Слоевете на Анохин и панпсихичният баланс
За да удържи научния апарат от пълно разпадане в мистицизъм, академик Константин Анохин от Московския държавен университет предложи модела на т.нар. "хипермрежа". В неговата концепция физическият мозък е само първият, "приземен" етаж на системата. Върху анатомичния субстрат от нервни клетки лежи втора, когнитивна структура, чиито градивни блокове не са самите неврони, а динамични клетъчни групи, наречени когни.
Според Анохин тази висша мрежа съдържа своеобразни "червееви дупки", които свързват отдалечени във времето и пространството опита и знанията. Това изглежда логично на хартия, но все пак се появява един сериозен физически проблем: как точно една биологична система на стайна температура успява да поддържа подобна нелокална свързаност, без тя да декохерера от топлинния шум на клетъчната среда?
Опитът да се измери съзнанието чрез математическата величина Φ (фи) в Теорията за интегрираната информация на Джулио Тонони пък води до друг краен извод. Ако нивото на съзнание зависи единствено от способността на една система да интегрира информация, тогава всяка мрежа с висока степен на вътрешна свързаност – от глобалния интернет до сложните микропроцесорни архитектоники – притежава определено ниво на субективно усещане. Връщаме се обратно към панпсихизма, само че облечен в матричен апарат и диференциални уравнения.
Трудно е да се пренебрегне фактът, че докато харчим милиарди за картиране на всеки синапс при мишките и червеите, основата на самата ни научна парадигма продължава да се клати. Информацията, с която разполагаме в момента, просто не потвърждава хипотезата, че Аз-ът е само биохимична утайка на дъното на черепната кутия.
* Снимката е генерирана от ИИ
