Логистиката на падението: Влажност, реки и търговски маршрути
Истинската драма на Харапската цивилизация не се е разиграла за няколко секунди, а в продължение на десетилетия. Около 1900 г. пр.н.е. летните монсуни започват постепенно да се изместват на изток. Река Сарасвати, която според хидроложките сондирания е захранвала голяма част от земеделския хамбар на региона, започва да пресъхва поради тектонични промени в Хималаите и пренасочване на нейните притоци към Ямуна и Сатледж.
Без стабилна напоителна система, мащабното зърнопроизводство в Синд става невъзможно. Град като Мохенджо-Даро, изискващ тонове пшеница и ечемик дневно за изхранване на градското си население, просто изпада в забавен колапс. Хората не са загинали от огнен дъжд; те са се изселили на малки групи към по-влажните райони на Гангската низина, изоставяйки сложните си административни центрове. Архитектурата се деградира, изпичането на тухли спира, а писмеността изчезва поради отпадане на търговската необходимост от маркиране на стоки.
Паралели в Месопотамия и Близкия изток
Изкушението да се обясняват природните и социалните катаклизми с божествена намеса не е патент само на долината на Инд. В шумерските клинописни плочки, като „Плач за разрушението на Ур“, се описва „буря, която изпепелява земята“. Но когато археолозите проучат пластовете в Ур, Ериду или Нипур, те намират следи от превземания, опожарявания на дървени греди и последващо натрупване на речен тиня.
Подобен е казусът с битката при Кадеш през 1274 г. пр.н.е. Египетският фараон Рамзес II написва по стените на Луксор и Карнак поемата „Пентаур“, описваща как сам, без армия, унищожава хетските войски благодарение на бог Амон. Военните историци обаче знаят, че битката завършва с тактическо патово положение и подписването на първия известен в историята мирен договор между Египет и Хетското царство под управлението на Хатушили III. „Огненото оръжие“ на фараона е просто стандартен пример за кралска пропаганда, целяща да прикрие сериозните разузнавателни грешки на египетския авангард край река Оронт.
Прегледът на материалите показва, че търсенето на фантастични оръжия в миналото е опит да избягаме от много по-плашещия извод: дори най-организираните и технологично напреднали общества могат да се сринат тихо, просто защото природните ресурси, върху които стъпват, са променили своя курс.
