В още по-дълъг времеви хоризонт влиза в сила стандартната астрофизика на главната последователност. Всяка милиард година яркостта на Слънцето се увеличава с около 10% поради сгъстяването на хелиевото му ядро. Изчисленията на геофизиците показват, че след около 1,1 милиарда години това увеличение ще бъде достатъчно, за да предизвика необратим парников ефект. Океаните ще се изпарят, атмосферата ще загуби водната си пара чрез фотодисоциация в горните слоеве, а въглеродният цикъл ще спре напълно. Физическите условия на повърхността ще станат по-сурови от тези на днешната Венера. Без развита извънпланетарна инфраструктура и огромен ресурс от суровини за поддръжка на животоподдържащи системи, биологичното тяло ще бъде подложено на непрекъснато термично и радиационно налягане.
След 5 милиарда години Слънцето навлиза във фазата си на червен гигант. Радиусът му ще се разшири отвъд настоящата орбита на Земята, изпарявайки скалната маса и превръщайки планетата в плазмен облак. Тъй като условието на вашата хипотеза е абсолютна неунищожимост, тялото ви няма да се разпадне на атоми, а ще бъде подложено на силите на термично смачкване и гравитационно триене вътре в самата слънчева атмосфера.
След изблика на червения гигант и последващото отхвърляне на външните обвивки, остава само плътно, бързо изстиващо бяло джудже. Изхвърленото тяло се оказва в открития космос. От този момент нататък биологичният ви статус губи всякакво значение, защото средата не предлага нито атмосфера, нито налягане, нито фотонен поток, способен да задвижи метаболитен процес. Вселената навлиза в своята дълбока термодинамична фаза. С разширяването на пространството гравитационно свързаните галактически купове се отдалечават един от друг. Небесната сфера постепенно се изпразва от видими светлинни източници, тъй като светлината от далечните звезди се измества в червения спектър отвъд възможностите за засичане от каквито и да е сетивни органи.
След 100 трилиона години последните червени джуджета изчерпват водородните си резерви и изгасват, превръщайки се в черни джуджета. Останките от материята ще бъдат събрани от супермасивните черни дупки или разпръснати в междугалактическото пространство. В тази среда няма хранителни вещества, няма температура над абсолютната нула, няма електрически потенциали извън случайните квантови флуктуации. Неунищожимата ви биологична структура ще продължи да съществува в състояние на пълна сетивна депривация. Мрежата от неврони в мозъка, генерираща електрохимични импулси, ще продължи да работи в абсолютно празно пространство, превръщайки съзнанието в капсулиран субект, възприемащ единствено собствената си вътрешна, невронна интелектуална мъгла.
Мечтата за вечен живот е продукт на епоха, която бърка биологичния организъм с безкраен софтуер, а планетата — с вечна лаборатория. Математиката и физиката на Вселената обаче не оставят място за подобен оптимизъм. Границите на съзнанието са запечатани във физиката на синапсите, а границите на материята — в термодинамиката на звездите.
