. Ние изпуснахме аванса. Парите не се губят, но трябва да помним, че крайният срок за реализация на проектите по Плана е 2026 г. Сега ни се струва далечна, но времето всъщност е много малко. Максимално бързо трябва да се финализират преговорите с ЕК. А има изключително тежки политически проблеми, които трябва да бъдат решени. Правителството трябва незабавно, още днес, да влезе в диалог с ЕК.“
Станишев е категоричен, че критиките по Плана за възстановяване и позицията на България по спора със Северна Македония не са обвързани. „Но това не означава, че рано или късно този спор не трябва да бъде решен. Необходимо е да започне разумен диалог, който да се води предимно от политици, а не от историци. Диалогът между София и Скопие трябва да се обогати. Не да се фокусираме само върху миналото, а върху общото ни бъдеще. Да се облекчи контактът между хората и бизнеса. Да се изгради инфраструктура. В Европа има неразбиране на позицията на България, защото от 2017 до 2020 г. ние си мълчахме. Не споменахме, че имаме проблем. И ако днес попитате представители на ЕК какво точно иска България, те няма да могат да ви отговорят. През тези три години правителството на ГЕРБ не си свърши работата. Сега институциите и новото правителство трябва да потърсят изход. За съжаление, не очаквам бързо развитие. “
Надявам се България да следва графика за приемането ни в Еврозоната. Мястото ни е в ядрото на ЕС, Хърватия ни изпревари
На въпрос за влизането на България в Еврозоната Станишев заяви, че се надява новият кабинет да спазва приетия график за присъединяване през 2024 г. „Хърватия, която влезе в ЕС 2013 г., 6 години след нас, планира догодина да се присъедини към ERM II, a следващата година и към Еврозоната. Хърватия ще ни изпревари. Въпросът не е само икономически, но и политически. Къде иска да бъде България в ЕС – в периферията или в ядрото. А Еврозоната е не само икономическото, но и политическото ядро на Европа, където се вземат решенията, които повечето държави следват.“.
