Архивното гробище в Синд и логиката на ресурсите
Официалните доклади от разкопките на Археологическата служба на Индия показват град, изграден с поразителна за времето си градоустройствена дисциплина. Стандартизирани изпечени тухли в съотношение 1:2:4, подземна канализационна система, отводнителни канали и заграден цитаделен комплекс. Археолозите откриват скелетни останки от едва 44 души в целия град, който в пика си е приютявал между 30 000 и 50 000 жители. Тези скелети са намерени в различни слоеве, без следи от бойно насилие, прободни рани или счупвания, характерни за военен щурм. Твърденията, че хората са били застигнати от внезапна смърт на улицата, просто не се връзват с нито един публикуван стратиграфски профил от Ернест Маккей или сър Мортимър Уилър.
Приказките за радиоактивни кости, разпространявани в популяризаторската литература от края на 70-те години, нямат нито един съответстващ лабораторен протокол. Когато Дейвънпорт и Винченти лансират хипотезата за екзотичен взрив през 1979 г., те цитират т.нар. „витрифицирани камъни“. На терена обаче геолозите откриват нещо съвсем прозаично – шлака от грънчарски пещи. Изпичането на милиони тухли изисква масивни пещи, работещи при висока температура, където прегрятата глина се остъклява природно. Никакъв епицентър, никакъв кратер с ядрени характеристики не е регистриран на геоложките карти на района.
Текстовият материал: Епос срещу метал
Поддръжниците на теорията за древни суперплътностни оръжия обичат да цитират „Махабхарата“ и „Рамаяна“. В текстовете наистина се споменават понятия като брахмастра и вимани. Проблемът тук е филологически и исторически. Най-ранните запазени ръкописи на тези епоси датират от много по-късен етап, а писмеността на самата Харапска цивилизация – изписана върху печати от стеатит – и до днес остава недешифрирана. Никой не може да каже с сигурност какво са мислели жителите на Мохенджо-Даро за своите съседи, защото техният език мълчи.
Ако се върнем към оперативния реализъм: за да произведеш термично оръжие от мащаба на описаните в легендите, са ти необходими метални сплави, рафиниращи мощности, химическа промишленост и енергийна инфраструктура, които оставят незаличими следи в геоложкия слой. Разкопките в целия регион на Инд разкриват бронзови сечива, медни предмети и кремъчни пластини. Технологичният лимит на епохата е ясно видим в останките от работилници. Няма следи от обработка на редкиеметални руди, няма радиоактивни изотопи в подпочвените води, няма следи от високотехнологична металургия.
