Древната сглобка на нервната система
Най-тежкият удар върху класическите представи обаче идва от еволюционната генетика. Търсейки границите на този механизъм, изследователите сравняват данни от примати, птици, риби зебра и накрая стигат до морския жълъдов червей Saccoglossus kowalevskii. Този примитивен полухордов организъм няма главен мозък, няма череп, нито дори гръбначен мозък – нервната му система е проста дифузна мрежа под епидермиса. И въпреки това, на етап гаструла, външният му клетъчен слой е строго разделен на предна otx+ зона и задна gbx+ зона, които никога не се смесват.
Това означава само едно: двукомпонентният архив за изграждане на нервната система е възникнал в общия прародител на дейтеростомите преди повече от 550 милиона години. Централната нервна система на висшите гръбначни всъщност е хибридна архитектура. Анатомичната непрекъснатост, която виждаме в ядрено-магнитния резонанс на възрастен човек, е вторична илюзия. Тъканта е сглобена от три генетично независими модула: преден невроектодерм (кора и среден мозък), заден невроектодерм (мост, малък мозък и продълговат мозък) и невромезодерм, от който произлиза гръбначният мозък. Точно както човешкото сърце се образува от сливането на първичното и вторичното сърдечно поле, така и мозъкът ни е резултат от еволюционно заваряване на отделни нервни системи.
Пробойните в теорията на Нювкуп бяха очевидни за всеки, който анализираше систематично лабораторните отклонения през последните две десетилетия, но научната инерция предпочиташе да ги игнорира. Сега, когато молекулярните факти заковаха новата рамка, въпросът вече не е как се развива мозъкът, а колко други фундаментални органи в тялото ни са резултат от подобна скрита еволюционна сглобка.
