Архитектурата на фундаменталната грешка
През 2007 г. в медицинското списание The Lancet беше публикувано изследване на 44-годишен френски държавен служител. Човекът постъпил в болница в Марсилия с лека слабост в лявото бедро. Последвалата компютърна томография обаче превърнала рутинния преглед в кошмар за присъстващите радиолози: страничните и третият мозъчен медицински вентрикул били толкова гигантски разширени вследствие на недиагностицирана хидроцефалия, че черепната му кухина била пълна почти изцяло с гръбначномозъчна течност. Около 75 до 80 процента от мозъчната му тъкан просто липсвала, притисната до тънък милиметров слой по вътрешната стена на черепа.
Въпреки тази физическа катастрофа, мъжът работел като социален служител, бил женен, имал две деца и тестът му за интелигентност показвал коефициент 84. Според стандартите на ортодоксалната неврология този човек не просто не е трябвало да разсъждава; той е трябвало да се намира в състояние на пълна растителна кома. Подобни случаи не са единични екзотики, а представляват документално заковани пирони в ковчега на идеята, че субективното преживяване е пряко произведение на масата от сиво вещество.
Когато отстраниш три четвърти от хардуера, а софтуерът продължава да поддържа счетоводни отчети и семейни вечерни разговори, научната методология е длъжна да спре да се прави на сляпа.
Трудният проблем на Чалмърс и приемникът на Кох
Парадоксът е известен във философията на ума като "трудният проблем", кръстен така от Дейвид Чалмърс. Неврофизиологията е много добра в картографирането: знаем кои синапси се задействат при светлинен дразнител с дължина на вълната 700 нанометъра, но между електрическия разряд в тилната кора и чисто субективното преживяване за "червен цвят" зее пропаст, която нито един ядрено-магнитен резонанс не може да прехвърли.
На един от последните научни симпозиуми Кристоф Кох, дългогодишен стълб на института по невронауки "Алън" в Сиатъл, очерта скъсването с традиционната догма. Хипотезата на Кох не се опитва да "сглоби" съзнанието от йонни канали, а го поставя като фундаментална променлива на Вселената – наравно с масата, електрическия заряд или пространствено-временната кривина. Не ябълката ражда гравитацията, когато пада; ябълката пада, защото гравитационното поле вече присъства.
В тази оптическо-биологична рамка мозъкът се превръща от генератор в най-обикновен приемник. Той е антена, изработена от въглеродни съединения и вода, която конвертира външния фундаментален сигнал в локално преживяване. Повредата в транзисторите на радиоприемника заглушава музиката или я изпълва със шум, но това по никакъв начин не означава, че радиопредавателят в съседния град е престанал да излъчва.
Документираната нестабилност на материализма
Архивното гробище на медицинската практика съдържа хиляди описания на така нареченото "терминално просветление" (terminal lucidity). Пациенти с тежки форми на Алцхаймер или напреднали мозъчни тумори, чиято когнитивна структура години наред е била физически унищожена от протеинови плаки или некротирала тъкан, внезапно, часове преди смъртта, възстановяват пълната си памет, познават близките си и водят абсолютно хронологично подреден разговор.
От гледна точка на биохимията това е невъзможно – унищожените невронни връзки не могат да се възстановят за десет минути. Според документите обаче фактите са налице, което показва пробойни в теорията. Ако съзнанието беше складирано в синапсите като данни на твърд диск, при унищожаването на диска данните би трябвало да изчезнат безвъзвратно.
Наталия Бехтерева, оглавявала десетилетия наред Института за изследване на човешкия мозък в Санкт Петербург, чисто и просто признаваше приживе, че институционалните лабораторни опити така и не успяха да изолират механизма на творческото прозрение. Мозъкът безспорно организира механиката – разбъркването на захарта в чашата, рефлекторното отдръпване от горещата повърхност, моторната координация. Но раждането на нелинейни идеи, неочаквани научни скокове и сложни абстракции изглежда се извършва извън стандартния невронния код.
