Тя отбеляза, че става дума за допълнително облагане със солидарна вноска на свръхпечалбата на електропроизводителите, които произвеждат своята енергия от ресурси, които не са газ и въглища- да има конкретен таван от 180 евро за мегават час. Цветелина Пенкова даде пример- ако една негазова електроцентрала продава на пазара електроенергия за 250 евро за мегаватчас, държавата членка може да събере този остатък от 70 евро, който да бъде разпределен за подпомагане на домакинство и индустрия в зависимост от необходимостите. „Идеята е да се постигне някакъв баланс, защото цената на електроенергията се определя от газа, тоест не е коректно предприятия, които произвеждат енергия от негазови източници, възползвайки се от скъпата цена на газа, да трупат свръхпечалба. Тяхната свръхпечалба да се преразпределя от държавата и така да се поддържа икономиката“, обясни евродепутатът. Тя отбеляза, че има условности за тези, които произвеждат електроенергия от газ и въглища- държавите членки могат да прилагат допълнителна солидарна вноска от поне 33%, ако печалбата на тези дружества са с поне 20% повече в сравнение с предходните три години. Това е идея, която ще действа временно. Очаква се да влезе в действие още тази година до следващата – октомври, ноември. Мярката за намаляване с 5% на потребяваната енергия в пиковите часове се очаква да е в сила до март следващата година, разясни евродепутатът.
Цветелина Пенкова направи уточнението, че около 140 млрд. евро, които се очаква да бъдат събрани за справяне с кризата в ЕС, ще бъдат набавени - около 117 млрд. евро от свръхпечалбите на електропроизводителите, които не ползват газ и въглища, и около 25 млрд. евро от допълнителната солидарна вноска за дружествата, които използват газ и въглища. „Това не са пари, които се разпределят от ЕС, а които ще дойдат от мерките на всяка една държава членка“, поясни евродепутатът.
„Всяка страна членка има различни зависимости от вноса на руски природен газ. Позицията на ЕС е, че трябва да се говори с всички възможни доставчици да се стремим към диверсификация на доставчици и видове суровини. Диверсификацията става основен принцип за определяне на бъдещия енергиен микс на Европа", каза още Цветелина Пенкова. Тя изтъкна, че ЕС няма санкции, които да ограничават вноса на руски газ или износа на хранителни продукти от Русия.
„Много е трудно с краткосрочни мерки да преодолеем последствията от кризата. Ако сме се поставили в зависимост близо 50% от руските доставки на газ, не е лесно да избягаме от тази зависимост“, коментира Цветелина Пенкова. Тя отбеляза, че има сериозни опити от определени страни членки да намерят алтернативни доставчици, включително и България търси. „Липсва инфраструктура и затова не може да се намерят краткосрочни общоевропейски решения“, коментира Пенкова.
Тя открои отрезвяването в европейските институции по отношение на диверсификацията- че не може да се осланяме само на икономическите и търговски взаимоотношения, а е необходима и дипломация- разговори и преговори на външнополитическо ниво.
Според Цветелина Пенкова: „Зеленият преход остава силен и ключов приоритет, който ще гарантира енергийната автономност на ЕС. Необходимостта от развитие на ядрена енергия е ключова. Необходимо е и развитие на собствени ресурси- залежите на газ в Съюза и Норвегия могат да осигурят ресурс за 20 години.“
Цветелина Пенкова не очаква Европа да се върне към същите зависимости от Русия по отношение на газовите доставки.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
